Интервюта, Личности

МАГЪТ АСТОР

АСТОР: „Първо мисля за аплауза, после за хонорара“
 
Интервю на Теодора СТАНКОВА
Снимки BeLIGHT STUDIO 
 
април, 2009 г.
 
 
 
 
Визитка
Магът Астор (Антраник Арабаджиян) е единственият европеец, носител на „Златен Оскар“ за магическо изкуство. Зад гърба си има над 16 хиляди представления в целия свят. Не обича да го наричат илюзионист, защото илюзията е само част от магическото изкуство.
Обича предизвикателствата, но не ги търси. Те сами го намират. Първия си фокус прави, когато е на 5 години. А на 10 решава, че е магьосник, след като успява да отгатне отговорите на таблицата за умножение, върху която го изпитват, а той все не можел да научи. Не вярва в екстрасенси и чудеса.
 
Между две репетиции (за предстоящите на 4 и 5 април спектакли по случай Деня на магьосниците 1 април) разговаряме с Астор в неговия „рАСТОРант“. За минала слава, за илюзиите в живота, за манипулациите на сцената и извън нея. Компания ни прави „тарикатът“ Чарли, любимият пудел на мага.
 
– Как да ви представя с нещо, което хората не знаят за вас?
– Кажете им, че съм много шантав.
 
– Нещо, което сте чули и запомнили за себе си…
– Човек може да добие представа за мен от три изречения, казани от мои близки. Веднъж с бившата ми жена направихме луд скандал и за да не продължи караницата, аз излязох навън. Повървях малко, но се сетих, че не съм й казал нещо, и се върнах. Тогава чух сестра ми да казва на бившата ми съпруга: „Андро е много добър, с памук можеш да му извадиш душата, но не тръгвай срещу него.“ И това е точно така. Сигурно е от скорпионското в мен, но се наежвам, ако някой тръгне срещу мен. Другото го казала съпругата на Харди: „Астор си плете кошницата, без да пречи на другите.“ И това е вярно. Никога на никого не съм подлагал динена кора. И третото: предстоеше ни представление в Бургас, местни журналисти отишли при Ангел Цачев, танцьор от вариетето, с когото сме били заедно на много сцени, и го помолили да каже две думи за мен. И той ме характеризирал: „Най-мързеливият, най-талантливият и мисли пет минути преди другите.“ И това е вярно, мързелив съм. Но мързелът не ми пречи. Може би, ако бях много работлив, щях да пропусна нещо важно. Но ако два дни не правя нищо, на третия страшно много работа отхвърлям.
 
 
Пред Стената на славата на магичното изкуство
 
– Фокусник, магьосник, илюзионист – как е правилно да ви наричам?
– Маг – от магическо изкуство. И така е в цял свят. За съжаление тук разни мошеници се наричат така и като се каже „маг“, хората си мислят за ясновидците, дето развалят черни магии там някакви… Които според мен съществуват само в болното съзнание на хората. Правилно е да се казва „магическо изкуство“. Илюзията е част от магическото изкуство. Когато се работи с малки предмети, се нарича фокус, с още по-малки – микромагика. Това са жанрове на магичното изкуство – фокуси, илюзии, манипулации, картомагика, менталмагика (телепатия), микромагика, комични фокуси и новости. Илюзионистът прави мащабни номера, манипулаторът показва само ловкост на ръката. Несравними са жанровете… Аз съм един от малцината, които работят във всичките осем вида магично изкуство. И между другото, колкото по-мащабен е един номер, толкова е по-лесен за изпълнение. Това, ако искаш, го сложи за заглавие.
Ако се появя на голям форум на магията и вдигна един камион във въздуха, това няма да направи никакво впечатление на журито и на специалистите.
 
– Доколко илюзионното изкуство разчита на технологиите?
– Ако разчиташ само на технологиите, не си истински магьосник. Във всички магии, които аз правя, има нещо мистично, учудващо. Преди време по телевизията вървеше поредица на наш колега – американец с черна маска, който разкриваше тайните на триковете, най-вече на тези на Дейвид Копърфийлд, предимно на мащабни номера. Обаче всичко, което е свързано само с техника, е лесно за изпълнение, може да го направи всеки.
 
