Деца

МАЛКАТА ГОЛЯМА ЛЮБОВ

Малката голяма любов
 
февруари, 2010 г.
 
Jennifer Hogan – 123rf.com
 
 
Детето ви прехласнато разказва за най-доброто момче или за най-красивото момиче в детската градина. Когато свършва разказа си, тихичко ви уведомява: „Ще се оженя/омъжа за нея/него.“ И вие не знаете как да реагирате. Трябва ли да обърнете внимание на думите му, след като за вас детската влюбеност е несериозно чувство? Всъщност не е така…
 
Децата са емоционални същества. Те общуват на езика на емоциите, а не на езика на разума. За тях любовта е преди всичко чувство на безкористно възхищение. Неслучайно
 
много ранната влюбеност
е присъща на интелектуално по-развитите деца, на децата естети, които реагират с любопитство и радост на всичко красиво от околния свят.
По принцип се смята, че при децата до 12-годишна възраст сексуално влечение няма (макар и Фройд да твърди друго!). Така че точно в тази възрастова граница е съвсем естествено да се случи най-романтичната и истинска любов в живота, онази, която се описва само в приказките.
Детската любов е изключително нестабилна, тя бързо угасва или пък се пренасочва от един обект към друг. Обяснението е, че емоционалността на детето е все още в процес на формиране.
Докато расте, детето променя своите интереси и съответно се привързва към други неща и хора.
Влюбеното дете изпитват силно смущение. От една страна, то иска да го забележат и оценят, а от друга – се бои от насмешките на обекта на своята любов. По тази причина пред възрастните влюбените малчовци се държат неадекватно: момичетата маниерничат и капризничат, а момченцата всячески закачат обекта на чувствата си. Това е едновременно и игра пред публиката (вижте ме какъв съм!), и начин за прикриване на истинските чувства от другите.
 
Не правете фатална грешка!
Най-разпространената грешка на възрастните е да се смеят на детската влюбеност. Имайте предвид, че връстниците на детето ви вече достатъчно са му се присмивали. И сигурно даже са му лепнали прякора „булка“ (ако е момиче) и „младоженец“ (ако е момче).
Ако родителите не подходят с разбиране към чувствата, които детето им изпитва, то веднага получава няколко горчиви урока:
 
Моите чувства са смешни за всички и са недостойни за внимание.
Лоши последици Детето започва да се бои от своите чувства, да не им вярва и да се смята недостойно за чувствата на другите. Естествено, че в зряла възраст това сериозно ще се отрази на неговата самооценка и може да обърка отношенията му с противоположния пол.
 
Когато споделя най-съкровените си чувства с някого, особено с близки хора, освен че се чувствам беззащитен, съм и обект на насмешка.
Лоши последици Малкият човек може да престане да се доверява на хората, в това число и на най-близките си. Освен че ще спре да бъде откровен и да смята честността за достойнство, е възможно да надене безразличието като маска и да започне да се отнася с недоверие към чуждата искреност.
 
Дори и най-близките ми хора, моето семейство, могат да ме предадат. Затова по-добре нищо да не им разказвам.
Лоши последици Детето е съвършено беззащитно пред света, тъй като тази система на безопасност и любов, която му е давало семейството, се е разрушила в представите му. И то няма къде да потърси разбиране и защита.
Отнесете се с уважение към любовта, която изпитва детето ви – без насмешка и пренебрежение. Ако решите да поговорите с него за чувствата му, не измествайте темата на разговор за любовта към нещо друго: „Много хубаво, че я/го обичаш. Правилно си се ориентирал/а. Тя/той се учи добре и е старател(е)н/а. Взимай пример от нея/него.“
 
Детските любовни преживявания
Няма една рецепта за това, каква стратегия на отношение към влюбеното дете да изберете. Всичко зависи от степента на доверие помежду ви. От това, доколко е прието да споделяте в семейството ви и да говорите за чувствата и преживяванията си един пред друг. Но най-важно е дали и доколко иска и може да говори за тях самото дете.
Често детето не е в състояние да изрази чувствата си – това също не трябва да забравяте. Възможно е само вие да можете да му помогнете да намери необходимите думи. Основното правило е да се придържате към неговата история и да не се опитвате да я променяте по ваш сценарий. Ето няколко съвета, които ще помогнат и на вас, и на детето ви да минете през любовните чувства, без да се „изгубите в превода“:
 
Говорете с детето си само за това, което то смята за нужно да ви каже.
Разкажете му за вашата първа любов, но без ирония и насмешка. Така то ще разбере, че вие действително се отнасяте с уважение към чувствата му.
 
