Колкото по-близки, толкова по-добре?
Влюбеният винаги иска да поднесе света в краката на своя любим/любима. В самото начало на любовта ни се струва, че душата ни е бездънна, а сливането помежду ни – абсолютно. И това е напълно нормално! Но с времето стилът на отношенията се променя: любовните срещи остават в миналото и на тяхно място идва съвместният живот. Постоянно заедно – на кино, вкъщи, на ресторант, в отпуск, на гости…. Постепенно партньорите започват да осъзнават, че от живота им са изчезнали точно онези неща, които преди са им носили огромна радост.
От половин година не сте си говорили по женски с най-добрата си приятелка, пропуснахте изложбата на любимия си художник, защото съпругът ви не споделя вашето увлечение по живописта, а и на среща със съучениците си не отидохте, защото на мъжа ви там нямаше да му е интересно.
На свой ред мъжът също се отказва от свои предишни радости (футбол, риболов през уикенда) в полза на съвместния живот. Но колкото по-рано разберете, че и най-великата любов не заслужава да загърбите собственото си „Аз“, толкова по-хармонични и лесни ще станат отношенията със съпруга ви/партньора ви, а след това и с децата ви.
Това съм аз, а това си ти
При планиране на съвместния живот психолозите съветват да не мислите само за това, как да разпределите домакинските задължения, но и за собствените си емоционални потребности. Какво именно сте готови да споделите с партньора и какво предпочитате да оставите зад скобите на вашите отношения? Да превърнете съпруга си в заместител на приятелка е опасно. Помислете дали и двамата не се нуждаете от оставане насаме? Има ли нещо, което предпочитате да си остане само за вас? Разбира се, бранейки своите „бастиони“, е важно да приемете и условията на партньора – неговото лично пространство се нуждае от уважение не по-малко от вашето.
Лично пространство
Как мислите, защо партньорите държат бельото си отделно един от друг? Защо мъжките и женските дрехи се подреждат в различни отдели на гардероба? Защо чекмеджетата, в които има важни или просто скъпи на сърцето документи, обикновено се заключват с ключ? Отделяйки едното от другото, ние предотвратяваме непредсказуемия хаос, в който иначе би се превърнал животът ни. Това по идея трябва да се случи и в отношенията между мъж и жена – все пак не са едно цяло, а отделни един от друг личности, със свои, невинаги съвпадащи интереси, с различни желания и възможности. Нужно е внимателно да анализирате потребностите си, и ако някоя от тях поражда несъгласието и даже протеста на партньора ви, не сдавайте позициите си, а спокойно и уверено търсете компромис. Отстояването на личната зона на комфорт е процес, много важен, макар и доста трудоемък.
А ако мъжът е против?
Понякога нашата необходимост да имаме лично простраство се натъква на категоричното нежелание на другия да ни го усигури и въобще да признае, че имаме право на личен живот. Къде се крие причината за това и какво да правим в подобни случаи?
Прекалена ревност. Ако у един от съпрузите вече има зад гърба си негативен опит, свързан с болка и и измяна на любим човек, той се страхува от повторението му и затова се опитва да контролира всяка крачка на настоящия си партньор.
Решението: Трябва ви търпение и красноречие. Кажете например: „Уважавам твоето минало и разбирам твоите чувства. Но аз съм друг човек, не се готвя да те мамя, доверявам ти се. За мен е важно и ти да ми се довериш и да зачиташ потребностите ми.“
Стереотипи. В семейството на вашия мъж е било прието всички заедно да прекарват уикендите и отпуските си. Вашият стремеж към относителна независимост той възприема като пренебрегване на семейните ценности и него самия.
Решението: В този случай най-добре от всичко работи системата на „дългосрочните договори“. Съставете заедно план за уикендаите за няколко месеца напред – така ще ви бъде по-лесно да отстоите една-две съботи и недели в месеца за лични дела. И не забравяйте няколко дни преди това да предупредите съпруга си: „Нали помниш, че ти казах, че в тази събота ще се срещам с Мая?“.
Неувереност. Мъжът е уверен, че в обществото на неговите приятели на вас просто ви е скучно. И точно затова се стремите да победите скуката, развличайки се извън дома.
