Мъжките прашки
Убиват ли те (на) жените
от Мирен СЛАВОВА
Малката Илиянка веднъж казала на баба си: „Бабо, аз нося пликчета, а пък леля – конци“. Няма по-наблюдателни от децата, те от малки забелязват, че в долното бельо има различия и йерархии. Конците, както може би сте се досетили, са прашките. Познавам лелята на малката Илиянка и на нея прашки й отиват, защото е 30-годишна готина мадама с дупе без целулит. Вълненията на 30-годишните жени са различни от тези на малките момиченца. С лелята на малката Илиянка неведнъж сме обсъждали как се обличат мъжете там, долу.
И какво мъжко му остана на мъжа в стремежа към сексапил, след като към оръжията му за съблазняване се прибавиха и дамските прашки?
Компаниите, произвеждащи мъжко бельо, стават все по-изобретателни в желанието си да привлекат вниманието на мъжете. Една голяма фирма в бранша даже проверява качеството на бельото, което произвежда, при температурни изменения на борда на космическата станция „Мир“. Много практично подходи друга компания, чиито дизайнери разработиха специална тъкан, съдържаща милиони микрокапсули с течна смес от ароматни вещества и витамини, която при наличието на човешка активност се изпарява върху кожата. Ароматът, който се отделя в резултат на този процес, се отнася към класа на афродизиаците и това много съблазнявало жените. Борбата за мъжкия потребител кара световните производители да разработват все по-съвършени тъкани и модели. Един произвежда бельо от специална материя, наречена „втора кожа“ – много тънък и лек материал, създаден в лабораторни условия. Друг предлага на мъжете само екологично чисто бельо, произведено от 98% памук. Трети пък пуска на пазара полупрозрачни слипове с етнически рисунки. При това тържество на материите ние сме седнали да се чудим на някаква си кройка, на някакви си „конци“, на някакви си мъжки прашки. В огромния свят на рекламата и консумацията нашата първа среща с мъжките прашки изглежда наивна. Вълненията ни чувствително изостават в сравнение с напредъка на световните компании.
Вероятно не е случайно, че за жени като нас мъжът с прашки е своеобразен шок от бъдещето.
И привикването ни към него е свързано с любопитство и открития, които много приличат на тези на малката Илиянка.
Когато за пръв път спиш с мъж, винаги ти е много интересно как точно изглежда членът му. Но бельото е това, което може истински да те изненада, когато вече си опознала члена му. Преди всичко мъжът трябва да уважава партньорката си с хубаво и чисто бельо. Изглежда, че жената няма други претенции, докато изпод смъкнатите му панталони не се подаде… „конец“ (разбирай прашка).
Спомням си шока, който преживях, когато за пръв път видях мъж, епилиран по-гладко от жена. Ама навсякъде. Това беше отдавна. Още по-голям стрес изпитах, когато след известно време същия този мъж видях по… прашки. Това беше скоро. Подложи ме на изпитание, което промени не само дишането ми. По принцип емоциите в леглото спират дъха, но когато за пръв път зърнах прашки върху мъжко дупе, ме напуши на смях. Ама, истински прашки! Не само загатнати. И скъпи, сигурна съм. На истински смях ме напуши.
Знаех, че мъжки прашки съществуват, но ги смятах за нещо екзотично – по смисъла на не толкова популярно. И по смисъла на това, че според мен е притеснително да носиш такова бельо, особено когато ще се показваш.
Този мъж обаче не беше сложил това бельо нито за да го показва, нито за да го крие. Това просто беше неговото бельо. Поне за лятото.
Знам също, че няма по-голям враг на спермата и на онова нещо, което я изхвърля, от прегряването, или т. нар. хипертермия. Знам, че мъжете не трябва да носят бельо или дрехи, които се впиват в тялото, защото това води до повишаване на температурата на органите, които бельото или дрехите покриват. А това е пагубно за „онази течност“.
Днес на плажа тази гледка не е рядкост
Та прашките в този смисъл може и да са полезни и удобни за носене, но ми убиха на гледане. Убиха на усещането ми за жена, което е най-силно, когато съм близо до мъж.
Честно казано, малко се обърках и малко се възмутих. Този мъж в прашки ми се стори някак самодостатъчен и усетих, че някак ме е изпреварил. После реших, че носенето на прашки е за предпочитане пред това мъжът изобщо да ходи без гащи (слипове, боксери, прашки или каквото там иска). Ужас! Нечистоплътно и гадно! Бляк!
