МАРИЕТА РАДУЛОВА

 

 

 

 

Познавам я отдавна и знам, че никога не е викала Неволята. Умна, способна и решителна е. Има силно желание за развитие и също толкова силна воля да прави добро. Неслучайно избра да завърши детска и организационна психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалната й сфера не й се стори достатъчна и тя реши да работи и като доброволец.

Не говорихме за това, има ли малко и голямо добро, но прочетете това интервю, за да разберете какво означава… организирано добро. Представям ви една млада жена и стара моя приятелка – Мариета Радулова.

 

– Това е да правиш нещо, което ти е приятно и в свободно за теб време. Доброволците вършат нещо по собствена воля. Няма доброволци по принуда.

 

– Вероятно повечето хора смятат, че желанието да помогнеш на другите е водещият мотив. Според мен обаче най-силен у тези хора е мотивът за самопознание и собствено развитие. Повечето хора, които съм срещала по доброволческите лагери, са били движени от желанието да опознават света, да разширяват кръгозора си. А развивайки себе си, те реално и помагат.

 

 

– След 18 години според българското законодателство. А ако е интересно до каква възраст човек може да бъде доброволец, виждала съм и 80-годишни.

 

– Не е много лесно човек да стане доброволец. Не можеш просто да си кажеш: „Помага ми се и ей сега отивам да помагам на тези дечица.“ Всеки, у когото възникне подобно желание, трябва да се обърне към организациите, които се занимават с обучение и подбор на доброволци. За да изпълняваш определена дейност, трябва да бъдеш обучен, както и да се срещаш с други доброволци, с които да обменяш опит. Това е необходимо, особено когато става дума за доброволческа работа, свързана с хора – деца или възрастни. У нас вече съществуват около 40 подобни организации.

 

– Ако искаш да свършиш нещо добро, би могъл да го направиш, без някой да те организира. Но ако искаш да направиш нещо добро за по-голяма идея, например да спасиш кафявите мечки, как да го направиш?! Не можеш да отидеш в гората и да търсиш мечка. Можеш също да занесеш лакомства на децата в някой социален дом, но дали по този начин ще останеш в техните спомени и ще успееш ли да ги научиш на нещо? За каузи, които надскачат индивидуалната човешка добра воля, е редно да има организации, които да дават насоки. Иначе всеки би могъл да върши добрини сам и колкото поиска.

 

– Неочаквано. Беше през 2000 г. Обадиха ми се от една организация и ме попитаха дали съм съгласна да бъда координатор от българска страна на доброволчески лагер в социален дом „Стойките“. Трябваше им човек, който владее английски език и има опит в работа с деца. Приех с голям ентусиазъм и това беше един от най-хубавите ми лагери. Доброволците бяха малко – само пет души, но за сметка на това много качествени хора, които работеха с децата прекрасно. Един такъв лагер остава много трайни и добри следи в живота на човека.

 

– Участвала съм почти във всичко, свързано с дейността на организацията, във всякакви инициативи и обучения. До миналата година винаги съм била в лидерски позиции и основно съм участвала в лагери, които съм ръководила. В един момент обаче си казах: „Абе, искам да съм нормален доброволец.“ Не да бъда ръководител и да се грижа за другите, а да съм обикновен доброволец. Лагерът в Ботсвана беше първият ми такъв. Африка е моя стара мечта. Исках да участвам в екологичен лагер, който да няма общо с моята професионална сфера – децата. Темата беше „Мениджмънт на паркове“. Така че си избрах един лагер в резерват и не съжалявам. Очарована съм от Африка и от красивата й природа.

 

 

– Като малка много обичах да чета книги за пътешественици и много се впечатлявах, особено от тези за Африка и Северна и Южна Америка. В Африка живеят едни от най-големите и най-красивите животни на планетата и аз исках да ги видя. Така че може да се каже, че фауната е водеща в определянето на пейзажа като красив. Резерватът за бели носорози, в който отидох, беше прекрасна възможност да видя всички животни, които ме вълнуват, както и да опозная хората. Ние имаме една изградена представа за африканците, която много често не отговаря на истината.

 

– За обичаи, за храни… Много си говорехме за взаимоотношенията между мъжете и жените. Там обществото все още е много патриархално. Но жените имат доста сериозна водеща роля в социалната сфера например. Тема, която не сме засягали и към която местните са много чувствителни, е тази за СПИН. Ботсвана е една от страните с най-много случаи на СПИН и предполагам, че това е нещо, за което те не обичат да говорят.

