МЪЖЕ ЗА ОБИЧАНЕ

 

 

 

В леглото мъжете също са изгубили ориентир. Естествено е да са тревожни в секса, след като вече си имат работа с изискващи и разкрепостени жени. Най-мъчителните им страхове са да не би да не се окажат на висота или да не би да бъдат използвани само като „уреди“ за удоволствие в секса.

Очевидно е, че днес мъжествеността дава дефекти заради вътрешни съмнения. Доказателства за плашещата мъжка неувереност са зачестилите приеми при сексолози и психотерапевти. Разцъфтяват и продажбите на виагра и други стимулатори на мъжкото либидо…

Борбата за постигане на нов баланс на силите в отношенията между половете, както се оказва, изтиква мъжете встрани от правия сексуален път. Тази борба им налага да се разделят с идеята за доминиране в обществото и да преразгледат отношенията си с жените и по-точно – начина си на ухажване и съблазняване.

И в социален, и в личен план мъжете са загубили яснотата си на действие. Много адамовци загубиха също самочувствието и самоуважението си, след като престанаха да печелят повече пари от евите. Преди в общуването с жените съществата от мъжки пол се ръководеха от установени правила, а днес няма на какво да се опрат.

 

Повечето проблеми и тревоги на мъжа са свързани с въпроса „Ще бъда ли на висота в леглото?“. Мъжът се страхува най-много от разочарованието и/или иронията в женския поглед. Сексуалните провали са непоносими най-вече за мъжете, които смятат, че пенисът е венецът на божието творение.

Към пенисите си повечето мъже се отнасят нарцистично. Фройд обяснява това с факта, че „природата на този орган е да служи за продължение на рода“. Без фалоса сексуалното общуване и зачатието са невъзможни. Фалосът символизира всемогъществото на мъжа, но е най-слабото, най-уязвимото място в мъжката физиология. Мъжът не може да упражнява контрол над либидото си. Когато има сексуално желание, то придобива форма в буквалния смисъл на думата. Мъжкото либидо е очевадно и не може да се имитира.

При жената е обратното. Тя може както да прикрие своите щения, така и да ги симулира. Откритото и нагледно заявяване и демонстриране на готовност за секс от страна на мъжете обаче много възбужда жените.

Но тази нагледност има и обратна страна: в някои ситуации мъжът се оказва безпомощен.

Жените правят грешка, като обоб­щават: „Всичко свърши много бързо, значи той не ме обича.“ Например след дълго прекъсване на общуването между двама души актът често завършва много бързо или обратното – оказва се безкраен. Сексуалната близост изисква „тренировки“. Взаимната настройка един към друг се постига постепенно. Затова не е вярно, че свикването с партньора убива секса. Напротив – то подхранва близостта.

 

Сексът е необходимо, но не е достатъчно условие в любовните отношения. Когато мъжът се намира в състояние на сексуална възбуда, той още не знае дали ще може да се влюби. В тази ситуация телесният контакт му помага да си изясни собствените чувства.

Мъжете са по-близко до телата си от жените и по-добре ги чувстват и разбират от нас. Жените обичат да определят чувствата си с думи. При мъжете близостта се ражда задължително в сексуалното общуване и от него. Дълбоко в себе си те са романтици, дори и да забравят да ни поднесат цветя за някой празник. И още – мъжете много рядко се държат язвително и жестоко като жените. Те просто се разтапят, когато правят любов, без да се притесняват да покажат своето желание, а значи и своята привързаност.

Често мъжете искат дете и даже няколко, така че жената да стане зависима от тях. По този начин те заявяват желанието си за продължително партньорство. А жената, обратно, съкращава програма „репродукция“ от плановете си, ако є се е отворила вратичка да се реализира не само в семейството, но и извън него. По-често тя не е склонна да пропусне такава възможност.

 

Мъжът често се затваря в себе си, анализира своето поведение, иска да разбере как по-добре да удовлетвори партньорката си. И се изнервя, когато животът го сблъска с жени, които искат да се държат по мъжки. „В живота ми имаше период на въздържание от секс – разказва 40-годишният Георги. – Физическият контакт и даже самата мисъл за него ме отвращаваха. Допреди това се срещах с момичета, които ме използваха като вещ и след секса ме захвърляха като непотребна хавлиена кърпа. Ползваха ме като сексуална играчка, като момче за утеха. Имах чувството, че ми пиеха енергията – сексуалната ми енергия, мъжествеността ми…“

Съвременните жени все по-често се поддават на импулса „мъжът ми е нужен сега и веднага“. Те търсят поредния трофей. Те имат нужда от пенис, а не от чувства. Когато жената казва „искам те“, тя отнема възможността на мъжа да се наслаждава на неизвестността, разбулва тайната, лишава телесната близост от сакралност.

Според статистически данни 20% от американските мъже предпочитат виртуалния секс. Защото за тях е важно да контролират ситуацията. Когато седнат зад компютъра, те се чувстват всемогъщи: могат да управляват всичко, а тях – никой. Партньорката им отсреща не знае какви са те в действителност и затова са неуязвими за нейната критика и неодобрение.

 

Човечеството е свикнало да приема, че не е задължително любовта да трае цял живот. Ние вече не страдаме толкова дълго и дълбоко, когато приключваме любовна връзка. За това немалка заслуга имат мобилните телефони, скайпът, социалната мрежа – с тяхна помощ е лесно да се запознаеш с някого и също толкова лесно да се разделиш с него. Виртуалният секс, сексът за една нощ… Всички те са функция на нежеланието на хората да полагат усилия, за да се опознават. Те нарочно не искат да научават много един за друг, за да не се влюбят, за да избегнат усложненията. Лошото е, че след 5–6 подобни повърхностни връзки те омръзват.

Мъжът все пак се нуждае от отношение и признание. Днес неговата задача е по-сложна – той трябва не само да се хареса на жената, но и да я накара тя да каже „да“ и да я задържи. Мъжете от епохата на „развития феминизъм“ искат да са добри любовници и внимателни партньори. За тях е важно да могат да кажат: „Тази жена избра мен, тя ми се довери, готова е да ми роди деца…“ За сведение, повечето бракове, сключени през първата половина от живота, напоследък се разпадат по инициатива на жената.

Принуден да се откаже от безусловното лидерство във връзката и в семейството, мъжът обаче вече не се смята длъжен и да отговаря повече за сексуалното удоволствие на партньорката си и постоянно да играе ролята на мачо, за да є се хареса. Едно време той сякаш е играел на мъж, преструвал се е. А днес има право да бъде себе си – жив, истински, понякога раним…