НАЦИОНАЛНАТА АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ (НАО) В РОЖЕН

 

 

 

 

Спомням си наблюдението на открит урок по астрономия и въпроса на едно дете „Какво държи звездите да не паднат?“.

Истината е, че звездите не падат, но има поверие, че видиш ли падаща звезда, трябва да си намислиш желание, и то ще се сбъдне. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост предизвиква силно нагряване и изгаряне на тялото, при което се получава светеща следа в атмосферата. Явлението се нарича метеор, известно е още като падаща звезда.

Звездата на този текст е

 

Мястото – връх Рожен в Централните Родопи, близо до Чепеларе – не е случайно. Избрано е заради чистия въздух, голямата надморска височина и най-многото ясни нощи през годината. За обсерваторията се знае, че е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 14 млн. лева) и е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите. Открита е през март точно преди 30 години и замалко „да падне“ през пролетта на миналата година. Тогава учените алармират, че многократно намаляваните бюджети на обсерваторията могат да я принудят да затвори врати. Слава богу, положението е овладяно и ако решите да дойдете насам, усмихнат и спокоен ще ви посрещне д-р Никола Петров, помощник-директор на обсерваторията. „Специалността ми е Слънцето“, казва той, като предупреждава, че наблюденията с големия телескоп се правят само през нощта. Това, което могат да видят посетителите, е как се завърта куполът, как се отваря процепът и

 

 

Тук има още два по-малки телескопа за нощно наблюдение и един за наблюдение на Слънцето. Всички телескопи за нощно наблюдение, с които разполага обсерваторията, са германски, произведени в заводите на „Карл Цайс Йена“, а телескопът за слънчеви наблюдения (който прави нещо като изкуствено слънчево затъмнение) е изцяло конструиран от български астрономи.

В тръбата на всеки телескоп е монтирана цялата оптична система, състояща се от обектив, окуляр, допълнителни огледала и др. Ако обективът на телескопа е огледало, телескопът се нарича рефлектор. Особеност на всички рефлектори е, че обективът се намира в долната страна на тръбата.

Никола Петров започва с обяснението защо големите телескопи като този тук се правят с огледала.

„Не могат да бъдат направени телескопи с обективи с лещи, по-големи от метър. От собствената си тежест стъклото се деформира и физически не е възможно да се изработи такъв телескоп. Диаметърът на огледалото на този телескоп е 2 метра, а общото му тегло е 80 тона. Когато се наблюдава, във фокуса на телескопа се поставя цифрова камера. Тя преобразува светлината в цифров вид и информацията се възприема през монитор на компютър. Гледането с очи през телескопа не представлява интерес за астрономите. Единствено компютърната обработка на наблюдаваното позволява получаването на данни за химичен състав, температура и разстояние – различни параметри, които ги интересуват.

С този телескоп могат да се наблюдават

 

Обектите, които представляват научен интерес и са най-близо до нас, до Земята, са астероиди и комети от нашата Слънчева система. Научен интерес представляват и някои спътници на големи планети от Слънчевата система. Например Титан, най-големият спътник на Сатурн. Всеки, който открие астероид или комета, има право да ги нарече на собственото си име. В страната има открити повече от 100 астероида. Има астероид Рожен, Пловдив, Климент Охридски, Елисавета Багряна, Блага Димитрова и още доста с български имена. Откриването на нови астероиди и комети е повече задача на любителите астрономи и то може да става с много по-малки телескопи от този, който се намира в Роженската обсерватория. През последните десетина години, с появата на съвременните цифрови камери, откриването на нови обекти не стои като приоритет пред обсерваторията. Приоритет е изучаването на тези, които вече са открити и наблюдавани. Тяхното изучаване е необходимо, защото астероидите и кометите са се образували заедно с образуването на планетите от Слънчевата система. Но за разлика от тях те не са претърпели никакви съществени промени във времето. Когато ги наблюдаваме, ние можем да построим много по-точен модел на Слънчевата система в нейните най-ранни етапи на образуване и еволюция.“

Задачата на господин Петров и колегите му е да намерят отговор на въпроса, има ли опасност траекторията на Земята да се пресече с траектория на голям астероид или комета. Целта на подобни проучвания е ранното предупреждение за

 

„В момента, колкото и да се предупреждаваме за вероятността от такива явления, ние не сме подготвени да реагираме. Но наши колеги вече работят по решаването на астрономически задачи, свързани с това, как биха могли да се отклоняват такива тела от Земята или как можем да им противодействаме.“

 

 

Оттук учените могат да наблюдават и обекти, които са по-далеч от Слънчевата система и от нашата галактика (Млечен път). Това са отделни звезди или отделни звездни купове, огромни облаци от газ и прах, които се наричат мъглявини и от които в момента се образуват нови звезди. Наблюдават се и галактики на огромни разстояния от нас.

„Най-далечните обекти, които можем да наблюдаваме в момента с този телескоп, са галактики на такива разстояния от тях до нас, каквито светлината изминава за повече от шест милиарда години. Всяка една секунда светлината изминава 300 хиляди километра, или 7 пъти може да обиколи земното кълбо. Колкото по-далеч навлизаме в пространството с един телескоп, толкова по-назад във времето се връщаме. Сега на небето със сигурност има много звезди, отдавна угаснали, но ние виждаме светлината от тях години назад във времето.“

Никола Петров подчертава, че не са наблюдавали извънземни и няма астроном в света, който да е наблюдавал. Това не означава, че няма живот извън планетата Земя. Повечето астрономи са на мнение, че през следващите десетилетия със сигурност

 

– най-вече в нашата Слънчева система. Но не става въпрос за други цивилизации, а за микроорганизми, които може да виреят в среди, които засега се смятат за неприемливи за наличието на живот.

„Повърхността на нито една планета с изключение на Луната и отчасти на Марс не може да се види с телескоп от Земята, колкото и голям да е той. Планетите се наблюдават с помощта на телескопи, монтирани върху орбитални станции или космически апарати, минаващи покрай тези планети.“

Преди да ви пожелая да отидете в Рожен, искам да ви кажа, че в София също има какво да видите и да научите за небесните тела и явления извън пределите на земната атмосфера. Доц. д-р Валери Голев е ръководител на

 

 

Автор е на много научни статии в областта на физиката и астрономията. Попитах го за телескопа, който се намира в обсерваторията в Борисовата градина. „Телескопи като този в Борисовата градина са три в света. Закупен е от тогавашната Британска империя през 1897 г. и е струвал на България 5000 златни лева. А цялата обсерватория с нейното оборудване е струвала горе-долу колкото струва годишната издръжка на един конен полк. Въпреки че е толкова скъпа, следосвобожденска България си е позволила да има такава обсерватория. Тогава тя е служела не само за астрономически наблюдения, но и за точно определяне на времето, както и за точни координати. Създаването на карти, на топографска мрежа на страната е изисквало точно астрономическо време и точни астрономически координати.“

Мислено благодаря на двамата учени, с които ме срещна работата по този текст. Един от много важните отговори, които за себе си получих от този своеобразен открит урок по астрономия, е, че понякога учените и телескопите държат държавите да не паднат.