МАЛКИ ЛЪЖИ

 

 

 

 

В някои случаи възрастните приемат, че лъжата е лоша, а в други сами приканват детето си да не казва истината, за да бъде тактично и да не обиди околните. Затова, преди да обвините наследника си в нечестност, трябва да си изясните какво стои зад неговото поведение. Причините за детските лъжи са основно няколко.

 

Не трябва да изисквате от детето си онова, което вие самите не изпълнявате. Ако забележите, че то е започнало често да говори неистини, анализирайте собственото си поведение. Спрете да го плашите с Торбалан, който ще дойде да го вземе, ако не заспи веднага. Ако е по-голямо, детето ще ви уличи веднага в лъжа. А да не би да сте обещали да му купите нов компютър след края на първия срок, а после по някакви причини не сте си изпълнили обещанието? И това детето възприема като лъжа. Случва ли се неволно да преувеличавате или да доукрасявате случка, както и да уговаряте детето си да не казва истината („Хайде, няма да казваме на баба ти, че баща ти е болен“)?

Ако светът, който му предлагате с думи, се различава от реалността, рано или късно това става очевидно за него. От една страна, е възможно то да започне да се отнася критично към думите на мама и на тате. От друга, може да започне само да използва тази тактика – да лъже и преувеличава, „когато се налага“.

Съществува и друг вид лъжа – обусловена от приетите обществени норми за приличие. От ранно детство учим детето си да е вежливо и тактично, да приема подаръци с радост дори когато те не му харесват. Да хвали гозбите на домакинята (Хм, а как иначе?!).

 

На съвременните родители често пък не им стига време, което да прекарват с децата си. Или ако отделят време, те обикновено го използват за възпитателни беседи или пък проверка на уроците и домашните.

Детето обаче има нужда да знае, че е обичано и ценено и че с него се гордеят. Ако като родител изразявате одобрението си само когато чуете за негови постижения, не се учудвайте, че то често се опитва да ги преувеличава пред вас. На практика то рисува картината, която вие като родители искате да видите.

Тревожното и неуверено в себе си дете често смята, че то не е достатъчно добро, за да бъде обичано такова, каквото е. И полага много усилия, за да изглежда по-добро. Хитрува, за да могат родителите и учителите да си мислят за него, че е добро. Лъже по детски необмислено, приписвайки си чужди заслуги и постижения – по същата причина.

То се бои, че лъжата ще излезе наяве, затова и не може да се спре в лъжите. Защото най-страшното за него е да загуби любовта на близките си. Съветът ни тук е – ако искате да отгледате удовлетворено от себе си дете, помнете, че просто трябва да го обичате, без да се взирате в неговите недостатъци. Само безусловната родителска любов помага на децата да растат уверени, да си поставят реални цели в живота и да ги постигат.

 

Лъжата заради някаква изгода или някакво удоволствие е този вид неистина, която трябва веднага да изостри вниманието на родителите. „Научил съм си всички уроци. Отиваме на кино, ти ми обеща!“ Дайте възможност на детето си да разбере, че тази лъжа категорично няма да му донесе желаната полза. Пред такава лъжа в никакъв случай не трябва да си затваряте очите, оправдавайки постъпката на детето с това, че то е още малко. Ако детето е способно „да ви върти на пръст“ (или се е опитало), със сигурност разбира, че не трябва да постъпва така. Как да реагирате, ако забележите подобно поведение? 

 

► Не премълчавайте случилото се. Не обръщайте случилото се на майтап и не игнорирайте факта, че това е лъжа. Обсъдете спокойно ситуацията с детето си.

► Дайте му възможност са^­­мò да си признае. Не го подлагайте на строг разпит, който може да го подтикне да ви лъже отново и отново. Разговаряйте с него така, че то самò да разкаже за случилото се, да признае, че е излъгало, и да разбере вината си.

► Детето в никакъв случай не трябва да се възползва от „плодовете“ на лъжата. Например ако сте отишли на кино и непосредствено след това е станало ясно, че уроците в крайна сметка не са научени, напълно логично ще бъде да отмените развлекателната му програма за следващия уикенд.

► Покажете какво чувстват други хора, когато разберат, че са лъгани. Майката е разстроена. Таткото е обиден. Какво би почувствало детето, ако родителите го излъжат? Разбира се, не трябва да прекалявате и да преекспонирате случилото се, като непрекъснато говорите за него – не е необходимо да насаждате на детето си трайно чувство на вина. 

 

Причините за страха могат да бъдат различни. Децата много се боят да не бъдат отхвърлени, наказани и неразбрани. Възрастните също са способни на такъв тип поведение. Когато се боим да кажем истината в очите, ние не сме откровени с близките си – правим уговорки, премълчаваме някои събития…

Често родителите започват да се борят с лъжите на детето си, а би трябвало първо да си изяснят от какво точно се страхува то, за да лъже така. Най-доброто, което може да направи родителят в този случай, е да се опита да върне доверието в отношенията си с детето. Тогава няма да има причини за лъжа.

 

Самохвалството и несъществуващите постижения по принцип са характерни за ситуацията, когато детето търпи постоянни неуспехи в нещо, което е много важно за родителите му. Децата често стават жертва на амбициите на възрастните. И когато не са в състояние да оправдаят вложените в тях средства (от джоба на родителите) и едновременно с това и родителските очаквания, те започват да си измислят и приписват успехи и постижения.

Ако сте се натъкнали на самохвалство, което има за цел да промени отношението ви към детето, замислете се преди всичко достатъчни ли са топлината и родителските грижи, с които го дарявате. Не изисквате ли твърде много в замяна на вашата любов? А именно – детето да ви изненадва с постоянни успехи.

За малките самохвалковци е много полезно да открият онази област, в която действително ще постигат успехи. Честно и без лъжи.

 

Манипулацията е управление на чужди постъпки, чувства и желания. Такова управление предполага и изкривяване на реалността с цел достигане на определени резултати. Детето може да манипулира чувствата на близките (страх, гордост, възхищение, дори угризения на съвестта), за да привлече вниманието към себе си.

В училище такива деца могат да предизвикат завист у съучениците си, описвайки несметните богатства на семейството си. Или обратното – да събудят съчувствие, оплаквайки се от съдбата си и от непоносимите условия на живот вкъщи. Главната цел на подобни лъжи е да привлекат внимание (макар и за кратко време), да предизвикат възхищението, уважението или състраданието на другите.

По същата причина възникват и мнимите детски болести. Когато знае, че никакви уговорки, обяснения и молби от негова страна няма да му помогнат да постигне желаното от него, детето се представя за болно („Боли ме гърлото“; „Така силно се ударих!“) и мама лесно разрешава то да си почине и да не си научи уроците.

В по-сериозни ситуации е възможно детето да лъже и да манипулира родителите си, за да запази семейството си. Забелязвайки, че докато са болни, родителите им спират да се карат, децата могат наистина да се разболеят. Формално това е чиста манипулация. Но помислете леко ли му е на детето в този момент.

 

Фантазиите и лъжите са много трудно разграничими. Изискват се максимум родителско търпение и интуиция, за да разберете къде свършва едното и започва другото. Психолозите смятат, че до 7-годишна възраст на детето му е трудно да различава реалните от измислените събития. От друга страна, за него е важно и необходимо да фантазира. То получава удоволствие от своите измислици. Понякога се „крие“ в тях от незаслужените обиди и равнодушието на околните. В измисления си свят детето може да си позволи всичко, което му харесва (за разлика от реалния свят). И още – с помощта на фантазиите то може да изрази своите преживявания и проблеми по-ясно и лесно.