Здраве, Здравна консултация

МЕТОДЪТ БИОФИДБЕК

Методът биофидбек – имам връзка с главния мозък
 
от Агнешка Дейнович-Величков
 
Консултант на статията
д-р Стоян ВЕЗЕНКОВ, невробиолог
 
юни, 2010 г.
 
Трябва ли ни въобще да мислим положително и ако твърдо „да“ – защо?
Извлякохме поуки от разговорите ни с невротерапевта и от неговите разговори с опоненти на метода ЕЕГ биофидбек, или по-известен у нас като невротренинг.
 
 
© Madartists | Dreamstime.com
 
Отговорът на въпроса, как влияе върху нас положителното мислене, много би ни помогнал да си обясним какво точно представлява ЕЕГ биофидбек, иначе наричан в България невротренинг. Всеки от нас е чeл за положителното мислене и удивителното му влияние върху човешкия живот. Всеки е чувал, че богатите хора си имат лични психотерапевти. Всеки иска да е щастлив. Всеки има право на спокоен и пълноценен живот. Често обаче горните изречения звучат само като декларации.
 
Сто „защо“
Защото въпросите „Какво да направим, за да почувстваме, че животът ни е пълноценен и спокоен?“, „Как да накараме хората около нас да са усмихнати?“, „Можем ли да контролираме емоциите си и реалността, в която живеем?“, „Как да работим успешно, получавайки признание и необходимо за живота ни възнаграждение?“ си остават без отговор.
Има и още важни въпроси. Каква е причината да се караме постоянно с хората около нас? Защо ни липсва чувството на пълноценност? Защо понякога сме готови да се разплачем истерично по незначителен повод? Защо ревнуваме толкова отчаяно? Защо ни завладява чувство на безсилие и – аха! – да изпаднем в депресия? Защо понякога се чувстваме размазани, отчаяни и излъгани и толкова силно преживяваме това? Защо не можем да проведем един спокоен разговор с интимния си партньор, с детето си, с родителите си, с приятелите си…
 
Причините са и в нас, и извън нас
А още по-точно казано, те са в нас, но ние нямаме съзнателно влияние върху тях. Защо ли? Защото това е ресурс, недостъпен в определен момент.
Всичко, което се случва извън и в нас (чувството на спокойствие и пълноценност, отношенията ни с другите хора, усещането за щастие или умора, това, дали се усмихваме, или не), и начинът, по който го възприемаме (виждаме, чуваме, реагираме на него и го анализираме), зависят от това, как сме „живели“ досега. Човек се ражда „обременен“ единствено от генетичната си информация и с пълен набор от неврони. И от деня на раждането му невроните в неговата глава започват процес на свързване помежду си с цел да изградят мрежа, която за жалост невинаги е идеална. Като пътнотранспортната мрежа в един град – като цяло транспортът обхваща целия град, но все пак остават места, до които придвижването е трудно (трябва да се придвижваме до тях чрез прекачвания на няколко транспортни средства) или дори невъзможно.
 

© Spooky2006 | Dreamstime.com
 
Мозъкът е и трансформатор, и предавател
на онова, което виждаме, чуваме и усещаме. Той може да реагира правилно, когато мрежата между невроните в него е добре изградена.
Между всеки два свързани неврона има записана конкретна информация, която е различна в зависимост от мястото, на което се намират невроните. Например информацията, записана в зоната под челото, е свързана с емоциите (дали нещо е добро или лошо, дали е красиво или не, какво обичаме, какво мразим, какво е морално, агресивно и прочие). В областта над ушите например се записват информации, свързани с различаването на думи (какво значат или как да ги изговаряме). Малко по-назад се записва информацията за чуждите думи и „шифър“, как да ги използваме. Така е и със „записите“ на спомените от живота ни (какви книги сме чели, дати и информации, научени в училище, и прочие).
В мозъка също така са записани препоръки и насоки за „управление“ на сърцето, храносмилателната система или дишането или въобще за контрол върху цялото ни тяло.
Трудно е с няколко думи да се разкаже за мозъка, тъй като той крие тайни дори и за учените. Но едно е сигурно –
 
мисленето е нещо като електрически процес
Припомняне на определена ситуация или преживяването на някаква емоция протича в мозъка като ток, измерван от неврофизиолози в микроволтове (като тока в нашите жилища, който пък се мери във волтове). 
За нашето съзнателно съществуване най-голямото значение има начинът на изграждане и поддържане на невронните електрически мрежи в мозъка. Във всеки момент на денонощието са активни 7 различни честотни мрежи. Всяка от тях трябва да работи на различно напрежение за разлика от тока вкъщи, където имаме само една-единствена електрическа мрежа, която работи на 220 V. Можем да си представим какво ще се случи у дома, ако напрежението е по-ниско или по-високо – уредите ще спрат да работят или просто ще гръмнат.
Така е и с човешката мозъчна „електрическа“ система. За жалост няма човек с идеално изградена електрическа невронна мрежа.
Например ако в шестата електромрежа (тя работи обикновено на честота в обхвата 20–34 Hz) вместо ток с напрежение 6–7 mV тече ток с напрежение 12–17 mV, това може да стане причина за „гръмване на бушоните“. Или иначе казано, това е признак за стрес или депресия. На липсата на правилното напрежение в конкретната електрическа мрежа в мозъка се дължат също така чувството ни за малоценност, усещането, че сме нещастни, изпитването на липса на любов и признание и т. н. Защото липсата на правилно напрежение в конкретната електрическа мрежа в мозъка е онзи ресурс, върху който не можем да влияем, но който определено влияе върху това, как се чувстваме ние – добре или зле, здрави или щастливи.
И така, стигнахме до въпроса
 