 

– Във всеки лагер работата е различна и тя е описана предварително, както са описани и условията, при които доброволецът ще живее. Нашата основна дейност беше да прочистваме пътеките на резервата от ниската дървесна и храстовидна растителност в саваната – т. нар. буш (от английски – буквално означава храсталак). Това трябва да се прави редовно, защото бушът расте много бързо и превзема всичко. Основната цел на тази задача е противопожарната безопасност. При големите пожари, които възникват в буша, пътеките имат роля на стопер на огъня. Другата причина за това прочистване е необходимостта пътеките да са достатъчно големи, за да се разминават два джипа и да могат туристите, отишли там, да не си драскат джиповете. Това има основание, защото дърветата там са основно акации със страхотни бодли, които оставят неприятни следи и върху колите, и върху хората. Ние бяхме въоръжени с брадви, триони, ножици, ръкавици. Към края на лагера имахме над 3 километра прочистени пътеки.

 

– Предполага се, че лидерът отговаря всичко, което се случва в лагера, да се случва както трябва. Ако доброволците имат някакви изисквания, той трябва да ги задоволи. Ръководителят представя на вниманието на доброволците плана за дейността, която трябва да извършват. В повечето случаи сме изготвяли плана заедно с доброволците. По-демократично и екипно е. Отчетът на лагерите се прави от лидерите и организациите. В края на лагера всеки доброволец в писмена форма прави оценка на лагера и дейността му и дава своите препоръки.

 

 

– Случвало се е, когато лидерът не успее да поведе лагера. Лидерът трябва да е човек, който да обединява хората. Не може да си доброволец сам за себе си. Другият вариант на неуспешни лагери е, когато мотивацията на доброволците не е свързана със самия проект, а с друга тяхна цел, например пътуване в съответната страна. Има дестинации, които са трудни за достигане, трудни за получаване на виза. През последните години виждаме доброволци, които използват лагерите, за да отидат на мястото, зарязват лагера и тръгват да пътуват. Тук въпросът опира до внимателния подбор на доброволците, който се осъществява от организацията.

 

– В такива случаи обикновено предварителният депозит, внесен от доброволеца, не се връща. Освен това името му попада в един своеобразен черен списък, което означава, че в бъдеще не би могло да се разчита на него.

 

– Депозитът е нещо като гаранция, че човекът няма да промени решението си. Ако се случи нещо такова, парите остават за организацията, която е положила труд – осъществила е комуникации, издала е визи и пр.

 

– Използват проектно финансиране.

 

– Мога да кажа как е възникнала международната мрежа за доброволчески труд и мир – Ес Си Ай (SCI – Service Civil International). Било е във времената след световните войни, когато хората са започнали взаимно да си помагат, за да построят отново своите домове. Но корените на доброволчеството вероятно са много стари.

 

– Идеята за взаимопомощ е стара и съществува по цял свят.

 

– За мен категорично доброволците са щастливи хора и другото описание, което бих им дала, е „търсещи хора“. Не знам доколко са постигнали и намерили себе си, защото това е процес. Но в доброволческата работа те продължават да се търсят, търсят и другите, и по-скоро начините, по които могат да си взаимодействат с тях. В този смисъл за част от тях доброволчеството може би е и терапия (в смисъл че им помага в намирането на решения на различни проблеми, предлага им развитие). Такъв тип терапии обикновено е успешен. За разлика от медикаментозните и всякакви други терапии. Докосването до друг свят, друга култура, друг мироглед дава много повече. Отваря пред теб неочаквани перспективи. Показва ти посоки, към които не си поглеждал никога или не си знаел, че те съществуват.

 

– Има една такава приказка, че доброволчеството е скъпо хоби. Склонна съм да се съглася. Действително, за да бъдеш доброволец, ти даваш от своето свободно време, и то немалко. За да пътуваш като доброволец, освен своето свободно време ти влагаш и собствени финансови средства. Така че доброволчеството, особено когато човек отива в по-далечна чужбина, изисква влагането на лични ресурси. Понякога за по-големите и по-отдалечени международни проекти се плаща такса, която е част от издръжката на доброволеца. Част от сумата отива за самата организация и за самия проект. Говоря за далечни дестинации като Африка, Азия и Южна Америка.

 

– Посланиците на добра воля са всъщност доброволци. Анджелина Джоли, Брад Пит, Джордж Клуни. Точно като посланик на добра воля Христо Стоичков скоро обикаляше из африканските страни. Това са хора, които освен от своето време отдават и от своята знаменитост. Те обикалят и дават възможност на хората да се докоснат до голям и известен човек, като по този начин им даряват стимул за развитие.