МИРИШЕШ НА МОЙ

 

 

 

 

 

"Харесва ми как миришеш“ – когато за пръв път чух тези думи от устата на мъж, се разтревожих – спомня си 34-годишната Жени. – Но после разбрах смисъла им: ти си желана. Това беше много интимно и даже малко шокиращо признание в любов!“ Случва се и обратното. 28-годишният Александър си спомня за запознанството си с едно момиче, което приключило светкавично заради… миризма. „Срещнах я в един бар и ми стана много симпатична. Когато на разсъмване се оказахме в леглото, кожата й миришеше на смес от пот, алкохол и цигари. Стана ми лошо. Ерекцията ми спадна… но не ми беше удобно да й кажа, че миризмата й е развалила всичко между нас.“

 

Защо ни е трудно да говорим за нещо, което е характерно за абсолютно всички хора – миризмата на телата? Според антрополога и философ Аник ле Герер (Annick Le Guerer) ние живеем в „дезодориран“ свят. Градският живот ни прави изключително чувствителни към онова, което „мирише лошо“, при това без да ни дава шанс да развиваме обонянието си. „Лошата миризма“ означава липса на хигиенни навици, а „потен“ днес просто е синоним на „мръсен“. И още по-лошо – в обществото гадните миризми се асоциират с морална нечистоплътност. В магазина, в метрото, в закритите офиси – чуждите миризми навлизат в личното ни пространство, без да питат за разрешение. Като цивилизовани хора ние се стараем по-дълбоко да скрием животинската си същност – онази същата, която може да „помирисва опасността отдалеч“ и да живее в хармония с естествените миризми наоколо.

 

Но понякога у нас изведнъж се пробужда спящият звяр, лишен от всякакви комплекси. „Мразя миризмата на пот, но много странно – по време на секс тя много ме възбужда“ – признава 30-годишната Лиза. Капчиците по кожата ни говорят за силата на удоволствието, което изпитва партньорът. Те свидетелстват за неговата пълна отдаденост на секса и събуждат желанието ни да продължим сексуалното общуване. „Моят приятел твърди, че от всички жени, които познава, аз имам най-силната миризма – продължава Лиза. – Но това не го отблъсква, а по-скоро обратното, привлича го още по-силно.“

В атмосферата на истинска близост леко доловимият „лош“ мирис не е преграда за правенето на хубав секс. „Аз никога не съм обичала да се целувам сутрин – признава 42-годишната Марияна. – Имам предвид френски целувки. Но с мъжа ми направих изключение – сигурно защото спим в едно и също легло отдавна и сме свикнали на миризмите си, даже и на най-интимните.“ Откровеността помага на партньорите да разкрият себе си един пред друг изцяло. „Много скоро след сватбата мъжът ми каза, че между краката аз мириша на сладък плод и този мирис го възбуждал неимоверно много – споделя Марияна. – След това негово изказване престанах да се чувствам сковано, когато правехме орален секс.“ „Интимните секрети изпълняват функция на възбуждащите вещества феромони“ – предполага невропсихологът Жерар Бранд (Gerard Brand). Но макар възбудата да ни помага да обикнем миризмата на партньора, тя не е в състояние да ни накара да се справим със собствените си комплекси.

Затова Лиза може и да приема „сутрешния аромат“ на своя приятел, но самата тя предпочита да стане по-рано, за да си измие зъбите, преди да го целуне. „За мен това е проява на уважение“ – обяснява тя. Без значение че миризмата на пот я възбужда, Лиза постоянно носи в дамската си чанта влажни салфетки, използва дезодорант дори когато е сама вкъщи и даже в болницата, преди да роди, продължавала да се гримира и да използва парфюм. Какво е това – желание да изглежда добре, грижа за тялото? Или подобна маскировка на естествената миризма е нужна, за да не будим у другите мисли за секс, който по някакви причини не желаем да правим?

 

За да обикнем миризмата на другия, трябва да го обичаме. Тялото на близкия човек излъчва не само естествена миризма, но и усещане за покой и безопасност. Ние го вдишваме така, сякаш в неговия аромат са разтворени думи на нежност. „Миришеш на мъж – казала веднъж на своя приятел Лиза. – Това е много специфична миризма, не на цветя и не е опияняваща. Доста е трудно да я опиша.“ Затова пък Марияна улавя в мъжката миризма „нотки люляк, съвсем леки, лишени от агресия“.

Обикновено не ни достигат думи, за да опишем миризмата на тялото на любимия. „За обонянието отговаря зона в нашия мозък, която по-скоро е свързана с емоциите и паметта, отколкото с речта“ – обяснява този факт Жерар Бранд.