Този беше първият ми път, когато сексът, вместо да ме хвърли в дълбок оргазъм, ме запрати в дълбок размисъл. На другия ден започнах да разпитвам. Оказа се, че повечето ми приятелки не са попадали на такова нещо. Разбрах и друго: че това е тема, по която мъжете и жените притеснено си мълчат, защото, ако кажат, че не носят или не са виждали нещо такова, това ще означава, че са нещо извън борда, че са нещо изостанали.
При жените прашките бързо спечелиха борбата с бикините, пликчетата и гащите. Трудно е да намериш млада и модерна жена, която да не е променила шкафа си за бельо изцяло в посока на прашките. Никоя съвременна мадама не би се спряла пред улична сергия с табела „Бельо – памучно (за баби)“. Когато става дума за мъжете обаче, нещата са различни. Това е все още толкова силен и специфичен акцент, че понякога преставаш изобщо да възприемаш човека в другите му измерения и качества освен като такъв, който носи прашки.
Теоретично съм запозната с различните модели. Знам, че има мъжки прашки с вериги, също така и обикновени мъжки прашки – мрежа. Има и вид прашки, които са конструирани така, че изобщо не минава лентичка между двата седалищни мускула.
Има и такива, които са тържество на кича. Приличат на смотани, шарени джапанки, които струват 1,50 лв., или на обложките на онези дискове, които се продават на черно и са hand made. Винаги съм гледала на мъжките прашки в магазините за бельо като на нещо сурово, покрай което гори сухото (разбирай боксерите или хубавите мъжки слипове). Дори моето учудване беше голямо, защото започнах да пиша този текст със сериозно предубеждение и след онази нощ, когато бях толкова сащисана.
Но се оказа, че бързо приемам тенденциите и за финал ще напиша, че прашките са едно хубаво малко нещо. Прашките са израз на култа към малките неща.
Мобилните телефони например едно време приличаха на кори за баница, а сега са тънки, малки и с далеч по-големи възможности. Афинитетът на мъжете към такова бельо прилича на страстта, с която те следят новостите в мобилните технологии например. Знаят всички функции на новите и подобрени модели и се възползват от тях. В което по принцип няма нищо лошо, защото то е израз на висока информираност и търсене и намиране на удобство. В голяма степен това е култура, напредък и висок стандарт.
Въобще не мога да прогнозирам какво ще се случи с облеклото на жените и мъжете там, долу, докато малката Илиянка стане на тридесет. Аз обаче нямам нищо против скоро да се възползвам от онзи модел мъжко бельо с вградените микрокапсули, пълни с възбуждаща смес. Въобще няма да му мисля, няма да разсъждавам и няма да се смея. Само ще се наслаждавам на нов, модерен оргазъм… Получен от нашата любов и някакви микрокапсули в бельото му.
От смокиновия лист до ябълката на раздора
За да обясним каквото и да било или за да се убедим, че няма нищо ново под слънцето, достатъчно е да бръкнем по-дълбоко. В исторята, културата или в прочетите на Библията. Исках да разкажа за смокиновия лист като прародител на прашките, а то се оказа, че този прародител е и ябълка на раздора или просто загадка. Загадката, към която ни отведе прародителят на прашките, е историята на грехопадението на първите хора – Адам и Ева. На кого не е позната сцената, представена както на средновековни гравюри и платна, така и върху произведения на съвременното изкуство? Дърво, змия, Ева и Адам. В ръката си жената държи ябълка. Ако попитате съвременния човек какъв плод са опитали нашите прародители, то отговърт е винаги един и същ – ябълка. Обаче в Библията не се говори точно какво е било дървото и какви са били плодовете му. Ето защо в различните култури и традиции, почитащи Библията, са се оформили различни представи по този повод. В юдейската традиция най-разпространено е мнението, че плодовете на дървото на познанието били смокини, а не ябълки. Юдеите предполагат, че смокиновите листа били първите, прикриващи голотата (защото са достатъчно големи). Ако това е действително така, то изглежда очевидно, че прародителите на човечеството, осъзнавайки своята голота, са побързали да си направят „дрехи“ от листата на това дърво, чиито плодове току-що са вкусили. В произведенията от епохата на средновековието и Ренесанса половите органи на Адам и Ева са прикрити именно със смокинови листа.
