МЕСО ИЛИ СМЪРТ

 

 

 

Aпетитна пуйка с хрупкава коричка или сочна пържола… Подобна вкусна живопис отдавна не предизвиква само предчувствие за удоволствие. Картината на сготвено месо все по-често поражда опасения, а понякога дори чувство за вина. Защо ли? Ето няколко основания: „От месото се старее“; „Месото е отрова“; „Месото не е еко“.

Искаме или не, дискусиите около месоядните и съпътстващите ги митове (примесени с реални факти) се отпечатват все по-силно в съзнанието ни. Никой вече не яде месо, без да обсъжда този акт. Наистина ли човешкият организъм изпитва потребност от месо и в какво именно се крие възможната вреда – това се опитахме да разберем.

 

Вегетарианците ни убеждават, че месото е греховна храна, несъвместима с духовното извисяване, и че енергията на убитите животни нанася вреди не само върху духовното здраве, но и върху физическото. Тази идея не е нова. Примитивните племена са вярвали, че хранейки се с животинско месо, човекът придобива характеристиките на съответното животно – смелост, хитрост, бърза реакция, остро зрение и пр. Съвременният вариант на тези представи е „редактиран“ по следния начин – този, който яде месо, е агресивен и глупав. Усилвайки своите животински качества, той деградира. И старите, и новите възгледи по темата са въпрос на вяра, а не на научни доказателства.

 

По устройството на организма и на храносмилателната система хората се отличават и от хищниците, и от тревопасните. Може да се каже, че човекът е всеяден. Всеядността ни е дала определено еволюционно предимство. За разлика от растителната храна месото засища бързо, но когато е в суров вид, е нужно голямо количество енергия за храносмилането и преработката му. Ето защо всички хищници спят след хранене.

Когато човекът започнал да пече месото на огън, той получил възможност да използва времето си не само за добиване на „хляба насъщен“, но и за интелектуални дейности – скална живопис, направа на оръдия на труда.

 

Частично. Делът на протеините в месото е 20–40%, а във варените зеленчуци те са едва 3–10%. Орехите и соята съдържат съпоставими с това на месото количества протеини, но за жалост растителните протеини се усвояват по-трудно и не докрай от организма. Енергията и жизненоважните хранителни вещества, които получаваме от месото, бързо се включват в обмяната на веществата. Докато за преработването и усвояването на продуктите от растителен произход често са необходими по-големи усилия и повече помощници (ферменти, храносмилателни сокове) на всяка единица извлечено полезно вещество. Бавното храносмилане на растителната храна се дължи и на факта, че в нея се съдържат много баластни вещества (фитин, танин, диетични фибри).

 

Това е мит. Оптималният прием на животински белтъчини е една от основните предпоставки за добър имунитет. Дефицитът на строителни компоненти (протеини, калций, фосфор, магнезий, силиций и др.), които получаваме предимно от месото, води до намаляване на плътността на костите, отслабване на мускулите и ставните връзки. Например недостигът на селен предизвиква дистрофия на мускулатурата (в това число и на сърдечния мускул), както и дистрофия на съединителната тъкан – сухожилията и ставите. Изводът е, че по-скоро се старее бързо от дефицита на животински протеини, макар че излишъкът от тях също е вреден.

 

Прекалено високото съдържание на протеин в менюто ни води до загубата на калций, до претоварване на отделителната система и също така повишава риска от сърдечносъдови заболявания, инсулт и рак. Високото потребление на животински протеини е оправдано само ако сте подложени на големи физически натоварвания. Ако водите заседнал начин на живот, вредата от яденето на месо е по-голяма, отколкото ползата.

 

Строго индивидуално е. На възрастен човек (на ден) се препоръчват 0,6–0,8 г протеини на 1 килограм от неговото тегло. Само половината от тази норма е добре да набавяте от животински протеини, другата половина – от растителни. Средният здравословен прием на възрастен човек на ден е равен на около 50 г месо на ден. Не е за пренебрегване фактът, че според статистиката тези, които прие­мат повече от 100 г червено месо ежедневно, са изложени на по-голям риск от развитие на рак на стомаха. Ето защо червено месо е добре да се яде не повече от 3 пъти седмично. През останалото време по-добре го заменяйте с бяло пилешко месо, риба и дроб.

 

Да, но зависи от качеството на месото, както и при какви условия е произведено то. Напоследък при отглеждането на животни се използват антибиотици, хормони и наситена с разнообразни химически вещества храна. В процеса на съхранение и продажба месото се обработва с консерванти…

 

Да, ако следвате няколко основни препоръки:

► Отдавайте предпочитание на прясното месо, а не на месни продукти и полуфабрикати. ► Измивайте, а още по-добре – накисвайте месото в хладка вода, преди да го сготвите. ► Най-добре е да не използвате първия бульон от варенето на месото. Изчакайте да кипне първата вода, в която варите месото, излейте я и после отново налейте вода и сварете бульона. Впрочем в органичното месо или в месото на дивите животни химически примеси на практика отсъстват.