Екологично и лично

Малкото зло

Малкото зло
 
 
 
 
от Красимир ПРОДАНОВ,
главен редактор на списание „Усури“
Снимки Автора
 

март, 2010 г.

 
 
 
 
Почти като микроорганизъм на фона на всичко голямо, което ни заобикаля, батерията се вре навсякъде… И по-добре, защото без нея в наши дни животът е немислим.
 
 
Превърнала се е в глътката кислород на комуникациите, с които сме свикнали в началото на XXI век – пък и самите комуникации с нейна помощ са един безкраен цикъл. Първо зареждане, после разреждане…
 
Телефони, фотоапарати, лаптоп…
Тя би спечелила с лекота състезанието за най-добър приятел на човека в бездушната категория, но понеже за нас е просто реквизит, затова и не знаем нищо за нея. Това, което ни интересува сега обаче, не е биографията на батерията, а какво става с нея след това? С други думи, има ли живот след смъртта й, нищо че говорим за най-обикновена батерия.
Европейското законодателство е все по-строго по отношение на рециклирането на отпадъците. Батериите и акумулаторите също попадат в това число, още повече че при тях говорим и за замърсяване, което може да е сериозно и опасно. Да разпръскваш с лека ръка по земята си олово или кадмий например, не изглежда достатъчно разумно действие. Всъщност правим точно това, когато оставяме този вид отпадъци
 
на произвола на природата
Тя обаче е ужасно бавно регулираща се система, така че когато й вредим, вредим на първо място на себе си. Спомняйте си това всеки път, когато се зачудите какво да правите с изтеклите в дистанционното стари батерийки.
„Най-важно е да научим младите“ – казва ми Димитрис Цоцос, който е грък, но напоследък почти живее в България, защото е един от съветниците по проект за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори. Това означава, че предлага на нашите експерти модели, съобразно които работата
 
у нас ще тръгне по мед и… батерии
Цоцос обаче не е сам – главният партньор на нашата страна в този проект е Федералната агенция по околната среда на Австрия, помагат и негови колеги от Германия. „Българските власти поискаха този проект – разказва той – и Австрия, Германия и Гърция бяха тези, които кандидатстваха да предоставят това ноу-хау, това знание на България. Идеята е експерти от тези три страни да посещават страната ви, да сядат заедно с експертите от българското Министерство на околната среда и водите, да дискутират проблемите с тях и да предлагат решение. Главната идея на тунинг проектите е точно тази – експерти от различни страни работят заедно. Искам да подчертая, че този проект в момента не разрешава проблемите по управление на отпадъци в България, защото е с продължителност само 18 месеца, но пък подпомага българите с опит и знания, с които след това могат да решат сами своите проблеми.“
Батериите в южната ни съседка се събират от 2004 г. насам. Преди това малко или много ситуацията там е била като нашата сега, затова и с всеки въпрос се опитвам да доближа Димитрис именно до тяхната действителност. Още повече че сам казва, че между гърка и българина няма големи различия. Разлики няма и в законовата база, твърди специалистът – по отношение на прилагането й обаче всяка страна си носи своята отговорност. Да събираш батерии, можеш
 
след като получиш лиценз
за такава дейност. Списъкът, който получавам след разговора в министерството, не е толкова къс – у нас това са четири фирми, които, изглежда, тепърва организират дейността си. Най-успешната от тях вече е поставила близо 1000 кошчета на обществени места в София, а събира небезопасните отпадъци и на определени места в страната. Кошчета има например в много магазини за мобилни телефони – консултантът там трябва не само да ти препоръча нова скъпа играчка, която да си купиш на разсрочено плащане, но и да изхвърлиш на подходящо място вече ненужната батерия от неработещия телефон.
 
 

Рециклиране, плаж и средиземноморска диета
Гръцкият модел е ясен като слънцето през август. „Обикновените“ опаковки например се събират в общи контейнери, а не както е у нас в такива с различни цветове. Самата фирма, която притежава лиценз, извършва сепарирането, т.е. разделя например хартията от пластмасата. Ефективно работи и законовата система – благодарение на нея се изисква фирмите да отговарят за цялата страна, а не само за определен регион. Така поставянето на контейнери – включително и на тези за батерии, е равномерно навсякъде, има ги и на най-малкия гръцки остров… Когато обаче отидем на море, виждаме слънцето и чистотата. А специално зад нея стои система, която носи дивиденти и в туризма, и в удоволствието да си просто грък.

 

 
Гърците действат олимпийски
в това отношение по думите на Димитрис. Преломният момент в неговата родина била олимпиадата в Атина. Точно тогава фирмата, която има лиценз за извършване на тази дейност, започнала рекламна кампания. По телевизията и във вестниците обаче показвали не скучния образ на някоя изтъркана от употреба батерия, ами един от гръцките олимпийски шампиони. Много е важно още на следващия ден хората да видят контейнерите, добавя експертът. Вместо олимпийски шампион пък препоръчва в тази екологична роля у нас да се вживее вездесъщият Бербатов. „Най-важни обаче са училищата – допълва експертът и добавя факт от статистиките. – Гърция е на второ място след Германия в Европа по рециклиране на батерии.“
 
 
 
 
По света отдавна събират батерии разделно 
 
 
България засега няма място в тази класация
Най-малкото защото у нас тази дейност сега прохожда. Особеното в нея е, че тя е напълно доброволна, в нея за обикновения потребител на батерии, каквито сме аз и ти, няма никакъв стимул, освен онзи, дългосрочния, който говори за слънчеви незамърсени полета и усмихващи се наесен ябълки. Това обаче е твърде отнесена материя за повечето хора, та да ги стимулира да полагат такъв тип усилия, какъвто е разделянато на отпадъците, отнасянето им до специализираното място, съпроводено с мотивираност да живееш екологично и подредено. До голяма степен този кредит на доверие към нас самите зависи и от фирмите, натоварени да извършват тази дейност – тяхно е донякъде задължението „да ни спечелят“. Димитрис Цоцос изказва лично мнение, че и за България ще е подходящ моделът, който се прилага в Гърция – това означава, че батериите се изнасят в чужбина, където се извършва същинското им рециклиране. За страна като нашата, казва той, не е изгодно да строи мощности, които сами по себе си са скъпи, скъпо е и обучението на специалисти в тази област след това. Действително, намерението на една от лицензираните у нас организации е да изнася събраното в Белгия и Франция, но всъщност пътят до завода е дълъг, много дълъг – първо трябва да се създаде самата култура на събирането.
 
Димитрис Цоцос е еколог по професия
с магистърска степен по технологии за управление на околната среда, като към нея постепенно прибавя много опит, защото от 1978 г. работи в гръцкото министерство по околна среда – сега към околната среда са добавени и енергията и промените в климата. Прекарва четири години и в Европейската агенция по околната среда, в отдела за управление на отпадъци. Ангажиментът му към нашето Министерство на околната среда и водите изтича на 1 август т. г. с края на проекта "Отпадъци от електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори".
 
 
 

Димитрис Цоцос (постоянен съветник по проекта) и Милена Атанасова (асистент на постоянния съветник)