М + И + К = ВНЛ
март 2009 г.
Снимка © Andres Rodriguez – Fotolia.com
Може ли да обичаш двама души едновременно и каква е тази трета буква в уравнението за вечна неразделна любов, което знаем от ученици? Когато тези въпроси ни застигнат неочаквано, първото ни желание винаги е да кажем: „Не, невъзможно е да обичаш двама.“ „Не“-то е абсолютно логично, понеже ние несъзнателно се страхуваме от възможността да попаднем в
любовен триъгълник
тъй като се нуждаем от стабилни отношения, основани на доверие. Изневярата може да доведе до много загуби – близките ни хора да се отдалечат от нас, да се стигне до развод, да се изпорти представата, която имаме за самите себе си…
Всеки може да даде примери за случаи, при които единият от съпрузите измамно паразитира върху две обичащи го същества, а той самият не обича нито едното от тях. Съществува и друг възможен вариант – да се окажеш пленник на абсолютно истински чувства към двама партньори едновременно.
Две любови, умножени по една жена (или един мъж), са равни на любовен триъгълник. Тази формула я няма в математиката, но я има в живота и освен това е класически сюжет в изкуството. Винаги са ни много интересни филмите и книгите, в които героят или героинята се измъчват в любовта си към двама души и в опитите си да подредят чувствата си. Съчувстваме им и се мъчим да разберем какво намират подобни хора в подобни отношения.
Традицията ни е ориентирала към
моногамност
и ние не се отказваме да търсим човека, който би могъл да ни даде всичко и когото чакаме с любов. Готови сме да прекараме дълъг живот с него, да остареем заедно и да умрем в един и същ ден (като едни Ромео и Жулиета). Но това е рядко щастие, идеална история. А реалността в доста случаи не оправдава очакванията ни. Защо ли? Според психолозите стремежът ни към моногамност отразява нашето несъзнателно желание да възстановим първичната връзка с майката. За детето майката е неизчерпаема вселена, която дарява с безгранична любов. Макар и възрастни, ние продължаваме, точно като деца, да очакваме от партньора си онова, което сме очаквали от майка си. Но напразно. Никоя любов не може да бъде сравнена с идеалната майчина любов. И затова се появяват проблемите…
Хората, които на някакъв етап от живота си изведнъж осъзнаят, че обичат двама души и че
това не е филм
а собственият им живот, никак не са малко. Физиологията на любовта вече не е скована в рамките на класическия морал. Дуалистичното категорично диференцирано разбиране „обичам–не обичам“ е пропито със страшно много оттенъци.
Рейтингът на любовта е толкова висок в нашия живот, че именно затова ние я определяме като най-непростимата причина за собствените си или за чуждите изневери. Често обаче, когато изневярата стане факт в някоя двойка, изневерилият партньор едва тогава разбира, че не е изменил само заради секс, а заради любов.
Причина за любовното раздвоение би могла да бъде също и необходимостта на човек да задоволява различни свои влечения и потребности с различни партньори. Фройд говори за две основни влечения – такова, основано на нежност (което в някакъв смисъл е обусловено от привързаността към майката), и еротично (чиято цел е сексуалното удовлетворение). При възрастния човек те трябва да се слеят в едно и да бъдат насочени към един партньор. Истината е, че много често тези две влечения остават разделени и за тяхното удовлетворение се избират различни любовни обекти. Не на последно място, третият човек се явява направо жизнено необходим в някой двойки. Третият помага на партньорите от тези двойки да запазят любовните си отношения.
„Любовна двойка“ означава до голяма степен
сливане на единия с другия
Има хора обаче, които изпитват силен страх от сливането с другия, защото не обичат да се чувстват обсебени, „погълнати“ от някого. Ако и двамата партньори в двойката са такива, на тях ще им е още по-зле заедно и още по-непоносимо ще се чувстват поотделно. В подобна ситуация любовта (на един от партньорите) към трети запазва дистанцията в двойката и в същото време държи тези двамата заедно. Например мъжът не е докрай близък с жена си, защото има любовница. Очакваното любовно сливане обаче не се случва и между него и любовницата, защото той си има съпруга. Това е много удобна за него ситуация. Такова положение може да продължи с години, докато любовницата не се умори от неопределеността на тази връзка и сама не излезе от триъгълника.
Доскоро сякаш само на мъжете им беше делегирано изключителното право да имат паралелна връзка. Съвременните жени обаче все по-често се стремят да си присвоят това „мъжко“ право, водени само привидно от желание да заличат различията между половете.
Психолозите говорят за структурни различия между мъжкото и женското начало. Метафорично казано, мъжкото начало се движи от центробежни сили и затова мъжете са по-склонни към изневяра от жените. Женското начало се движи от центростремителни сили. Жените са по-склонни да се привързват (и то много силно!) към един човек и много по-рядко биха участвали в паралелен любовен сюжет. Но все пак специалистите са принудени да признаят, че двойствената любов е необходима и на много жени – за да удовлетвори техните дълбоки потребности.
Вероятно и на вас ви се е случвало да бъркате имената на двама мъже, както и езиците, на които говорите с тях, да не знаете къде сте в опит да си обясните коя сте.
