НАСКО ОТ БГ РАДИО

 

 

  

 

 

Ако първо дълго сте го слушали в ефира на БГ радио и после сте имали случай да го видите, ще си помислите, че понякога хората и собствените им гласове не си приличат. Нужни са обаче само секунди, за да ги хармонизирате, както когато от тъмно излизаме на светло. И аз попаднах в мрежата на този феномен на обвитите в тъмнината на ефира радиоводещи. Като слушатели толкова свикваме с гласа на водещия, че се учудваме, че той изобщо има тяло. Гласът му и сега е по-стар от него. Просто защото Атанас Стоянов е много млад. Не знам кога ще четете този текст и затова не е сигурно, че вече е навършил 28. Роден е на 4 юли в Пазарджик и гласът му започва да „остарява“ в радиоефир още когато е на 15 години. Тогава Наско работи в Радио Пазарджик с авторско предаване всяка събота, после преминава в частна радиостанция отново в родния си град, където, както казва, „водех почти нон стоп“. В София идва като студент във Факултета по журналистика. Работи в малка кабелна телевизия, където кани Ана-Мария Тонкова като гост. После тя му казала, че май усеща интересн тембър, и от своя страна го поканила на конкурс. Случката е от 2001 година, малко преди старта на БГ радио. Така Наско става

 

Не може да се определи дали срещата му с музикалния директор Ана-Мария Тонкова повече го е променила, или повече му е помогнала да се намери. По-скоро и той черпи от тази жена „Богатство“ (нормално е заглавията и текстовете на българските песни да ми дават думите за този текст), от което черпят всички, свързани с музика и радио у нас. В БГ радио го посрещат още генералният директор Николай Янчовичин и програмният директор Владимир Дайнов. „Те ме научиха да бъда много кратък, много ясен и да звуча много свежо. На обучението, което преминах, трябваше да донеса в студиото снимка на любим човек и да говоря на тази снимка. Това много помага, защото говориш на някого, който иска да те чуе и е съпричастен.

 

защото ние най-често сме сами в студиото, имаме само телефона, който звъни. Въображението ни е необходимо, за да си представим в каква ситуация са слушателите, къде са и т.н. Номерът със снимката наистина скъсява дистанцията. Аз донесох снимка на сестра ми, защото БГ радио се стреми към аудиторията, от която тя е част.“

Времето му в ефир постепенно ставало все по-дълго и по-дълго, за да стигне до шест часа на ден в следобедния блок „Следобед с Наско“ и предаването „Любими песни за любими хора“.

„Има голяма магия в радиото, то е адреналин, допинг за мен“ – казва Наско. И ефир без спир, спокойно мога да прибавя аз, защото дори когато не е в студиото, той непрекъснато слага слушалките, за да чуе какво се случва на софийската честота 91,9. „В БГ радио правим неща, които не се правят във всяка радиостанция. Тайната е в това, че имаме много добре изградена концепция за дълго време напред. А радиото като че ли е

 

Когато прочета дадена информация, аз веднага мога да я кажа в ефир. В телевизиите, вестниците и списанията този процес е по-тромав.“

За телевизионните формати „Стар академи“, „Мюзик айдъл“ и „Пей с мен“, които също търсят и се опитват да произвеждат звезди, каза, че обслужват по-скоро зрителския интерес. За тях е важно шоуто, ситуацията. Търсят емоцията и сълзите на участниците, но от друга страна, талантите, които излизат оттам, са наистина успешни.

Попитах го

 

колкото и слушано да е то, за да бъде популяризирана българската музика. „Ние продуцираме много българска музика и БГ радио изигра голяма роля за това да се появят много нови български изпълнители. Още при появата ни „Атлас“ направиха песента „Капка от любов“ специално за ефира на нашето радио, като обясниха, че вече има смисъл да се прави музика, защото има къде да звучи тя. Нашата привилегия е, че можем да работим директно с музикантите, нещо, на което другите радиостанции не могат да разчитат. Ако някой музикант записва нова песен или снима клип, веднага го каним в радиото и тук той се чувства наистина като у дома си. Тук е мястото, където музикантският продукт се цени най-много и се лансира.“

 

пък имаме нужда от български песни. Всеки ден. И най-любимото време за това е от шест до девет вечерта – времето на „Любими песни за любими хора“. Тогава се прибираме от работа, доработваме си, пазаруваме или самотуваме. Предаването се нарежда по различен начин от музикалните желания на слушателите, но всеки ден звучат песни, които докосват теб или настроението ти. „Любими песни за любими хора“ ни дава възможност да чуваме и музиката, и текста и дори да си припяваме в пълното съзнание на матерния ни език.

