МЕРИЛИН МОНРО

 

 

 

 

 

По образа й се равняват всички звезди, претендиращи да са съвременни секссимволи – от Мадона до Лейди Гага. Нейни вещи се продават суперскъпо на търгове. Тази година филмът „Моята седмица с Мерилин“* влезе в списъка на финалистите за американски „Оскар“ и британска BAFTA. А 65-ият фестивал в Кан избра Мерилин Монро за свой символ – при положение че семплите мелодрами и комедии с нейно участие никога не са имали шанса да попаднат на този престижен кинофорум.

Да намерите човек, който не е чувал за Мерилин, можете само в някое затънтено и недокоснато от цивилизацията ъгълче на планетата. При това повечето от хората, които знаят за нея, не са гледали нейните филми, познават само образа на Монро. Точно за образа й става дума. А той е доста далеч от истинската Мерилин. Онази, която не е била велика актриса, изпитвала е трудности в сексуалния си живот и да общуваш с нея е било наистина трудно, а понякога тежко. Да не говорим, че не е била и естествена блондинка! Но въпреки това образът на богинята със сияйна бяла кожа е запечатан в колективното подсъзнание наред с героите от библейските сказания и античните митове. Как се е стигнало до това странно „съседство“?

 

По-добре е да започнем от края, от трагичната гибел на Мерилин. Самоубийство, нелепа случайност или умишлено убийство, което е могло да бъде организирано както от босове на мафията, така и от спецслужбите, които са се стремили да прикрият любовната й връзка с президента Кенеди? Точен отговор на този въпрос няма, което си е допълнителен източник на интерес. Кого би оставила равнодушен детективската интрига?

За съвременниците на Монро смъртта й е шок. Те отказват да повярват на фантастичните версии за кончината й и на още по-фантастичните слухове, че Мерилин била още жива, които са се раждали всеки ден.

„Отричането на смъртта е естествена и най-ранна реакция на загубата – обяснява юнгианският психоаналитик Татяна Ребеко. – След нея в процеса на страданието се появяват гневът, депресията и накрая – приемането. Но когато говорим за смърт на кумир, приемането не се случва, тъй като самият негов живот е митологизиран в по-голямата си част. Затова процесът на тъгуването „зацикля“ на първия етап – отрицание на факта „смърт“ – и сетне се развива към все по-голямата идеализация на умрелия.“

Колкото и цинично да звучи, трагичната гибел на Монро е допринесла много за нейната посмъртна слава. Този тъжен финал в някакъв смисъл е закономерната точка на безрадостния живот на актрисата: психическото заболяване на майката; детството в сиропиталища; три неуспешни брака и множество аборти; нервно разстройство и болезнена неувереност в себе си (даже на върха на славата!)… Такава съдба трудно може да се нарече щастлива. Но колкото повече нещастия се струпват на главата на звездата, толкова по-силно я обожават и съжаляват нейните поклонници.

 

По-лесно ни е да обичаме онези, на чието място, макар и само теоретично, можем да се поставим. Разбира се, чрез въплъщаване в чужд образ не можем да станем нито велики учени, нито шахматисти, защото не е по силите ни даже да си представим как работят умовете на тези хора. С актьорите и певците обаче е по-лесно. А в случая с Мерилин Монро – двойно по-лесно. Тя е типичното next-door-girl (съседско момиче), а нейната първа сериозна роял във филма „Любовно гнездо“** и до днес се смята за класическо въплъщение на този типаж.

Решаваща роля за популярността й играе все пак външността й. „Ако се вгледате в лицето й – тя е безусловно красива – уверява ни психоаналитикът Лола Комарова. – Но при цялата й ефектност в красотата й няма нито грам провокация, нито аристократизъм. Подобна външност не се откроява сред поколенията като порода. Всяка жена е в състояние да си представи себе си като такава красавица.“

Тази гледна точка споделя и психологът Сергей Ениколопов. „Спомнете си предшествениците на Монро – предлага той. – Например Марлене Дитрих, която е изключително елитарна. Нейният образ на „син ангел“ покори светските салони, но дали би могъл да покори войниците в една казарма? А снимка на Монро е имал едва ли не всеки американски войник. Монро е типичната „девойка от махалата“, което е коз за симпатиите към нея. Тя е достъпна – не в сексуален смисъл, тя е достъпна по принцип. Можете ли да си представите Моника Белучи на трамвайната спирка или Анджелина Джоли в закусвалнята на метрото? Разбира се – не. А Мерилин Монро – много лесно. Дори и да е с брилянти на шията!“

 

Лола Комарова твърди, че особеност на образа на Мерилин е неговата мекота. В нея няма рязкост, няма остри ъгли – както впрочем и силен характер. С други думи, Мерилин Монро не предизвиква мъжете. Точно обратното – обещава им пълен комфорт. А мъжете по онова време (а вероятно и днешните) най-много от всичко на света са искали да си отдъхнат от провокациите и да се насладят на удобството с някоя жена.

Феноменът на популярността на Мерилин е в голяма степен обусловен от епохата. Нейната звезда изгрява в началото на 50-те години на миналия век, когато САЩ и много европейски страни са успели да се справят с последиците от войната. Навсякъде цари стремежът към почивка и наслада, а бурният ръст на икономиката позволява това да се случи. Точно 50-те години на миналия век се раждат идеалите на потребителското общество.

„Възможно е славата на Монро да е предвестник на характерната за нашето време тенденция – популярността да превъзхожда талантите и постиженията на този, който всъщност е популярен – твърди Лола Комарова. – За такива точно хора е измислена и перфектната английска дума celebrities, която е трудно преводима на руски (впрочем – и на български не се превежда – бел. ред.). Защото, съгласете се, е трудно да наречеш селебрити един наистина блестящ актьор. Думата внушава повече масова популярност. Тя подхожда на човек, лишен от ярки черти и изключителност (включително и изключителен талант). На Монро тя идеално й съответства. Тя не е без талант, но въобще не е гениална. Тя е хубава, но не е ослепително красива. И даже сексуалността й е лишена от провокация и агресия. Неслучайно едно от най-известните й прозвища е sexual kitten (от англ. – секси котенце). Котенце, а не тигрица!