Деца

МАМО, МОЖЕ ЛИ ДА ПОРИСУВАМ?

Мамо, може ли да порисувам?
 
юни, 2009
 
 
Снимка  © Thomas Perkins – Fotolia.com
 
Всички деца са талантливи. Креативни са заради самата си природа. Ако ви се струва, че вашето не проявява никакви таланти и не се интересува от нищо, значи просто не се е намерило онова нещо, което да пробуди креативността му. Възможно е детето ви да не се чувства спокойно и да му липсва свободата на духа, която окрилява творците да творят. Или пък да не възприема творчеството като възможност да изразява себе си. Впрочем правенето на бели също е вид творчество.
 
Да изразяваш себе си
Това само по себе си не е нито хубаво, нито лошо. Ако искате да помогнете на детето си да изразява себе си, определете му цели, които да придадат смисъл на спонтанното му себеизразяване. Кажете му например: „Покажи как биха „звучали“ радостта ти, желанието ти, гневът ти…“ Тогава детето разбира, че от него се очаква творчество, и започва да придава на това особен смисъл.
Наблюдавайте какво харесва вашето дете и към какво е насочено неговото внимание. Ако обича да подражава, да копира движенията и походката на всекиго, когото види, у него вероятно има актьорски заложби и в такъв случай можете да организирате театър, да му създавате условия за т.нар. ролеви игри. Ако детето е внимателно към звуците, интонациите на речта, тогава то трябва да се развива в това направление. Водете го на концерти, устройвайте му музикални партита вкъщи, експериментирайте заедно със звуците на „домашни“ инструменти – лъжици, чаши и т.н. Можете да направите цял оркестър.
Желателно е от малки децата да участват в игри, които пробуждат творческата им активност. Игрите са нещо, в което
 
всеки може да бъде всеки
В тях основният закон е този на преобразяването. Да вземем за пример един най-обикновен предмет като чашата. С нея можем да се занимаваме до безкрай. От обикновен съд да я превърнем в шапка, в лице на някакъв герой и пр. С всеки предмет, който попадне в полезрението ви, може да се играе. А играта е път към развиването на творческо въображение.
Ако детето изгуби интерес към игрите с „музикалните инструменти“ или към сериозните занятия с музикален педагог, не го обвинявайте, че не довежда нещата докрай. То може и да изгуби интерес към музиката, но в никакъв случай не бива да я намразва. Това е неговият път на творческо търсене. То трябва да разбере какво наистина му харесва да прави и какво – не. За да разбере, че музиката не е неговото поле за творчески изяви, първо трябва да опита да остане по-дълго време в това поле. А е възможно и времето да не му е дошло, както се казва, да се занимава с музика.
Оттук следва и другият важен извод, че е от съществено значение не само да се опитате да предложите на детето си онова, което е подходящо за него, но и да го направите в подходящото време. Не започвайте веднага с наставления от рода на „За да можеш да свириш като цигуларя по телевизията, трябва да положиш огромни усилия“. Особено в началото на подобни занимания (например посещения в музикална школа и уроци при музикален педагог) водещ трябва да бъде
 
принципът на удоволствието
Ето какво може да обясните на един малък композитор, който не иска да учи теория на музиката. Кажете му, че за да го има сутринта черно на бяло творението, което той е създал вечерта, трябва да знае нотите, за да го запише. Тогава детето непременно би се съгласило да учи ноти.
Някои родители смятат, че заниманията с изкуство не са толкова важни, ако детето така или иначе няма да става музикант, поет или художник. Не ограничавайте децата само защото според вас не отглеждате Моцарт или Пикасо. Освен това има творчески дейности, които са полезни за абсолютно всички деца. Рисуването е една от тях. Във възрастта между 4 и 5 години то е основният начин за себеизразяване. Затова купувайте на детето си непрекъснато скицници, бои и моливи. Можете дори да сложите руло с рисувателна хартия на стената и така ще можете да следите всичко, което вашето дете иска да ви каже с рисунките си. Ще разбирате в какво настроение е, за какво мисли. Рисунките му са своеобразен дневник.
По-голямото пространство помага на детето да се изразява по-добре. То рисува така, както диша – свободно, – и въобще не се грижи за това да създаде картина, която родителите му непременно трябва да показват на всички. Отначало децата опознават света, прокарват своите линии в него, нанасят цветове, без изобщо да знаят какво е това баналност.
По думите на руския художник и писател Николай Кузмин „в началото беше детството, когато всеки от нас е бил гениален“. Децата започват да се затварят, когато върху тях започнат да действат две „системи“ – комплексираните (или объркани) родители и учителите, които започват да учат детето на това
 
как е „правилно“ и как е „подходящо“
да се рисува. Неслучайно в края на началното училище талантът на детето често пропада, защото училището невинаги успява да развие, а вместо това само експлоатира таланта и способностите му. Детето бива принудено да възпроизвежда вече съществуващите шаблони и изпада в творческа дупка. Другата пречка пред творчеството са родителските амбиции. Ако родителите предварително очакват някакви гениални резултати, ако притискат детето непременно да бъде по-добро от другите, желанието на момчето или момичето да рисува, музицира или съчинява може съвсем да атрофира.
Ако родителят забележи у детето си очевидни способности, то той трябва да направи всичко, за да ги подкрепи. Например интензивното развитие на музикалния талант в детството може по-късно да помогне на детето да се превърне в един чудесен програмист просто защото то ще възприема програмистките кодове като… ноти. Развитието на способностите на детето зависи не само от добрите учители, които се занимават с него в конкретна посока, но и от внимателните, чувствителни и креативни родители, които не „запушват“ творческите му способности.
Творчеството дава на детето вътрешна свобода и възможност да се съхрани като личност. Именно това споделя Фридъл Дикер-Брандейс (Friedl Dicker-Brandeis), австрийска художничка и педагог, която провеждала занимания по рисуване с чешки деца по време на Втората световна война. Децата
 
