Лъжесвидетелства за любов
снимки © Alena Ozerova – 123rf.co
март, 2010 г.
Ревността, прекалената загриженост, чувството за зависимост, непреодолима страст, желание да притежаваш другия изцяло… Влюбеният човек изпитва всички тези чувства, но те нямат нищо общо с истинската любов.
РЕВНОСТ Колкото по-силна е ревността, толкова по-дълбока ни се струва любовта. Но макар ревността да е присъща на влюбеността, тя далеч не е основният неин признак.
Ревнува онзи, който не цени себе си достатъчно, който се съмнява, че точно той може да е избраният, че точно той може да заема място в нечие друго сърце. А той самият обича ли? Ревността не си задава този въпрос. Тя говори на ревнивеца само за него самия: за липсата му на самоуважение, за това, колко му е трудно да се възприеме като самостоятелен, действащ субект. В подобни отношения другият не се слага в сметката, той е любим само защото служи като материал на ревността. Освен това ревността поддържа сексуалното желание живо, въвеждайки в света на двама и трети – съперника (доста често той е само плод на фантазия).
ПРЕКАЛЕНА ЗАГРИЖЕНОСТ Безпокоя се за теб, бдя над теб, пазя те… На пръв поглед такава любов, изразяваща се в загриженост и даже саможертва, изглежда супералтруистична и искрена. В действителност обаче свръхзагриженият партньор не вярва много в себе си и в своите собствени сили, твърдят психолозите. Той се съмнява, че някой може да го обича такъв, какъвто е. Точно по тази причина полага доста усилия, за да се окаже нужен. И се подлага на постоянно напрежение в името на това да задържи партньора си. Подсъзнателно той очаква благодарности (Сега е твой ред да покажеш колко ме цениш!), смята се за незаменим (Ако си тръгна, никой няма да се грижи така за теб!).
Свръхзагриженият любовник в действителност мисли не толкова за партньора си, а за самия себе си. Често той иска да излекува някакви рани от детството (че е бил отхвърлен например) и понякога даже постига тази цел, но за сметка на любимия човек, когото задушава със своята свръхзагриженост.
ЗАВИСИМОСТ Да бъдеш зависим от друг, означава да си готов на всичко, за да не се окажеш очи в очи със самотата, когато другият си тръгне. Тези хора се чувстват до любимия така, както бебето се чувства в безопасност само когато е залепено за майка си. Зависим е онзи, който се страхува от самотата. Заживявайки в двойка, той престава да изпитва своята отделност. Такъв проблем не би възникнал, ако родителите му са го разбирали, когато той е бил малък. Ако са му позволявали да расте като самостоятелен човек, а не като някакво подобие или продължение на тях самите.
Любовната зависимост има общо с любовта, но с излъганата и ранената любов, с любовта с отрязани криле. Неполучилото топлина и грижи дете трудно би се чувствало добре като самостоятелен възрастен човек.
ИЗПЕПЕЛЯВАЩА СТРАСТ За страстната любов се твърди: „Това е то, истинската любов!“ Тя заразява душата с наситени и пулсиращи емоции. Тази любов обаче я движи не желанието, а отчаяната нужда, хранеща се с очакването и тъгата. Силните емоции запълват вътрешната пустота, но те притъпяват и усещането ни за истинския живот. Такава любов изгаря много бързо, след като се е възпламенила. Гръмотевиците на страстта заглушават гласа на душата и всички звуци наоколо. Да, такава любов може да излекува самотата, но за кратко.
ЧУВСТВО ЗА СОБСТВЕНОСТ Да притежаваш, значи да умееш да обичаш само онова, което ти е подръка, което ти е пред очите. В момента, в който то изчезне, изчезва и чувството за контрол над живота на другия човек и от дълбините на психиката изпълзява непреодолим страх: „Любимият е част от мен, не мога да го пусна да направи нито една крачка без мен!“ Собственикът за разлика от зависимия не се стреми към сливане, защото е невъзможно да се слееш с онзи, когото вече смяташ за част от себе си. Губейки контрол над другия човек, собственикът усеща, че целият му живот пропада. Партньорът, който си тръгва, оставя другия обезкръвен, без капка жизнени сили.