– Кой е вашият любим номер, този с главата ли?
– (Смее се.) Това е любимият номер на публиката. Аз имам любим трик с осем топки. Него самият аз съм го създал, затова ми е любим. И ако се явя на фестивал на магията с този номер и с номера с главата, журито по-високо ще оцени номера с топките. В магията ловкостта е много важна.
 
– Как се чувствате на сцената?
– За мен няма по-голямо удоволствие от това да радвам хората и те да ме харесват. Аз първо мисля за аплауза, после за хонорара. Затова още съм на сцена. Сигурно съм нахален, но няма ли много аплаузи, изпадам в депресия. Не мога да спя, започвам да си мисля – значи не ме харесват. Това, което ме държи на сцената, е любовта на публиката. Убеден съм, че така, както аз я обичам, така ме обича и тя.
 
– Публиката може ли да пречи или да помага на мага?
– Изпълнението ми много зависи от реакцията на публиката. Аз създавам нещо като нов жанр в магичното изкуство. Закачам се с публиката, измислям си текстове, включвам пантомимна игра. Така въведох и комичните фокуси в България.
Тайната, която много рядко разкривам, е, че не репетирам номера преди представление. Първо от мързел. (Смее се.) Второ, защото аз номера го изработвам пред публиката, днес е така, утре – иначе. Защото усещам какво искат зрителите. И ако публиката е готина и добра в реакциите си, аз натискам педала на газта докрай. В противен случай играя много точно и прецизно, но го няма този хъс, който прави номерата ми различни.
Имам един номер, в който от джоба ми нарочно се подава кърпа. И е нормално публиката да реагира „в джоба, в джоба“. Веднага ще се обади, особено българската, тя няма спирачки. И аз се правя на луд – „о, кой джоб“. А ако съм пред американска публика, тя няма да се развика, а ще се притесни, че съм се изложил. Но пък, нали нарочно се подава тази кърпа, ако не се обади публиката, аз не мога да продължа номера, увисвам…
 
– Коя е любимата ви публика?
– Българската и това не го казвам, за да се напише. Това е истина. Много благодарна е американската публика. След спектакъл американците намират начини да ме открият и да ми благодарят. 
Африканската публика е много странна. Направо ме имаха за истински вълшебник. През 1984 г. бях в Гана, след това и в Нигерия. Спомням си една много красива заместник-министърка на културата в Нигерия, дойде при българския посланик тогава, Костадин Гяуров, брат на Николай Гяуров, на официална среща и най-сериозно го попита какво трябва да направят, за да остана при тях. Там видях неща, които не са за вярване. Бяхме в една вила край морето, която много често разбиваха и обираха. Крадците не се спираха от ключалки и катинари. И тогава едно чернокожо момче каза: „Баща ми е магьосник, ще направи магия и няма да влизат вече.“ Дойде „магьосникът“, взе една най-обикновена дървена макаричка, закачи на нея 2–3 перца и я върза с конец на вратата. Никой вече не доближи вилата, щом видеха, че има закачена на нея магия.
 
– Значи не сте суеверен?
– Не. Несериозно е да се вярва в такива глупости като петък, 13-и, черна котка, лош късмет, ако се върнеш… Аз лично тези фатални знаци неведнъж съм ги опровергавал. На петък, 13-и, летях над океана например. А веднъж пътуваме с бившата ми съпруга през Белгия. Пътьом в един магазин си харесвам масичка с четири помощни плота – перфектна за магьосник. Много исках да си я купя, но беше последната и за съжаление, счупена. Тръгваме си, но все тази масичка ми е в главата. Бяхме изминали около 50–60 км, но аз обърнах колата и викам на Пепа: „Връщам се за масичката.“ Тя като писна: „Няма да ни върви.“ Върнах се в магазина, а човекът ми отвори и от вратата вика: „Господ ви връща, портфейлът с документите сте си забравили тука.“ На другия ден трябваше да напускаме страната. Беше петък, което значи, че трябваше да мине уикендът, за да отвори магазинът. Щях да съм нарушил договора за работа, да плащам неустойки. Заради едно връщане. Оттогава се връщам с невероятно удоволствие.
 