Ако детето ви е склонно лирически да изразява чувствата си, може заедно с него да почетете стихове или разкази за любовта.
Само не правете дидактични заключения.Просто се потопете в чуждите (т. е. в неговите) емоции и им се радвайте.
 
Ако детето задава въпроси, но не споделя с вас и не разкрива своята история, не се опитвайте да научите подробности насила.
Отговаряйте само на въпросите, които то ви задава.
 
Ако детето се отнася към своята влюбеност като към съкровена тайна, уважете тайната му.
В повечето случаи децата толкова са погълнати от своите силни емоции, че им се струва, че ако споделят за тях с някого, цялото вълшебство ще се изпари. В такъв случай изберете позиция на ненамеса, колкото и да ви се иска да се намесите.
 
Предложете на детето, което вече умее да пише, да си води дневник.
Психолозите, работещи с деца в криза, разказват, че простото изложение на чувствата върху лист хартия действа благотворно на психиката – предпазва от нервни сривове и депресии. Но само не се поддавайте на изкушението да надникнете в този дневник и да „обсъдите“ грешките с детето си!
Не правете още една разпространена сред родителите грешка – самите вие не се отнасяйте към детската любов твърде емоционално. Главното е синът или дъщеря ви да почувстват, че вие винаги ще им се притечете на помощ.
 
Вече съм голям/а!
Тийнейджърската влюбеност е като мина, която в един момент може да се „взриви“. Заради това, че това е възраст на сексуалната идентификация, евентуалните любовни чувствата у детето тогава са много по-силни и драматични. Многократно се усилва и болката, ако те са несподелени.
Според статистиката 1/3 от опитите за самоубийство сред тийнейджърите е заради нещастна любов. Затова по тази тема родителите трябва да бъдат много внимателни.
При момичетата и при момчетата влюбването има своите специфични особености.
Всички момичета рано или късно започват да мечтаят за принца. Вече не им е необходим бащата, а започват да търсят друг, истински мъж, който да го замести. Принцът може да бъде обект както достъпен (съученик, съсед, брат на приятелка), така и недосегаем (актьор, певец, спортист). Срещата с такъв представител на противоположния пол може да стане по всяко време и на всяко място.
Повечето нормално развити момчета в юношеска възраст мечтаят за запознанство и близки отношения с физически развити момичета. При тях чувството на влюбеност се явява част от пробуждащата се сексуалност.
Какво да направите, ако видите, че отношенията на тийнейджърите приемат сексуална окраска?
 
Проявете разум
Дори да смятате, че на 13-годишната ви дъщеря є е рано да ходи по срещи с момчета, не є го забранявайте със скандал и веднага. Дори да го направите, тя, все едно, ще намери начин да отиде на среща. Предложете є младежът да дойде и да я вземе от дома ви, та да можете вие да се запознаете с него. Това се отнася и за приятелката на сина ви, с която също е добре да се запознаете. Целта е не да имате повод да коментирате харесва ли ви, или не избраникът/избраницата на детето ви, а да имате по-пълна и вярна информация.
И още нещо – не е възможно да „помогнете“ на детето си да избегне сексуални отношения с приятеля/приятелката си. Това зависи единствено от взаимното им желание и силата на чувствата и страстта помежду им.
Ако синът или дъщеря ви ви съобщят, че са решили да се оженят, и поискат разрешение за брак, не наранявайте чувствата на детето си, но се постарайте да го убедите деликатно, че никой няма да попречи на любовта, която изпитва, и без да сключва брак веднага.