за какво ни е притрябвало да мислим положително 
Положителното мислене (но не еуфоричното и маниакалното) ни въвежда в състояние на обективно приемане на света. То дава възможност на мозъка ни да работи с пълна сила, с целия си потенциал, тоест пълноценно. Двете мозъчни полукълба работят синхронно, съзнанието ни приема информация, за да я обработва по време на съня. Тогава микроволтовете в невронните ни електромрежи са в норма и респективно мозъчният ни процес също е в норма.
Когато човек реши да се остави
 
в ръцете на невротерапевта
на главата му се закрепват два електрода. Сигналът от тях се обработва от специализиран софтуер и невротерапевтът вижда какво е напрежението на електромрежите. Специалистът установява къде то е по-високо и къде – по-ниско. Информацията (напрежението) се предава само в една посока – от човека към софтуера. Трениращият мозъка си (иначе казано, пациентът) наблюдава същата информация, която е достъпна и за невротерапевта, но под формата на игра на монитора пред себе си. Така той получава обратна връзка в какво реално състояние е. Например в играта „Кола“ трениращият вижда какво става с втората му електромрежа. Ако е мотивиран, ако му е интересно, ако е буден и мозъкът му работи бързо, човекът ще кара колата в дясната лента. Тогава микроволтовете му са в норма. Загуби ли концентрация, загуби ли интерес – колата се отклонява в лявата лента, а микроволтовете се покачват. В играта има още две условия, чието изпълнение сочи, че всичко е наред – на монитора да няма мъгла и човекът да кара колата бързо. Ако трениращият почувства напрежение, стрес или раздразнение, мъглата на монитора става плътна. При липса на напрежение човекът вижда на монитора си чудесен планински пейзаж. Когато успее да задържи вниманието си, колата започва да се движи бързо напред. Тази или друга игра са просто онагледяване на това, какво се случва на ниво биохимични реакции и проводимост в мозъка ни. С други думи, какво е напрежението в седемте ни електрически невронни мрежи.
След минимум 15 тренировки (всеки сеанс трае по около 60 мин) човек се научава да регулира сам микроволтовете на различните мозъчни мрежи. Резултатът е траен, тъй като се задейства условен рефлекс. Продължителното стимулиране за волево поддържане на определено електрическо напрежение в съответната ни електромрежа води до установяването на постоянно такова в нея.
 
 

За кого е предназначен невротренингът?
За абсолютно здрави хора
Преди всичко за онези, които изпитват необходимост постоянно да се усъвършенстват – мениджъри, шефове на големи компании, лекари, спортисти, юристи, шофьори и други. Въобще хора, живеещи в голямо напрежение, на които им се налага да взимат бързи и точни решения, да са в пълна готовност и концентрация по всяко време. И също така за хора, които искат да намалят напрежението си, да контролират емоциите си, да живеят по-здравословно и пълноценно.
С помощта на невротерапията се подобрява значително имунитетът ни, започваме да контролираме по-добре емоциите си, да постигаме по-добри резултати в професионалния и личния си живот, а също така и в спорта. След 15 сеанса ЕЕГ биофидбек човек наистина се чувства по-весел и по-щастлив. Този метод е нещо като фитнес за мозъка! Като модерен масаж на… мозъка! Както тялото се чувства по-добре, ако спортуваме редовно, така и мозъкът ни би се чувствал по-добре, ако го „раздвижваме“ с помощта на ЕЕГ биофидбек.
За деца
Невротренингът може да се прилага и на деца над 3-годишна възраст. В кабинетите по ЕЕГ биофидбек могат да се срещнат деца с училищни проблеми (невъзможност за концентрация, хиперактивност, липса на мотивация за учене и други подобни). В тези случаи невротренингът помага на децата да усъвършенстват уменията си за концентрация, да са по-спокойни и тушира агресията им. По света този метод се прилага често и при деца с говорни проблеми, тикове, а даже и при аутисти. Предлага се и като помощна терапия при работата с деца с епилепсия, детска церебрална парализа, епилепсии и други.
За болни
Невротренингът дава добри резултати като помощна терапия и при работа с хора в депресии, с различни фобии и паники. Освен това повлиява добре булимия и анорексия и зависимости като алкохолизъм и наркомания. Прилага се като спомагателен метод при рехабилитация след инсулти или мозъчни травми.
 
Важно е да запомните, че невротренингът изисква постоянство, време, много желание и мотивация от страна на човека, който иска да посети кабинета на специалиста. Ако смятате, че сте готови да го направите, повече информация и контакти за записвания можете да откриете на сайта www.elmiko.bg.