Сексуалността
е много често срещан отговор на въпроса, защо търсим привързаност или разнообразие при втори партньор. Съществуват толкова видове сексуалност, колкото и хора има по света. Както няма двама души с абсолютно еднакви лица, така няма и двама души със съвсем еднакво сексуално поведение. Мъжете, които обичат две жени (както и жените, които обичат двама мъже), се отнасят по различен начин към всяка от тях. Сексуалността е творчество и този, който свързва живота си с двама партньори, създава две абсолютно различни произведения.
Да кажеш или да мълчиш? Това е въпросът, който звучи със страшна сила пред онзи, който е „начертал“ триъгълника. Да удебелиш ли линиите, които свързват трите точки и които в началото са били само пунктирани?
Подобна ситуация са способни да преживеят само онези, които могат да разговарят спокойно с партньора си, да обсъждат с него своите чувства и своята сексуалност. Това не е никак лесно, като се има предвид, че подобен разговор е сравнително нов както за обществото, така и за партньорите. Той може да направи партньорите по-близки, стига те да са готови да се изслушат и да се опитат да се разберат. За целта трябва да си готов да изследваш и анализираш не само другия, но и самия себе си. Впрочем невинаги желанието да бъдеш открит пред интимната си половинка води до положителни резултати. Преди да се решите на откровен разговор, трябва да си зададете въпроса:
„Защо искам да му/ù разкажа за изневярата си?“
Опитайте се да разберете какво ви движи. Дали това е желанието да подредите душата си и отношенията си, или е нещо друго – например желание да създадете конкурентни отношения между двамата партньори, с които общувате. Преди подобни разговори никога не забравяйте, че на партньора ви ще му стане неизбежно болно. Напълно е възможно той да възприеме информацията като предателство, да не може да я анализира правилно, да страда и да се почувства ненужен. В този случай праволинейността ви няма да бъда уместна. Когато не съществува възможност да се откриете пред партньора и няма шансове да обсъдите заедно ситуацията, не ви остават много други възможности. Приемете и осмислете факта, че обичате двама души. Опитайте се да разберете защо така ви се случва. Всяко знание за нас самите, дори и онова, от което ни боли, в крайна сметка ни обогатява и ни прави житейски по-пригодни.
Много подобни истории са описани в книги, показани са във филми. Действието се развива драматично, напоено е със сълзи, обяснения и скандали. В реалния живот съществуват хора, които живеят в любовен триъгълник в продължение на години и не съзират абсолютно никаква трагедия в това. Ако сте наистина искрени в чувствата си, не бива да се обвинявате, че жизненият ви път ви е вкарал във формулата, с която започнахме, и че тя не съвпада с общоприетите идеали. Помнете, че две паралелни любовни истории по-скоро говорят за това, че вие обладавате този невероятен дар на живота – любовта.
Снимка © Marin Conic – Fotolia.com
Те, с такъв живот
Единият ми дава сигурност, другият – страст
„Заедно сме вече две години, но нямаме дете и цялата си налична нежност съпругът ми дава на мен. Харесва ми да се чувствам любима и защитена. Запознах се с един от приятелите му – спокоен, разумен, приятен. След известно време го почувствах като свой приятел. Веднъж тримата заедно отидохме на екскурзия през уикенда. Тогава приятелят ни неволно ме докосна и сякаш ме удари ток. После правих секс с него. Беше страст, която до този момент не бях изпитвала.
Винаги когато го видя заедно с мъжа ми, се измъчвам. Да кажа на съпруга си, че обичам най-добрия му приятел, и да си тръгна, би било ужасна постъпка, на която не мога да се реша. Така и живея. Обичам нежно единия и страстно другия. Да се разделя със съпруга си, означава да разбия сърцето си. Да не обичам другия – да скъсам душата си…“
Ивана, 27 години
Харесва ми, че се борят за мен…
„Женен съм от 20 години и със съпругата ми имаме две деца – син на 17 и дъщеря на 9 години. По здравословни причини жена ми остана домакиня, но винаги е в течение на работата ми и може да ми даде съвет и морална подкрепа. Преди пет години в компанията ни се появи млада жена. Съпругата ми не се досещаше за страстта помежду ни. Преди година моята любима се разведе и очакваше, че аз ще й направя предложение. Тогава изведнъж разбрах, че не мога да напусна жена си, но и не мога да се разделя с любовницата си. С едната ми е хубаво и комфортно, благодарен съм й и изпитвам към нея нежност и привързаност. Другата ми дава нещо, което също ми е необходимо – усещане за страст… Ситуацията се усложни, когато любовницата ми си намери мъж, с когото поиска да създаде семейство. Не ми беше лесно да взема решение, но се преместих при нея, защото не исках да я изгубя. Съпругата ми, естествено, плачеше и ме молеше да се върна, а после се разболя. Живях с любовницата няколко месеца, всичките ми близки бяха против. Внезапно проумях, че не мога да не се върна при жена си. И се върнах. Сега любовницата не ми дава покой, тя владее изкусно изкуството да ме изкушава… И знаете ли, харесва ми, че те и двете се борят за мен, аз съм за тях като трофей.“
Калин, 45 години