– А в свръхсили вярвате ли?
– Не. Вярвам в господ. Но не вярвам на Нострадамус. Заради него съм ходил да видя дали ще потъне един град в Италия. А градът и до ден днешен си е на мястото. Скептично съм настроен към ясновидството. Бил съм и при баба Ванга, бил съм и при Вера Кочовска… Всички неща, които се говорят за баба Ванга, са верни до някаква степен. Тя има извънредно развито чувство на телепатия. Дотам са нейните способности. Четох, че в бъдеще няма да имаме нужда от чужди езици, телефони, телеграфи и т. н. Просто ще се разбираме по телепатия. Не може да не ви се е случвало да помислите за някого и той да ви звънне в този момент. Баба Ванга беше със страхотно „радиоприемане“. Тя приемаше вълните на всички. Но за бъдещето – нищо. То беше голяма въпросителна и за нея. 
 
– Скептичен сте към ясновидството, а бяхте член в журито на предаването „Ясновидци“. Какви са хората, които участват в него?
– Там всеки може да се яви. Имаше хора, които наистина бяха убедени, че могат да правят магии. Имаше един много симпатичен човек, бай Георги, който нещо прави с някакво махало. Убеден съм, че той си вярва. Но каква е логиката аз да задавам въпроси на това махало и то да ми отговаря? Единственото ми обяснение за способностите на тези хора е телепатията.
 
 
Астор и „тарикатът“ Чарли никога не се разделят
 
– Кой е най-интересният човек, когото сте срещали?
– Една от най-впечатляващите ми срещи беше тази с любимият ми кинорежисьор Франсис Форд Копола. Беше в едно вариете в Лос Анджелис. Аз играех, а той гледаше. В този момент към него се приближи някакъв актьор и го заговори. Аз побеснях, беше много гадно. И ми стана кеф, когато Копола направи жест с ръка и го спря. След това се срещнахме, пихме по едно, говорихме си. Имам автограф на голата глава от него. Такъв автограф на друг не е давал. (Смее се.)
Друга интересна личност за мен е един човек, популярен в магичните среди като Професора. За мен той е най-великият магьосник, макар че никога не се е занимавал с илюзионно изкуство. Известен е с това, че е отишъл при Худини, краля на картите, и му е показал фокус с карти, който Худини не е могъл да разбере как се прави. С този човек аз се запознах в Магичния замък, където имах честта да играя. Тогава той беше на 96 години, седеше на първия ред в средата, подпрян на бастуна си. След представлението дойде при мен и ми каза: „От 80 години съм край сцената, но по-магично излъчване не съм виждал.“ Неговите думи за мен бяха повече от „Оскара“.
 
– Имате школа, в която подготвяте деца. Време ли е за магии в момента?
– Свидетели сме на истински бум на магията в момента. Изведнъж се появиха много деца, които искат да се учат на магьосничество. Преди се обаждаха по 2–3 нови деца на година. А от ноември насам са ме потърсили 40–50 деца. Мисля даже, че този човек с черната маска, който издаваше триковете на други илюзионисти по телевизията, е виновен за това.
 
– Децата сами ли идват, или става дума за родителска амбиция?
– Интересът е от страна на децата. Винаги питам дали това е решение на родителя, или е желание на детето. Иначе няма смисъл. Най-важно е желанието. Някои казват „труд, труд, труд“, смятат, че важна е репетицията. Не е вярно. Ако няма желание, и цял ден да се труди човек, няма да направи нещата както трябва.
Наскоро при мен дойде едно 6-годишно дете със страхотен потенциал. Родителите го попитали какъв иска да стане, а то отговорило: „Искам да стана Астор.“