Майа Богданова:
„Мислят с очите и с ръцете си…“
от Нели ЦОНЕВА
август, 2011 г.
Разговарям с проф. Майа Богданова в Етнографския музей, където студентите от I, II и III курс, специалност мода в Националната художествена академия са създали една уникална изложба със собствени модели, рисунки и аксесоари – „Промяна на гледната точка“. Изложбата е реализирана по проект „Открит музей“ към фонд „Научни изследвания“ с преподаватели доц. Анна Аврамова и проф. Майа Богданова, фотограф Любомил Драганов, етнолог куратор Иглика Мишкова и технолог Мариета Недкова. В малката зала е експонирана бяла ефирна колекция, която е сякаш като жива и трепти от изящество.
Търсейки нова изразност, младите дизайнери са загърбили ограниченията – деформирали са модните силуети, за да сътворят арт обекти, лансирани в нова среда. С Майа
говорим хаотично за мода
За това, че днес е трудно да създадеш нещо много различно в свят, в който сякаш вече всичко е направено и измислено. Стигаме и до навиците за обличане на обикновените хора, които търсят удобството („…всеки се облича по свой си начин, гледа дрехата да му е удобна и да му стои добре, без да се съобразява каква е модата.“). Стигаме и до изложбата…
„За мен всяка изложба е открит урок – споделя проф. Майа Богданова. – Целта не е просто да се самоизтъкнеш, а да отговориш на обкръжаващата те среда и да намериш езика, на който да кореспондираш с нея. Креативността, свободата на индивидуалния поглед за форма провокира смелостта на модния дизайнер да трансформира всичко, което вижда, в произведение на изкуството.“
Разглеждам моделите. Усещам интимност и сантимент по красотата. По стените са рисунките и скиците, от които се тръгва при създаването на всеки модел. След това се изграждат обемите и пропорциите върху торса – работния манекен.
Никак не е лесно да си моден дизайнер
защото модата е нещо разнопосочно – начин на живот, вкус, стандарт, обществен статус и най-вече индивидуалност.
„Студентите разиграват своите модели за колекцията в хаоса на един подвижен свят, в който вече няма много ориентири. Затова се обръщат към смисъла и символиката на традицията. Разглеждат снимки, албуми, ръцете им докосват традиционните костюми, очите им попиват детайлите, шевиците, мънистата, запознават се с традиционните техники от демонстрациите на майстори технолози, за да реализират връзката на традиция и съвременност“ – обяснява ми Майа Богданова.
Мисълта им следва логиката на проекта –
мода в процес на трансформация
Гледната точка е променена, включени са и „нови герои“ – силикони, полимери, лепила, изградени са нови форми. Скулптурата е в основата на формообразуването.
Зад естетическата повърхност на колекцията прозира нестандартното мислене на студентите, които са разменили местата на детайлите в дрехите. Полите стават пластични яки, ръкавите дават обем на полите, а яките се превръщат в качулки.
Всеки модел е и сюжет. Погледът ми е прикован от
светеща инсталация от скулптурни фигури
странно напомнящи на японски фенери, но с българска характерност, стил и орнаментика. Те са сякаш като пренесени във времето, променили сюжета на старото, което всъщност се превръща в ново. Чрез нарушаване на правилата и логиката на свързване на отделните части в облеклото студентите сътворяват конструктивни форми с нови функции и различно внушение.
Влязох в изложбената зала с леко предубеждение.
Нищо претенциозно не открих
По-скоро със своите модели студентите са създали уют, топлина с дъх на стара традиция, модерно облечена в нова визия. Мислех си за изложбата като за инструмент на познанието, за това, че чрез нея младите бъдещи дизайнери са се научили да мислят с очите и с ръцете си, както казва за тях самата Майа Богданова. А дали утре това ще продължи, или ще се изгуби в клишета и унификация, е друг въпрос.