Решението: Ако някой изпитва съмнение в собствената си ценност (в случая мъжът ви), това често е следствие от стари детски травми. Да се справите с такъв проблем сами е трудно, затова потърсете помощта на психолог.
Емоционална династия
Американски психолози изследвали отношенията на 700 двойки и стигнали до извода, че излишната емоционална близост между мъжа и жената не само че не укрепва, но колкото и да е странно, даже отслабва доверието между двамата. Двойките, в които мъжът и жената имали психологическа автономсто, се оказали много по-здрави и хармонични.
Разделение по полов признак
В семейство, в което партньорите имат еднакви интереси, могат да възникнат сериозни проблеми. Любовта и приятелството трябва да вървят ръка за ръка в една връзка, но да обсъждате с мъжа си нещата по начина, по който ги анализирате с приятелката си, е малко притеснително. С него е немислимо да говорите за новите методи за епилация, за диети, за целулит, защото това размива границите на пола и може да накара секса да изчезне от връзката ви.
Сексуални проблеми
По мнение на психолозите съпрузите, които се стремят да станат едно цяло, рискуват да прехвърлят отношенията си в плоскостта на духовното общуване. Сексът като потвърждение на близостта в такава двойка се оказва просто ненужен, и партньорите престават да бъдат един за друг „обекти на желанието“.
Плюсове на здравословната дистанция
Лична отговорност. В критична за единия от двамата ситуация вие без проблем вземате самостоятелно решение.
Право на радост. Търпимостта и уважението към потребностите на партньора пораждат същата ответна реакция. Ако не живеете като залепени и зависими един от друг, няма да възприемате лошото настроение на партньора си като лично оскърбление.
Богатство на усещанията. Всеки от вас живее пъленоценен живот. Всеки един признава правото на партньора да споделя своите увлечения и по този начин емоционалната палитра на семейството става наистина ярка и наситена.
Увереност в себе си. Вашата самооценка не зависи от настроението на другия: вие вярвате в собствените си сили, не се страхувате от трудностите и с удоволствие (а не по необходимост) помагате на половинката си да реши своите проблеми, без да я карате да се страхува, че няма да оправдае очакванията ви.
Конструктивно начало. Скандалите ни ви вкарват в задънена улица. Спокойното изслушване на претенциите и аргументите на отсрещната страна създава условия и за обратното – вие да бъдете спокойно изслушани. Проблемът се решава по цивилизован начин и двамата продължавате напред, без да сте се наранили.
В капана на сливането
Взаимозависимост
Смятайки се за едно цяло с партньора, вие започвате прекалено остро да реагирате на всякакви промени в неговите настроения, изпадате в пълна зависимост от неговото одобрение.
Отсъствие на контакт
Партньорите, които си представят, че всичките им чувства и мисли трябва да бъдат еднакви и споделени, изведнъж просто престават да се разбират помежду си.
Страх от загуба
Всяка изречена дума дума в подобна двойка може да отприщи глупава тревога: „Ах, той каза, че не желае повече да продължава този разговор? Значи иска да се разведе“.
Е, ако черпите енергия изключително един от друг, то рано или късно „батериите“ ви ще се изтощят!
Какво мисли психологът
В ранното детство всеки от нас има усещане за тотално единство с майка си, и това е напълно естесвено. В хода на остаряването ние постепенно се откъсваме от родителите си и в края на краищата започваме да се изживяваме като отделни личности. Но ако пълната сепарация по някакви причини не се е случила, човек може да се чувства щастлив само ако се явява неотменна част от нещо голямо и важно, например семейство.
Това състояние често се нарича желание за сливане: предполага се, че в този случай втората „половина“ по принцип не може да има „частна“ територия, че всичко е общо. Такива хора изискват бегранична откровеност, много болезнено реагират даже на незначителни реплики, влагат в отношенията си с партньора всичките си жизнени сили и в резултат губят усещането за собствената си ценност.
Има редица преживявания, които е невъзможно (а и ненужно!) с никого да бъдат споделяни. Ако един от пратньорите не разбира това и не го приема, значи на другия ще му се наложи да пази своите граници. В противен случай рискува да станете жертва на емоционален тиранин.