Личност и външност
Или за НЕ(желанието) да се харесваш
© Dmitry Myakishev – 123rf.com
Човек, който няма желание да се грижи за външния си вид, може да бъде определен като естествен и задълбочен, а онзи, който проявява прекалено желание да изглежда добре – като перфекционист, но и като повърхностен. Нито едно от двете определения обаче не бива да се приема за чиста монета.
Отношението към собствената ни външност се променя в зависимост от това, дали сме насаме със себе си, или сред хора. Като част от социума всеки от нас спазва определени правила на приличие и внимава как изглежда. Но има хора, които не се отпускат да изглеждат както и да е дори когато са сами вкъщи. Както впрочем и такива, които дори и в обкръжението на други хора си позволяват да изглеждат по-небрежно от допустимото.
„Никога не съм разбирала тези, които си позволяват да изглеждат както и да е. Аз винаги се грижа за това маникюрът ми да е в „изправност“, дрехите ми да са чисти, изгладени и добре съчетани, косата ми е да е подредена в прическа. Полагам тези грижи всеки ден. Колегите ми намират, че съм прекалено претенциозна, близките ми – че съм
побъркана на тема външност
Някои от приятелите ми смятат, че начинът, по който изглеждам, подхожда повече на фестивала в Кан, отколкото на кварталното ни кафене.“ Това е Габриела.
Димитрина изглежда по коренно противоположен начин. Винаги ходи с широки дънки и размъкнати тениски, които напълно скриват хубавите є форми. Признава, че когато се замисли за това, осъзнава, че е абсолютна противоположност на собствената си майка – ефектна жена, която и на 60 години е самото въплъщение на елегантността.
Вероятно Димитрина страда от комплекса, че е невъзможно да постигне майчиния идеал, и сигурно затова се е отдала на стремежа
да изглежда напълно естествено
пък дано това означава да изглежда добре. Философията на жени като нея е: „Всеки, който иска да узнае нещо за мен, няма да го намери в начина, по който изглеждам. Трябва да го потърси в моя вътрешен свят.“
Формулата „Аз съм такава, каквато съм, независимо дали това ви харесва или не“ означава, че цялата работа по общуването между вас и другия човек се пада на другия. Нежеланието ви да упражнявате каквото и да е усилие за усъвършенстване на външността си може да създаде впечатление, че се отказвате да се харесвате на другите, а това означава и че
не се смятате за съперница на другите жени
Докато перфекционистката се стреми да свали килограми и да приведе тялото си в манекенски вид, привърженичката на „непринудеността“ се радва на телесната си функционалност. Колкото по-малко контактуваме със собственото си тяло, толкова по-неспособни ще сме да го видим обективно – такова, каквото е. Именно фалшивата представа за собственото тяло или отсъствието въобще на такава ни принуждават да клоним или към едната, или към другата крайност – на хора, прекалено загрижени за външността си, или на такива, на които не им пука за външния вид. Но и прекаленото внимание към външността, и демонстративното пренебрежение към нея говорят за изопачена представа за собственото ни тяло. Затова то изглежда или прекалено излъскано, обгрижено и изложено на показ, или пък добре скрито под широки, размъкнати дрехи. И в двата случая човек пренебрегва реалните физически и емоционални „съставки“ на личността си.
Е, какво да направим? Да се отпуснем или да започнем да полагаме повече усилия, за да изглеждаме добре?
Цялата работа е в това „малко“. За да постигнем по-обективна самооценка, трябва наистина да формулираме причините за клоненето ни към едната или към другата крайност.
Чуждото мнение
винаги е имало огромно влияние върху изграждане на самооценката ни и няма да сбъркаме, ако го посочим като основна причина за попадането ни в едната или в другата категория хора. И страстта към постигане на съвършенство, и склонността към „естествен“ външен вид са признаци за силна зависимост от мнението на околните. Преувеличаването на значението на външността издава прекалена зависимост от чуждото мнение още от ранна детска възраст. Майката е първият човек, който помага на детето да изпита удоволствие от това, че околните го харесват. Така то постепенно започваме да изпитва и удоволствие от това, че само себе си харесва.
