Маестрото на случайния ритъм

Маестрото на случайния ритъм

 
от Красимир ПРОДАНОВ,
главен редактор на списание „Усури“

Снимки Деница ДАБИЖЕВА

 

декември, 2009 г.
 
 
Мартин ИВАНОВ излиза на сцената с оркестър, в който хората често виждат музикален инструмент за първи път в живота си, но това не им пречи да постигнат целта, която им поставя техният диригент – да навлязат дълбоко в себе си.
Терапията с барабани „излекувала“ първо Мартин – под нейно въздействие той се отказва от професионално правене на музика и заживява със сесиите, в които няма май нито една правилна нота. Сам признава обаче, че в очите му съдбите на хората се превръщат в… партитури.
Силата на барабана след това изпробва в много нестандартни ситуации – разказва за лечебните кръгове, които прави на площада в село Делчево, при деца с увреждания в столичната галерия „Шмиргела“ или пък направо в районното управление на МВР в Ботевград, където арестантите бързо успяват да вдигнат шум като на циганска сватба…
Всеки има своя уникален глас, убеден е Мартин Иванов днес, когато се е посветил на своя Институт за съвременно изкуство и терапия. Още повече че вече знае отговора на един толкова важен въпрос: как човек може да намери себе си…
 
Първия музикален инструмент хората открили в себе си… Така започва тази приказка, която в наши дни е заприличала на терапия от най-модерните, които гонят стреса, а имат и подмладяващ ефект… Че историята, която ще чуем, е вълшебна, подсказва и кръгът, който сме направили в средата на иначе малкото помещение. По стените му има интересни картини, но по-интригуващо е това, което е вътре в кръга. Между хората са оставени
 
десетина джембета и още инструменти
чиито екзотични имена никак не е лесно да научи човек. Засега обаче са в покой и не нарушават тишината, в която се чува само гласът на Мартин. „Та първия инструмент – казва той – хората открили в себе си. Но не когато някой праромео подсвирнал с уста на пражулиетата си да излезе на входа на пещерата.“ Всъщност вълшебните истории, включително и тази, не се ръководят от времето – така, както го разбират хората. То не им трябва, излишни са и думите.
Вълшебните истории са вибрация. Именно тази вибрация управлява света ни. С тази вибрация, макар че не всеки го усеща, живеем и ние. Приели сме я със сърцето си и затова то тупти в нейния ритъм. Именно то е първият музикален инструмент.
Тук Мартин раздава инструментите, но тишината продължава да е господар наоколо. Почти преди час той е започнал да ни разказва за това, как ритъмът има особено място в човешкия живот. Дори някой да не е повярвал, че
 
вселената се ръководи от вибрациите
с ръка на сърцето трябва да си признае, че без ритъм нещата около нас лесно се объркват. Особено нещата със сърцето. В ритъм се движат часовниците, без ритъм рискуваме да се сгромолясаме на асфалта, когато вървим… Без ритъм – това е равносилно на „без покана за танц“.
„Всички имат чувство за ритъм“ – опровергава Мартин веднага неволно изтръгналите се въздишки. Всъщност единствената причина много хора да твърдят, че нямат чувство за ритъм, е страхът да не се изложат в очите на другите. Затова са решили този въпрос за себе си прекалено сурово. Е, ритъмът им може да е малко муден, понякога изнервящ или пък очарователно несъвпадащ с този на другите. Но ритъм има, въпросът е да го чуят!
„Барабаните, джембетата и изобщо ударните инструменти се явяват нещо като средство да извадим тази наша вътрешна същност на показ“ – разяснява Мартин. Именно ударните инструменти са един удивително подходящ начин човек да реагира на претрупаността на ежедневието си. Тук Мартин може да вземе отношение от най-малко две позиции. Като музикант и като композитор, който знае какво удоволствие е да накараш един инструмент да свири (защото всъщност и тъпанът свири). Обаче и като психолог, защото е терапевт, макар и в една област, която леко обърква съвременния човек, защото за нас терапия означава масаж, може би почивка във Велинград, разтворими витамини, а в краен случай и Робърт де Ниро в някоя от сцените на „Анализирай това“. Та като психолог той смята
 
музикалната терапия
за островче на спасение от стреса, а лечебната сила на барабана – за феномен. През последните 20 години тази терапия е световен хит, което наистина е голям успех, при положение че възниква едва в края на 80-те години на миналия век. Вече обаче се е сдобила със своя школа, с достатъчно на брой лекари и психолози, които я препоръчват, а и най-важното – с достатъчно почитатели.
Мартин открива лечебната сила на барабана в Щатите, а заедно с нея – и една нова представа, че да си музикант, не означава непременно да композираш или да приемаш аплодисменти. Зависи всъщност от гледната точка, защото, когато си в средата на кръга, в аплодисменти се превръщат абсолютно всички звуци, изтръгнати от барабаните в ръцете на участващите.
Именно Мартин е човекът в кръга. Това се вижда и на снимката. Той дава първи указания и очаква ответен… залп. Вдига ръце нагоре, когато иска цялата кооперация да разбере, че на първия етаж се случва нещо толкова красиво, и ги сваля, когато иска да ни дирижира да барабаним тихо по барабаните, сякаш стотици миши крачета минават по стар паркет.
Тази негова роля си има име –
 
фасилитатор
Той наблюдава групата, насочва динамиката на барабаненето в една или в друга посока. С действията си фасилитаторът може да създаде енергията на групата, както умело го прави и Мартин. После я разпръсква наляво и надясно чак до момента, в който наоколо се настани отново тишината, а усмивките ни сякаш са побрали целия този шум и звук, който изчезва изведнъж. И отново остава само сърцето – като в тази прастара приказка, подсказваща, че всички вълшебства са си в нас.
 
Въпроси и отговори за барабана
– Каква се постига чрез средствата на такава терапия?
– Основната цел е духовно осъз­наване. Човек започва да се възприема по различен начин. Заедно с това релаксира и се тонизира.
– Действа ли терапията, когато човек е немотивиран?
– Тайната е да събудиш интереса му, да откриеш какво го интригува. Терапията с ударни инструменти е най-успешна при най-малките!
– Влияе ли тя на запис по същия начин, по който оказва въздействие върху участниците на живо?
– Да, изследвания показват, че и само слушането на барабан има лечебна сила. Рокгрупите от 70-те имат какво да ви дадат и днес…
– Може ли да се проведе терапията, но без барабани?
– Става и с пляскане или пък с подвикване. Но барабанът е онова нещо, в което човек се влюбва.
– След като лекува, защо барабанът не се продава в аптеките?
– Той не е магически инструмент, а ключът, с който отключваме собствената си същност. Изводът е, че се нуждаем не от лекарства, а от себе си.