Където кънтрито не спи
Феерия от цветове и кич властват в столицата на легендарния музикален жанр НАШВИЛ
от Красимир ПРОДАНОВ
Снимки Дона ЗЛАТАНОВА
октомври, 2009 г.

В Нашвил славата на Джони Кеш, Боб Дилан и Елвис Пресли
е по стените, а музиката им е във въздуха
Това е мястото, на което кънтри музиката живее и днес като в романтичното си минало. Както става с иконите от стари времена – славата им е малко позападнала, но пък придобитата във времето патина внушава усещането, че човекът, който ги наблюдава, е част от нещо велико. Нужно е само да се престрашите и
да се гмурнете в кънтрито
за да му дадете възможност да ви очарова. Големият бизнес и голямото кънтри в наше време обаче малко са се поразминали. Доказателство за това например е сцената на популярния фестивал „Гранд Ол Опри“, която била жертвана в средата на 90-те заради също толкова гранд мол, израснал на нейно място. Тази година пък беше голямата схватка с икономическата криза, която заплашваше провеждането дори на легендарния кънтри фестивал, който събира стотици изпълнители и десетки хиляди зрители в Нашвил. Липсата на средства родила идеята домакинството да се предостави на друг град, колкото и еретично да прозвучало това за феновете на кънтрито. Асоциацията за кънтри музика обаче обяви, че пари ще се намерят и
морето от каубойски шапки
ботуши, шпори и всякакви китари пак ще залее града, чиято съвременна физиономия, насечена от небостъргачи, не е особено приятна за гледане.

Витрина на магазин за каубойски атрибути и аксесоари.
В такива магазини можеш да се загубиш… във времето и в музиката…
Златните години за Нашвил обаче са златни и за кънтрито. Тази история я пише във всеки местен бар, при това с големи букви. Не бива да ви учудва, че където и да свърнете, ще откриете нещо автентично – било то от Джони Кеш, или пък от Джони Райт, а в краен случай от… Елвис Пресли. Като за столица на кънтрито е нормално и това всяко заведение, което разполага с повече от четири маси, да е озвучено на живо от някое все още бъдещо откритие на кънтри сцената. Музиката се лее денонощно, така че може да пропуснете взривоопасните нощни часове и да подсладите например кафето си рано сутрин с някоя сърцераздирателна кънтри мелодия. Изпята само за вас!
Градът си има свой „Бродуей“
но в тон с традициите, там се предлага само едно изкуство – изкуството на кънтри музиката. Десетките заведения, разположени по авенюто, са в различен стил, но това, което звучи вътре, си е само в един…

Известното Хард рок кафене (Hard Rock Cafe). Среднощните лимузини не са необичайна гледка по улиците на Нашвил
Вместо указателни табели по тротоарите седят китари, китари те насочват и към масата вътре, не се урежда с китари и музика единствено сметката, за която трябват съвсем обикновени щатски долари.
Да припечелят от кънтрито, в Нашвил опитват всички. Гидът ни води например и до историческата „Принтърс Али“ – малка уличка, която получила името си заради печатарските компании, разположени тук навремето. На тяхно място и тук има… музикални клубове. Освен името на улицата недокосната от времето останала и една печатница. За печатницата „Хач Шоу“ казват, че е най-старата действаща в Щатите, създадена точно по времето, когато руснаците са ни освобождавали от петвековното турско робство. Тази слава обаче не й стига и от превърнатата в полумузей мастилена фабрика веднага научавате, че тук печатали плакатите си всички –
Елвис, Боб Дилан, Джони Кеш…
Сега славата е по стените, а музиката – във въздуха.
Най-много кънтри обаче има в залата на кънтри славата, към която в комплект върви и музей. И ако във всички клубове сте се чувствали като в музей на легендарната музика, то пък в музея е почти като в клуб. Музикални кабинки обясняват историята на разни предмети, така че веднага да направите връзката, а да не се блещите на някое прашасало кънтри пособие на още по-прашасала кънтри звезда.