Когато отделяме на външния си вид прекалено или недостатъчно внимание, това почти сигурно означава, че някъде дълбоко в душата си сме се съмнявали, че сме били за майката център на вселената (за по-дълъг или за по-кратък период). Тоест усъмнили сме се, че тя ни е харесвала достатъчно.
Излиза, че и непрекъсната демонстрация на безукорна външност, и пълният отказ от грижи за външността са симптоми за наличието на
психоемоционален дискомфорт
които, както се досещате, имат своите корени в детството.
Перфекционистите са принудени да полагат непрекъснати усилия за външния си вид, а пренебрегващите външността си – да полагат усилия да демонстрират, че не им пука как изглеждат. И в двата случая това води до тревожност.
Перфекционизмът, породен от тревожност, води до още по-голяма тревожност. За да бъдеш винаги на ниво, е необходимо нито за минута да не губиш контрол над себе си. В действителност перфекционистът се стреми не само да очарова другите, но и да успокои себе си. Като контролира своята външност, той се надява да контролира и своите емоции и сексуални желания. С други думи, това, което представлява неговата власт и представлява опасност за него.
Психоемоционалният дискомфорт на пренебрегващите външността си в повечето случаи произтича от реално ниската самооценка, от лошото отношение към самия себе си. Някъде в дъното на душата си тези хора са убедени, че не заслужават дори една добра дума. Много от тях дори са суетни, но се преструват, играят някаква игра, в дъното на която стои болката на това особено самоотричане. Специалистите са убедени, че истината е някъде по средата между тези две крайности, които са причина за много стрес и страдания.
Равновесието
може да бъде постигнато,ако започнете да се движите по пътя на малките промени. Както във всичко друго, и тук най-важна е първата стъпка, първата малка промяна, която ще ни отведе към голямата освобождаваща ни промяна. Точно за тази малка първа стъпка разказва 36-годишната Лидия: „По съвет на приятелки се подстригах късо. Това беше геройство от моя страна – простих се с дългата коса, която отглеждах от ученическите си години. После се реших да променя тъмнорусия си естествен цвят на косата на кафяв. Едно желание не ме напускаше цяла седмица, след като се боядисах – исках да се скрия някъде. Защо ли? Защото всички комплименти, които получавах, ме заставяха да не правя нищо друго, освен да съжалявам за изгубената си незабележимост. Но една сутрин се погледнах в огледалото и видях, че изглеждам… красива. За първи път в живота си харесах отражението си в огледалото. Това бе голямата промяна – не на външността ми, а на личността ми. Тя ми донесе усещането за вътрешна лекота и желанието да се отнасям по-внимателно към начина, по който изглеждам от тук нататък.“
В помощ на тези, които внимават как изглеждат
Като начало е добре да станете поне с пет процента по-малко отговорни към своята външност. С други думи, това означава да си позволявате повече волности и да допускате някои несъвършенства по отношение на някой детайл. Например можете да облечете ризата, която е с по-голямо деколте или е в цвят, който вече не е модерен, но пък е дрехата, в която вие наистина се чувствате добре. Колко хубаво е, че сте се решили да го направите, ще разберете, когато усетите одобрението на околните. Стъпка по стъпка и волност по волност – това е формулата, която ще ви помогне да се избавите от постоянното безпокойство за това, как изглеждате.
© Ron Sumners – 123rf.com
В помощ на тези, които не внимават как изглеждат
„Това нищо няма да промени!“, „Харесвам се и такава!“, „Важна е личността, а не външността!“
Като начало подложете тези аргументи на сериозна преоценка. На какво са основани тези ваши убеждения? Отдавна ли са възникнали и коя фигура от вашето минало може да ги е провокирала? Какви ползи ви носят те? Ако успеете постепенно да се освободите от тези си убеждения, те пък постепенно ще отстъпят място на нови мисли и възгледи и на ново, по-позитивно отношение към вас самите.