 
Спомням си
Свилена, майка на 16-годишен син:
„Тази история навярно ще помня цял живот. Синът ми Димо беше на 6 години и ходеше на детска градина. В един момент започна често да ми разказва за някаква Нели – момиченце от неговата група. И даже призна, че я смята за най-красивото момиче в детската градина. Спомена, че много иска да є подари нещо за рождения ден.
След време случайно установих, че от вкъщи е изчезнал старинен пръстен с голям диамант – семейна реликва, наследство от баба ми. Простих на сина си. Разбрах, че е подарил пръстена на Нели, защото тя мечтаела да получи именно такъв подарък. Това, как открих родителите на Нели и как водих с тях преговори да ми върнат пръстена, е отделна история.
Постъпката на сина ми тогава ме обезкуражи и ме възхити едновременно: за да угоди на момиче, той беше готов но всичко. Значи умееше да обича.“
Надежда, майка на Иван (сега на 20 години):
„Синът ми беше на 14 години, а дъщеря ми тогава – на 5. Готвех в кухнята, когато синът ми дойде при мен и каза: „Мамо, искам да се посъветвам с теб…“ И веднага ми зададе въпрос: „Знаеш ли, че не получавам удоволствие от секса с презерватив? Какво да направя?“ Добре че бях седнала в този момент. Много сили ми трябваха, за да скрия паниката си и да продължа спокойно да разговарям с него, сякаш разговорът е напълно в реда на нещата. Оказа се, че той се е влюбил в гувернантката на малката ми дъщеря – 19-годишно момиче от Враца, което беше дошло в столицата, за да учи в университет, но не го бяха приели първата година. Първата ми мисъл беше, че той е попаднал в „капана“ на тази девойка и аз трябва да го измъкна от него. Но като помислих, разбрах, че със забрани само по-силно ще ги свържа. Поговорих и с двамата и обсъдихме проблема за възможна бременност. Разбрахме се с момичето, че няма да смесва работата си на детегледачка с любовта. Година продължи техният роман. Бях нервна, нощи наред не съм спала, но не го показвах. Постепенно всичко отмина от само себе си.
Момичето го приеха в университета на следващата година, около него се появиха нови младежи, които, разбира се, изглеждаха по-големи от възрастта си, и моят син вече є беше безинтересен. Иван в началото го преживяваше, а после сериозно започна да се занимава със спорт и в живота му се появиха много нови приятели. А отношенията със сина ми и до ден днешен са много доверителни.“
Елена, майка на 14-годишния Мишо:
„Мишо се запозна с Ирина в детската градина, когато и двамата бяха на по 3 години. След това тръгнаха заедно на училище. Седяха на един чин. Разхождаха се, държейки се за ръце. Чудно, но Ирина съвсем като възрастна жена се грижеше за сина ми – подреждаше му чантата и чина. После Мишо смени училището. Децата си разменяха стотици есемеси. Сега чувствата им станаха „по-възрастни“, появиха се други оттенъци и даже ревност. И ние с родителите на Ирина се сближихме. И заедно се гордеем с чувствата на децата ни.“

Правила за родители
► Каквото и неприятно чувство да изпитвате към приятеля на дъщеря си или към приятелката на сина си, в никакъв случай не удряйте с юмрук по масата и не забранявайте на детето си да се среща с избраника/избраницата си.
► Никога не дразнете тийнейджърите с намеци за отношенията им с противоположния пол и не допускайте забележки от типа „О, влюбените гълъбчета“ или „Колко интересно, това ли е гаджето ти?“. С това само ще накарате детето си да пази в тайна своите преживявания.
► В случай че влюбените се разделят, научете детето си да приключва връзки. Обяснете му, че не може да съобщи за решението си за раздяла чрез есемес. Това трябва да стане чрез разговор или писмо. Децата много болезнено преживяват раздялата. А ако поводът за нея е изневяра, тийнейджърът може да изгуби почва под краката си. Това нанася силен удар по самооценката му.