Отбийте се в най-жизнерадостното магазинче на „Валери Лейн“
Очаквайте от 24 август!
За книгата
В магазинчето на Орхид всеки може да намери най-подходящия подарък за любимия човек – опияняващи аромати, чаши със забавни надписи, козметични комплекти, ръчно изработени свещи… А това, което собственичката предлага неизменно, е своята лъчезарна усмивка. Винаги в добро настроение, Орхид е готова да помогне на всеки, дошъл в магазинчето й, или поне да изслуша терзанията му.
Напоследък обаче радостта все по-често й убягва. Защото има един човек, който не желае да й се довери – приятелят й Патрик. Връзката им от известно време е в криза, а неговото мълчание и затвореност довеждат Орхид до отчаяние. Особено сега, когато в живота й се появява нов мъж и той е готов да направи всичко, за да бъде щастлива…
За автора
Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Малко преди своя трийсети рожден ден решава, че моментът е сега или никога. Сред най-популярните й романи са книгите от поредицата за „Валери Лейн“, които омагьосаха сърцата на читателите и завладяха списъка с бестселъри на Spiegel.
Освен автор на увлекателни романи, Мануела Инуса е и почитателка на пътешествията, трилърите, чая и британската поп музика. Тя все още живее в родния си град със съпруга си и две им деца.
Пиша, за да правя хората щастливи
Интервю с Мануела Инуса
Историята на петте приятелки от най-романтичната уличка, „Валери Лейн“, вече завладя сърцата и на българските читатели. Вижте какво споделя авторката за тази стопляща поредица и за писателския си път.
Как се зароди интереса ви към писането?
Още от малка обичах да разказвам истории и започнах да подарявам кратки разкази за рождените дни на своите близки и приятели. Но едва когато станах майка, започнах да се замислям за писане на книги. Приказките за лека нощ постепенно започнаха да се превръщат в нещо по-голямо, появиха се няколко идеи и един ден от тях се роди роман… Публикуването му се оказа по-трудната част, затова реших да го издам сама А положителният отклик от страна на читателите ме мотивира да продължа и ме убеди, че именно това е моето призвание.
Как протича процесът по писане на една книга? Имате ли определени ритуали?
Когато започвам нова книга, първо си нахвърлям всички идеи в бележник. След това проучвам темите, хората и местата, за които ще пиша. Когато е възможно, ги посещавам, защото така описанията стават по-автентични. Имам си и ритуал преди писане – винаги си правя списък с песни, които според мен подхождат на историята, и тази музика ме придружава през целия процес. Докато пиша, около мен не бива да има други шумове освен музиката. Не бих могла да работя в кафене, пълно с хора, например. Имам нужда от собствено царство – от бюрото си, от чаша чай и разбира се, от музиката си.
Споменахте, че обичате да посещавате местата, за които пишете…
Да, обожавам да пътешествам и понякога се случва дестинацията да ме вдъхнови за нова книга. Част от местата, за които пиша, са ми любими от години, но когато започна да работя по история, свързана с тях, ги посещавам отново. Тогава правя снимки, търся дребни детайли, които впоследствие да вплета в книгата. Така стана с Оксфорд от поредицата за „Валери Лейн“.
А откъде черпите идеи за героите си? Вдъхновявате ли се от реални хора?
Да, това се случва много често. Постоянно включвам характерни черти на хора, които познавам лично или от филми и сериали – било то външността, характера или определени особености на човек. Руби и мисис Уидърспун, например, свързвам с едни много любими хора и затова ги чувствам по-близки.
Книгите ви вече са преведени на различни езици и често попадат в списъка на бестселърите. Как се чувствате от този успех?
Това е най-прекрасното чувство на света. Но не само признанието и включването в списъка на бестселърите ми носят повод за гордост. Най-щастлива съм, когато книгите ми успеят да накарат читателите да се усмихнат, да ги извадят от ежедневието им, да ги пренесат на прекрасни места или да им дарят утеха. Затова пиша – за да правя хората щастливи.