„Хубавото в текстовете на български е, че хората винаги търсят и намират послание. Когато искат да кажат на някого „Обичам те“, избират „Обичам те“ на Силвия Кацарова, ако искат да кажат на някого, че страдат, задето той не е до тях, избират „Без теб“ на Сантра. Ако са компания и искат да си кажат „Наздраве“, избират „Още една бира, пор фавор“ на група „Седем“. Най-ценното при нас е, че текстовете на песните се разбират. Това е може би най-голямата сила на радиото.“

Между другото достатъчна е само една думичка от текст или някакъв детайл около група или изпълнител, и Наско може да каже коя е песента, от кой албум е и да разкаже нещо повече за нея и изпълнителя.

 

Помолих го да опише работата си с помощта на заглавията на пет български песни.

 „Душа“ на „Диана Експрес“, защото е важно да вложиш душата си в това, което правиш.

 „Светът е за двама“ на Орлин Горанов, защото е най-търсената в „Любими песни за любими хора“. Посланията в нея са най-ценни, хубави, любовни.

 „Тази вечер аз съм хубава“ във версията на Дони и Нети, понеже това пък е първата продуцирана от БГ радио песен.

 „Без радио не мога“ на Лили Иванова – ясно е защо.

 „Моя страна“ на Емил Димитров, защото една седмица преди БГ радио да стартира официално на 3 март 2001 г., тази песен звуча нон стоп в ефира. По-късно тя оглави нашата класация „500-те най-велики български песни на всички времена“.

Питах го дали предпочита да е сам, или в дует, когато води. Колеба се, но накрая каза: „Май сам ми е по-добре.“ И добави, че когато е сам е по-концентриран. „Не се подготвям толкова добре за ефир, когато знам, че има и някой друг. А е много важно да бъдеш добре подготвен за събеседника, когото си поканил.“

Наско се радва, че стъпва на все по-големи сцени като водещ. „Водещите имат право да не се показват, ако искат, но ние правим толкова концерти, че няма как да не се показваме.“

Хобито му пак е свързано с работата.

 

Има няколко тефтера, пълни с координати на хора. На политици, институции, музикални компании и, естествено, на музиканти. По едно време правел рубриката „Звездите като малки“, така че има телефони не само на изпълнители, а и на техни роднини. Ако реши да продаде контактите си, сигурно ще може да си купи цяло радио. Приятелски ги отстъпва само на колеги.

„Кутията“ на БГ радио, най-голямата сцена на родната музика, се е разположила на последния етаж на една софийска сграда. Колеги са, но това, което могат повече от нас, е да посрещат с поздрав в ефир гостите си. Друго, което ни различава, е, че

 

 

В смисъл че стоят прави, защото в студиото няма столове. Било свързано с по-добрата изява на гласа в това положение на тялото, но според мен обяснението е друго. Водещите тук просто не могат да седят мирни и непрекъснато трепкат във внимаване за това, как върви ефирът. Работата им е едно напрегнато удоволствие. Тази работа можеш да я вършиш само ако имаш весело и добро сърце, както се пее в песента. На мен ми го показа водещият на „Любими песни за любими хора“ и вече знам, че да пропуснеш възможността да го „видиш“ как води, е наистина непростимо. То е все едно да пропуснеш началото на много хубава българска песен. Всъщност края є, защото в радиото завърши работната ми среща с Наско.

Сигурно и той е „късал струни“ в ефир, но гафове не се случват само ако не работиш. Интересът ми към него означаваше да говорим за идеи, не за това, как се „смесват боите“, разбирайте как се работи с копчетата на пултовете. Наско през цялото време гледаше да ми помогне. Като колега мога да завърша с най-често произнасяната слушателска реплика към него – „Благодаря ти, Наско“. Работата ми по този текст беше песен. Хубава българска песен.