Любовен семинар
от Мирослава ИВАНОВА
декември, 2009 г.
Снимка © 123rf – 123rf.com
Благодаря ви и много се радвам, че проявявате интерес към темата. Ще ви прочета един текст, в който се говори за любовта, безлюбовието и още нещо…
Жените отвориха широко краката си, запечатаха сърцата си и започнаха да крещят „Чука ми се“, вместо да прошепват „Обичам те“. Едното няма нищо общо с другото, вероятно ще кажете вие. Има и още как, а проблемът е, че едното изключи другото. Жените започнаха да почитат единствено леглата и телата си и така заглушиха съвсем любовните пориви на душите си.
Той, животът, ни показва и предлага и после ни оставя да направим своя избор. Какво направихме ние? Вместо да поддържаме любовта жива, непрекъснато я държахме настрана и тя се оттегли.
И в живота, и в изкуството любовта е изкуство, но в днешно време любовта не е арт. Съвременните творци изобразяват безлюбовието и невъзможността да разберем, че сме създадени един за друг, защото
навсякъде властва отчуждението
Никой вече не вярва в разпространението на любовта, понеже влюбените хора спряха да обичат дори собствените си възлюбени, престанаха да обичат дори себе си. Любовта не се разгръща. Всичко е много телеграфно и се изразява в краткостта на връзките и браковете. Любовните отношения между мъжа и жената нямат плътност и дълбочина. Не са пухкави като кекс, приготвен с домашни яйца, а са клисави като хляба на бедния.
Влюбването пък се разглежда като нещо лошо, дори патологично, ако ти се случва по-често. Като нещо, което не е любов и което сякаш любовта не може да последва.
Съвсем забравихме богинята на любовта и заглавията на поетите, които мълвят „Сега сме двама“. Ето защо
не ми се говори за плътта
а за това, кое може да даде плът на любовта и да ни научи как да проявяваме въображение и добрина чрез нея.
Разсъжденията за каквото и да било минават през биографията на човека. Не искам да изглежда, че изгарям от любов, но ще се опитам да наведа мислите ви към любовта, защото, ако помислим за нея, може би ще се досетим какво да направим, че да се докоснем до божеството на любовта или до любовната лирика.
Всъщност не искам да се бунтувам срещу нищо, понеже любовта не е мъртва, продължава да се проявява непрекъснато, дори само като спомен, трябва само да й обърнем внимание.
Хайде да помислим заедно къде срещаме любовта, кои са нейните различни източници? Сещам се за рекламите.
Особено рекламите за пътувания
Точно така. „Дестинация за пияни от любов“, „Пътуване до най-романтичното място на света“. Фотореализмът на рекламните материали е профанизирал любовта до палми и океан, в който би те било страх да си натопиш дори крака, за да не го изцапаш. В тези случаи любовта е пронизана до смърт от стрелите на рекламите и всичко, което може да се продава. Този факт абсолютно се връзва с твърдението, че си в туристическия рай на любовта, но и че си умрял, защото рай нямало тук, на земята. Значи да отбележим – реклами за пътуване и други реклами.
Сещам се за секса, но ако кажем, че любовта се среща при секса, ще сбъркаме. Много хора изключват любовта от секса и вместо да се обърнат към онзи древен свещен божествен танц на любовта, изпълняват порното от порнофилмите.
Връзките вече не са любовни, оставихме ги само на секс, разбирайте нагон. Говорим за половите органи и акта с охотата на изоставени деца с престъпно извратена сексуалност. Говорим без култура, без възпитание, без свян. Високо и грубо, като истински простачки.
Къде тогава да намерим истинска любов?
В ПЕСНИТЕ. Ако уточним – в старите песни, ще сме отговорили правилно. Дори скоро чух една френска песен, в която се казва, че истинската любов се разбира по това, че когато единият си тръгва, другият остава. Значи в песните има любов.
ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА. Това е също вярно твърдение, но наистина ще ми бъде интересно да чуя какво точно гледате по телевизията, което да е любовно. Аз се сещам за едно телевизионно интервю, но то пак е старо. Преди години го гледах. Беше разговор с един от нашите големи интелектуалци и добър човек – Тончо Жечев. В този разговор Тончо Жечев разказваше за своите родители и за тяхната любов. Беше запомнил, че когато майка му видела, че баща му е нещо тъжен, нещо замислен, казвала: „Какво ти е бе, Жечо? Кажи какво ти е, нека да ми е и на мене.“ Това е любов.
ЛИТЕРАТУРАТА. Там също лично аз съм срещала прекрасни примери на любов. Изобщо не ви говоря за художествената литература, в чиито образи понякога любовта се явява прекалено драматично полудяла. Говоря ви за книги, които разказват живота. Има такива. Те описват например това. Двама души, които се обичат, стоят и съзерцават моста над една река. В един момент мъжът обръща погледа си към жената до него и за пръв път вижда в косите ù няколко бели нишки. През ума му набързо преминават неговите собствени трудни моменти, които тази жена е трябвало да преживее заедно с него… „В този момент ù се почувствах робски предан.“ Запомнила съм добре тези думи и толкова се възхитих на това безмълвно „Обичам те“. А мъжът е Чарли Чаплин.
След като ви дадох моите примери, можете да помислите за ваши. Не е задължително да са от собствения ви живот. Но непременно се сетете за нещо, което според вас е любов. Опитайте, много е полезно. Освен това задачата ви, колкото и да изглежда трудна, е кристално ясна. Защото всяка от вас е изпитвала любов.
…
Срещата ни ще завърши с ново предизвикателство към вас. Опитайте се да опишете
любов, в която участвате вие
Може да затворите очи, а може да го направите и ей така, ей сега, веднага. Според мен вече сте готови, особено ако сте изпълнили първото упражнение и сте дали примери за любов.
Хайде, можете… Добре, първо съм аз…
Представям си шарено одеяло, под което съм се сгушила с един човек и заедно четем приказка. Когато свърши приказката, го целувам по бузата, но много лекичко, както когато някой спи и не искаш да го будиш. И после въобще не заспивам, защото искам да го гледам. Много е хубав. Ако той заспи, аз пак ще го целувам.
Хайде, сега е ваш ред…
Аз няма да чуя какво сте казали, но съм сигурна, че и у вас има любов.
Това си представям, това усещам, това знам и искам да ви кажа, че със сигурност ще се намерят хора, които да се изсмеят на това, но мен и вас това не ни интересува, нали? Няма значение, че не изглежда модерно.
Другото, което искам да ви кажа, е, че ако работех на хонорар, дълго време трябваше да се боря, за да излезе този текст. Понеже конюнктурата е друга. Така представената любов защо да е важна? Може ли да се превърне в индустрия? Какво да продава – одеяла или книжки с приказки? Или списание? Кой ще си купи?
Друго се толелира, други неща звучат и освен това това въобще не е текст. Това е кратък семинар за любовта. Направих го от любов.
Всеки сам определя своите ползи във всичко. Също и в любовта.