Баровете по света си приличат по предвидимата си барова лежерна атмосфера. Тези в Нашвил не правят изключение

Пак бар. То тук баровете са толкова много, че да ги посетиш всички за една вечер, е абсолютно невъзможно, дори и да стоиш по 5 минути във всеки
Един от най-големите приятели на кънтрито, разбрахме от музея, бил рокендролът. Най-големите икони пък са Ханк Уилямс и – ето го отново – Джони Кеш. До тях обаче са по-непознатите, но не по-малко талантливи Лестър Флет и Бил Монро. Всички те са в историята и в музея, всички те са и в залата на славата!

„Не плюйте на пода!“ гласи преводът на текста на тази табелка, закачена в един нашвилски бар… Малко странно звучи това предупреждение в ушите на един европеец

Едва ли има известен, а и не толкова известен кънтри изпълнител, който да не е сложил автографа си на място като това
Кънтрито може и да се танцува
Изненадваме се приятно, когато от миналото се опитваме отново да се върнем в настоящето на Нашвил. То пак е в тон с традициите, но е и много, много забавно! Уайлдхорс салон (Wildhorse Saloon) предлага всеки ден безплатни уроци по танци, при това пространството е достатъчно голямо, за да настъпите колкото се може повече от гостите – цели 20 хил. кв. м. Домакините ни обаче твърдят, че това е само загрявка, и ни водят в ярко пурпурна сграда на местния „Бродуей“. Съмнителният й цвят обаче няма нищо общо с това, което заварваме вътре – тук се помещава „Тутсис“ (Tootsies), който сигурно е
най-известният хонки тонк клуб в света
За несведущите хонки тонк е музикален стил, но и американски модел за организиране на градски фестивали. След малко обаче аз губя точната бройка на баровете и клубовете, но пък научавам едно важно правило – никога не ядосвай американец, докато слуша любимото си кънтри парче!

Фототапет(?!) от еднодоларови банкноти
Кънтрито не е най-старото нещо в Нашвил, разбирам пък, когато съзирам един съвсем гръцки… Партенон. Местните обаче имат с какво да се похвалят не само в областта на копията, защото тук е и най-старият действащ Капитолий в САЩ. Ермитажът (The Hermitage) също има доста история зад гърба си – представлява нещо като президентски дом, но днес е отворен за посещение. Форт Негли пък напомня за Гражданската война, макар че сега енергията си местните изразходват по един наистина миролюбив начин – в много фитнес центрове, които, досущ като кънтри клубовете, работят денонощно.
Колкото и американско обаче да е кънтрито
английският тук е рядък език
Но за да бъдем по-точни, той е сред най-рядко дочуваните на улицата езици и причината за това съвсем не са тълпи от туристи. Повечето от гражданите на Нашвил са от френски, испански и китайски произход, което води до странен парадокс – по изчисления на кметството повече от 600 хиляди долара годишно отиват за… преводи на документи от английски на някой друг „роден език“.

Дори и през деня всички барове тук са отворени и живата музика се лее от тях като из ведро. А по полиците – каубойски ботуши за украса…

В музиката обаче живее романтичният дух на мястото. Рокаджии като Бон Джоуви и попизпълнители като Джесика Симпсън търсят вдъхновение тук. Градът се превръща в интересна дестинация дори за кинозвезди – в Нашвил прекарва част от годината например Никол Кидман. А самият град продължава да е ексцентричен в музиката и облика си, понякога и нелогичен заради присъствието например на местните в класацията за най-възпитани щатски шофьори или пък просто симпатичен – по решение на градската управа Нашвил се побратимил с… нашия Перник.

Eлвис наднича между небостъргачите

Каляски и автобуси във всички цветове на дъгата се разминават

Тенеси стейт капитол (Tennessee State Capitol) – правителствената сграда на щата, в която се помещават парламентът, правителството и офисът на губернатора на Тенеси, както и огромна библиотека
Факти без музика
► Нашвил е един от малкото градове в света, чиито създатели са известни – Джеймс Робъртсън и Джон Донълсън.
► Годината на създаване на града е 1779.
► Името си получава в чест на героя Франсис Наш.
► Днес е вторият по големина град на щата Тениси след Мемфис със своите повече от половин милион жители и столица на щата Тенеси.

Паметник на Андрю Джаксън – 7-ия президент на Щатите през периода 1829–1837 г. Живял е в Тенеси и бил сенатор от този щат, преди да стане президент. За любопитните, неговият портрет е на 20-доларовата банкнота