А ето и любимото хоби на една от героините от „Валери Лейн“. Със съветите на Орхид можете сами да изработите красиви винтидж свещи и да ги подарите на близък приятел. Или да ги запазите за себе си и да претворите топлата атмосфера от „Магазинчето за подаръци и усмивки“ у дома.
Необходими материали
- остатъци от свещи
- стари почистени консервени кутии
- голяма тенджера
- стари чаши или бурканчета
- 1 ролка фитил
- щипки за пране
Начин на изработване
Орхид почиства остатъците от свещи и премахва стария фитил от восъка. Различните по цвят остатъци слага в отделни консервени кутии и разтопява восъка на водна баня. Подготвя съдовете (напр. стари чаши с пукнатини, красиви винтидж чаши от битпазара, евтини бурканчета за зимнина или измити бурканчета от конфитюр) и отрязва парче фитил, захваща го с щипка за пране (или го завързва за парче дърво), която слага напречно върху ръба на съда. Фитилът трябва да стига до дъното му. Накрая Орхид излива разтопения восък в съда. След като восъкът се втвърди, остава само да махне щипката и да подреже фитила на ок. 2 сантиметра над свещта.
Ще получите страхотен резултат, ако наслоите в съда няколко цвята восък. Трябва обаче да изчаквате, докато всеки слой се втвърди, и след това да излеете следващия.
Съвет
В магазините има и парафин за свещи на гранули, и специални форми, но създаването на нещо ново от стари материали доставя много по-голяма радост на Орхид.
Още интересни идеи ще откриете в „Магазинчето за подаръци и усмивки“! И не пропускайте останалите книги от поредицата за „Валери Лейн“!
Откъс от „Магазинчето за подаръци и усмивки“
В един слънчев пролетен ден, малко преди края на работното време млада жена извади кашона, който й бяха доставили сутринта. Той съдържаше новата пратка фантастични масла за вана. Жената ги разопакова и разпредели грижливо по рафтовете – подреди ги по цвят и размери, а щом приключи, се загледа в симпатичните шишенца, носещи поетични имена като „Мечта от малинова пяна“ или „Ябълкова целувка“, и доволно се усмихна. После събра нещата си, обходи още веднъж с очи помещението и отвори вратата. Въпреки че вече минаваше шест, слънцето все още сияеше на небето и къпеше в светлина магазинчето, в което всеки можеше да намери не само най-разнообразни подаръци, но и отзивчиво сърце, когато се нуждаеше – съвет, или имаше грижи.
Стройната жена с дълга руса коса, прибрана в конска опашка, врътна два пъти ключа и както често правеше, приседна на стъпалата пред магазина си. Той беше в дъното на уличката, така че оттук имаше идеална видимост към другите магазини, собствениците им и прекрасните хора, които изпълваха с живот „Валери Лейн“.
Жената плъзна поглед по павираната уличка, чак до ъгъла, където една от приятелките й държеше уютно магазинче за чай, привличащо от цял Оксфорд любители на класически, а и екзотични селекции. Собственичката на съседната шоколатерия тъкмо заключваше и й помаха с ръка, щом я зърна. Младата жена й отвърна и плъзна поглед по-надолу, към бившия антиквариат, който от близо година се бе превърнал във вълшебна книжарница. Преди много време беше принадлежал на Валери Бонам, която бе дала името на тази улица и до ден днешен служеше на приятелките като пример за добросърдечие.
Младата притежателка на книжарницата тъкмо си приказваше с приятеля си и баща си, които бяха дошли да я вземат от работа. Баща й бе нахлупил яркооранжева плетена шапка, наподобяваща морков. И тя махна с ръка за поздрав.
Последна излезе от магазина си, наречен „Раят на преждите“, петата приятелка в комплект със своя кокер шпаньол. А малко по-късно русокоската на стълбите видя съседа си – единствения мъж с магазин на „Валери Лейн“ – и прехапа устни. Загледа го как прибира цветята си вътре. Когато я забеляза, мъжът й подари усмивка, сияйна като слънцето, и сърцето в гърдите й затуптя по-бързо и прескочи един удар, което всъщност не биваше да се случва…