МАЙКИ С ДЕЦА И МАЙКИ БЕЗ ДЕЦА

 

 

 

Скоро попитах един приятел какъв е смисълът на живота.

„При природно бедствие какво прави човек? Взима децата си и бяга.“

Това ми отговори той. Излиза, че децата са смисълът. Най-важното нещо. И когато нямаш деца. И когато имаш. И когато не можеш да имаш.

Не знам какви въпроси си задават институциите, но вероятно си отговарят по приблизително същия начин, щом като решиха да обърнат поглед към т. нар. майки под наем.

Разцветът на репродуктивните проблеми у нас изпревари развитието на законовите механизми, чрез които те могат да бъдат преодолени. Според българския Семеен кодекс майка на едно дете е жената, която го е родила. Това означава, че дори детето да е родено от биологичния материал на двамата родители, наемната майка е негова истинска майка. Представяте ли си пред какви рискове са изправени българските семейства, за които сурогатната майка е единственият начин да се сдобият с дете? Липсата на закон и ред превръща в кошмар последната надежда на тези хора. Единственото хубаво е, че обществото като цяло вече не разглежда подобни процедури като насилие върху човешката природа. Дори църквата признава (но отново неофициално), че възможността да бъде привнесена оплодена яйцеклетка в утробата на друга жена премахва пробелма за прелюбодейството.

Доскоро върху двойките, които не могат да имат деца, веднага се лепваше неизлечимото клеймо „бездетни“. Днес тези двойки, които прогресивно се увеличават, имат повече варианти за изход от проблема и не се отказват от желанието да имат собствено дете, докато не изчерпат всички възможни и невъзможни, законни и незаконни начини да станат биологични родители. Много от тях са принудени да се лутат в различни интернет форуми, без да имат адекватни ориентири, но с надежда за собствено дете. Единственият изход за много от тези двойки са сурогатните майки или жените, които износват имплантиран ембрион. От такава процедура биха могли да се възползват жени с различни аномалии на матката, но с нормално функциониращи яйчници. В САЩ сурогатното майчинство е разрешено без ограничения. Всяка жена, която не желае да деформира тялото си по време на бременността, да прекъсва кариерата си и прочее, може да прибегне до услугите на майка под наем. Засега намерението на българските законодателки е у нас сурогатното майчинство да бъде регламентирано единствено при жени, които са с доказана по медицински път невъзможност да бъдат майки. Инициатори на бъдещото законово регламентиране на сурогатното майчинство са председателката на фондация „Искам бебе“ Радина Велчева и народната представителка Калина Крумова. Юристи, лекари и психолози са привлечени в широката дискусия, която ще предшества пристъпването към законодателните промени. Темата, с която представителките на нежния пол се ангажираха още веднъж, доказва, че независимо от всички обществени метаморфози жената остава тази, която полага повече грижи за семейството.

В периоди на природни и всякакви други бедствия и кризи обикновено жените взимат решения. Отново те взимат децата и… бягат.

Впрочем български двойки често прибягват до услугите на сурогатни майки в съседни държави, където процедурата е регламентирана. Инициативата на двете дами Радина Велчева и Калина Крумова е похвална превенция на бедстващото българско законодателство.