МУЛЧИРАНЕ

Мулчиране
 
 
юни, 2009 г.
 
 
Представлява насипване на торф, борови кори и т.н. върху почвата между растенията. Прави се или преди зимата, за да държи топло на растенията, или напролет, за да поддържа влагата в почвата и да потиска едногодишните плевели през лятото. Мулч се прилага главно около овошки, храсти (рози, къпини, малини), многогодишни цветя. Насипва се подобно на вулкан около основата на стеблото, без да скрива разклоненията, листата и цветовете. Не е проблем и за луковичните, стига да е по-лек (от дървесни стърготини, а не от дървесни кори), за да могат растенията да го пробият.
Има мулч
 
с органичен и неорганичен характер
 
Предимства на органичния  помага на почвата да задържа влага  повишава количеството на хранителните вещества в нея  потиска развитието на плевелите  осигурява храна на червеите и на другите животни.
Като органичен мулч се използват сфагнов торф, слама, дървесни стърготини, борови кори, окосена трева.
 
Неорганичният (чакъл, мулчиращо фолио) се използва главно при отглеждането на плодове и зеленчуци (например с него се покриват лехите с ягоди).
Мулчиращото фолио се постила със специална машина. То задължително е с дупки. Полагането на мулч не изключва нуждата от редовно поливане.
 
Внимание!
В зависимост от това, какъв вид тор използвате, охлювите и плужеците могат лесно да си направят убежище в нея. Ако забележите такива, веднага изгребете мулча наоколо. Натрупаният органичен мулч трябва да е максимум 5–7 см.
 
Има много материали
за мулчиране. Брезовите кори изглеждат най-естетично. По-подходящи са по-едрите парчета. Алтернатива са обвивките на кокосовите орехи. В някои участъци на градината е по-добре да използвате изгнили листа, животински тор и т.н. За да избегнете отделянето им в почвата, не сменяйте мулча всяка година. Дървените стърготини също могат да се използват за мулч, но трябва да са поне на 2 години. Мулчира се дори с прясно окосената трева, особено около храсти и дървета. Прави се тънък слой, който постепенно изгнива. За да ускорите процеса на изгниване, вкопайте тревата на няколко сантиметра под повърхността.
Неорганичните мулчиращи материали са по-евтини и много по-ефективни в борбата с плевелите, но не са естетични и не осигуряват подхранване. По-обикновените са найлонът, парчета стари килими или пътеки и дори вестници. С тях можете да покриете почвата между лехите или пък първо да покриете цялата площ, след което растенията да се засадят в дупки, направени в найлона, плата или вестниците. Найлонът може да бъде допълнително покрит с едрозърнест пясък или пръст, за да не изглежда грозно. Той задължително трябва да е на дупки, за да се отцежда водата през тях. Дебела опаковъчна хартия или стари вестници също стават за мулчиращ материал.
Мулчирането е
 
от особено значение
за растения, които са в стрес заради определени климатични условия, както и за новозасадените, които нямат добре изградена коренова система.  Органичният мулч (най-често кора от бреза) се поставя в кръг около растението, като се започва с около 2–3 см до корена и се продължава до постигане на желания диаметър. Около корена се натрупва повече материал под формата на вулкан.  Ако се използва неподходящ мулчиращ материал, растението може да хване гъбички или бъде нападнато от вредители.  Ако храстите или дърветата са покрити с прекалено много тор, изгребете излишното количество с лопата или гребло, като внимавате да не нараните растението.  Многогодишните видове не се мулчират рано напролет, защото точно тогава се развиват младите издънки.  За едногодишните найлонът примерно не е проблем, но той не бива да се използва за многогодишни.