създавали направо небивали произведения
но различни по своята небивалост, което било в пряка зависимост с нивото на свобода, което различните деца били достигнали. Точно благодарение на творчеството на тях им се удавала възможност да се освободят поне за час от травмиращата ги заобикаляща реалност. На занятията, които австрийката провеждала, свободните теми се редували с пресъздаване на натюрмортни композиции или прекопиране на готови картини. Изкуствотерапията била насочена на първо място срещу страха. Чрез нея австрийката се опитвала да излекува децата духовно. Изкуството им давало усещане за свобода и „подреждало“ техните чувства и мисли. Пет хиляди детски рисунки, както и конспект на лекции на Фридъл били намерени в дома на Фридъл Дикер-Брандейс след войната. Самата тя загинала в Освиенцим през 1944 г. Тези от учениците на австрийката, които успели да оцелеят след ужасите на концентрационните лагери, станали художници, изкуствоведи, детски психолози, лекари… Независимо какъв е бил изборът им на професия, много от тях продължавали да гледат на света през нейните очи.
Когато не знаем как да помогнем на детето, достатъчно е просто да не му пречим. Професорът по компютърни науки Ранди Пауш също говори за това в своята… „последна лекция“. В Питсбъргския университет от години се провеждат такива лекции, на които преди оттеглянето си професорите споделят различни неща. Поканените да изнесат подобна лекция се опитват да отговорят на въпроса „Каква мъдрост щяхме да оставим на света, ако знаехме, че това е последната ни възможност да го направим?“. Тъжния факт, че това е последната му лекция, професор Пауш подкрепил още в началото със снимки на десет големи смъртоносни тумора в черния си дроб. Ранди Пауш почина през юли миналата година от рак на панкреаса. Месеци преди смъртта му клипчета с репортажи и части от знаменитата му лекция се пренасят в царството на световната мрежа. Книгата на Пауш „Последната лекция“ вече е издадена и у нас. Ето една малка част от
 
посланието на професор Пауш
„Разкрепостените pодители са много важни за това, какъв човек ще стане детето им. Моля ви, ако някой ден детето ви грабне четка с боя и започне да рисува по стената на стаята си, като лична услуга към мен – не го спирайте!“
Като ученик в гимназията Ранди решил да изобрази върху стените в стаята си някои от нещата, които го вълнуват.
„Исках да имам на стената си формулата на уравнение от втора степен. В едно квадратно уравнение най-високата степен на една неизвестна величина е квадратът. И понеже си бях смахнат, реших, че това е нещо, което си заслужава да бъде прославено. Непосредствено до вратата нарисувах:
 
 
(…) Нарисувах семпла ракета с вертикални стабилизатори. Нарисувах огледалото на Снежанка от приказката „Снежанка и седемте джуджета“ с надпис „Спомняш ли си, когато ти казах, че си най-красивата? Излъгах!“ и т.н.
(…) Майка ми не остана очарована от новия изглед на стаята, но въпреки това никога не пребоядиса стените й, дори десетилетия по-късно, когато вече не живеех там. Нещо повече – след време стаята ми се превърна в главна атракция за гостите, които решаваше да разведе из къщата. Майка ми беше започнала да осъзнава, че хората се възхищават на рисунките ми. И на самата нея, защото ми беше позволила да ги нарисувам.“
Интересното е, че децата ни често изобщо не се нуждаят от помощта ни, за да участват в творчески акт. Те само питат „Може ли да порисувам?“, на това вие само трябва да кажете „Да“. Грешката на много родители е, че тровят семейната атмосфера с множество забрани, вместо да се учат от децата си. Възрастните непрекъснато съзерцават, виждат някакви възможности и толкова. Децата са съзерцатели и деятели едновременно.
 
ТВОРЧЕСТВО И ВЪЗРАСТ
3-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Заниманията по развиването на музикалните способности предлагат на децата възможност да открият за себе си ритъма, звука, песните, да пробват сами да свирят на ударни инструменти и пр. Някои специалисти смятат, че в тази възраст децата могат да започнат да свирят на пиано или цигулка. Докато детето не е пристъпило към изучаването на сериозните предмети в училище, неговото съзнание притежава по-голяма гъвкавост. Запознайте децата си с шедьоврите на живописта, водете ги в галерии и музеи. Това е нещо, което можете да започнете от тази възраст, също както и с рисуването. Посещението в галерии и музеи обаче не бива да продължава повече от час, защото в противен случай детското съзнание ще се пресити и у малчугана ще възникне чувство на отегчение.
6-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Художествените школи и студиа предлагат разнообразни занятия – по рисуване, керамика, дори скулптура. Възрастта на участника определя и техническата сложност на занятията. Часовете по солфеж започват на 6-годишна възраст, а обучението в свиренето на инструмент – цяла година по-късно. Часове по пантомима и актьорско майсторство също могат да започнат около шестгодишната възраст на детето, при условие че на първо място трябва да бъде поставено удоволствието от играта, а не някакъв класически репертоар. Театърът може да се учи в група, а установяването на правилата позволява съвместно творчество.
7–8-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Най-добрата възраст за занимания със спорт и танци.
9–12-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ
Занимания с фотография, видеозаснемане, компютърна графика са любими на децата в тази възраст. Както на затворените, така и на прекалено емоционалните подрастващи помагат заниманията с театър и пластика. Те подпомагат себеизразяването, както и намирането на контакт със собственото тяло.