НА ПРАГА НА МЕНОПАУЗАТА

 

 

По значение на протичащите в организма промени климактериумът може да се сравни само с пубертета. Съвременната медицина, както и натуропатията ни дават възможност да направим този период от живота си по-хармоничен и пълноценен.

 

Женските полови хормони – естроген и прогестерон – влияят на всички органи: с рецептори към тях са снабдени всички системи на организма, в това число главният мозък, костите, стените на кръвоносните съдове и сърцето. Именно с това са свързани всички произтичащи промени по време на климактериума. След 40-годишна възраст производството на естроген в женския организъм започва бавно и постепенно да намалява. През следващите 10 години постепенно се променя и менструалният цикъл. Средностатистически менопаузата настъпва на 52-годишна възраст. „Реформите“ протичат обаче постепенно – в идеалния случай организмът разполага с всички средства и възможности да се приспособи към промените в хормоналния фон. Но само 10 до 30% от жените не усещат никакъв дискомфорт и се чувстват нормално през целия период. По-голямата част от тях преживява трудно менопаузата. Защо? И възможно ли е климактериумът да протече с минимум неприятни последици?

Отрицателното отношение към климактериума като цяло е свързано с архаичните представи за ценността и ролята на жената. Основната климактерична промяна е

 

На жените, които по една или друга причина не са станали майки, менопаузата отнема и последната надежда да имат дете. Женствеността обикновено се свързва с атрибутите на майчинството, което е заложено дълбоко в женското самосъзнание. Така смятат клиничните психолози.

В миналото жената, излизаща от детеродна възраст, е изпадала в депресивно състояние заради чувство на срам. Тя се чувства „кастрирана“ – така, сякаш е загубила принадлежността към женския пол. Тоест в собствените си представи тя престава да бъде жена. Това чувство на непълноценност понижава самочувствието и самооценката. А чувството на тревога се поражда допълнително заради невъзможността жената да управлява своето тяло като преди. Именно тези преживявания допринасят много повече за създаване на негативно отношение към климакса, отколкото неговият физиологичен аспект.

 

За съжаление за преодоляването на това сериозно изпитание климактериума жените рядко се обръщат за помощ към психолог. А е препоръчително да го правят, защото им се налага да се сбогуват с младостта подобаващо и да се разделят безболезнено с предишната представа за себе си. Това е сериозна психологическа трансформация. Успешното й извършване зависи до голяма степен от способността на жената за адаптация.

На Запад настъпването на климактериума е чест повод да се потърси помощта на психолог. Добре е този период да бъде преживян интересно, активно и с вкус. При някои жени (обикновено при тези, отдадени изцяло на професията си или увлечени от някое хоби) климактериумът настъпва неусетно. Децата им вече са пораснали, те са натрупали достатъчно професионален опит и имат предостатъчно сили и енергия. Някои пишат книга или научен труд, други преподават на студенти или на ученици… Това са примери за оптимално приспособяване към новата, променена ситуация.

Жените пък, които през всичките си активни години са били измъчвани от вътрешни проблеми, обикновено тръгват да ги решават именно малко преди и по време на климактеричния период (по обясними причини – страх от загуба на енергията и силите в бъдеще). Те също преживяват безболезнено тази възраст и като бонус най-накрая постигат вътрешната хармония, която до този момент им е липсвала.

 

Хипоталамо-хипофизарната недостатъчност води до психологически дискомфорт и крайна раздразнителност. Това са само част от проявленията на климактеричния синдром. Проблемът се корени в естрогените, които влияят на електрическата възбудимост на главния мозък и на предаването на нервни импулси. Спадането на нивото на женските хормони провокира образуването на функционален дефицит от серотонин, норадреналин и допамин, което и се оказва причина за нервността по време на менопаузата. През този период най-разпространени са истериите, следвани от депресиите и астеничния синдром. Редица медикаментозни препарати са предназначени за справяне с проблема, но много жени просто не се досещат, че им е нужна помощ.

 

Хормонотерапията е още един начин да се сведат до минимум някои от последиците на климакса. Заместителната и коригиращата хормонотерапия отдавна са получили признание. Много жени прибягват до тях, за да съхранят здравето и активността си.

По данни от изследвания, проведени през последните 30 години, степента на риска от инфаркт на миокарда, инсулт и исхемична болест на сърцето при жени, прилагащи заместителна хормонална терапия, намалява на 35–50%. Освен това се предотвратява загубата на костна маса и в течение на следващите 5 години с 50% се намалява рискът от счупване на бедрената шийка, предизвикано от остеопороза.

 

могат да се разделят на три големи групи: растителни хормоноподобни средства, небиоидентични аналози на естествените хормони и биоидентични хормони, точно възпроизвеждащи структурата на натуралните хормони.

Тези препарати могат да бъдат под формата на таблетки, свещички, кремове, пластири, подкожни имплантати. Съществуват както средства, предизвикващи менструалоподобни кръвотечения, така и такива, които не ги предизвикват. Подборът на препарати е сложен процес. Заместителната хормонотерапия означава замяна на естествените хормони в организма с хормони, които се въвеждат отвън. Прави се само по време на менопаузата, когато производството на собствени хормони от яйчниците е напълно прекратено. В пред­климактеричния период и по време на климакса, когато организмът още произвежда собствени хормони (макар и в по-малко количество), хормоналната терапия се явява коригираща. Към изработваните от организма собствени хормони се добавят хормони, вкарани отвън, за да се достигне т. нар. физиологичен оптимум, който се наблюдава при 35-годишни жени.

Противопоказания за провеждане на хормонална терапия се явяват естрогенозависимите злокачествени тумори, острите тромбоемболични заболявания и тежките заболявания на черния дроб.

 

Фитохормоните, или фитоестрогените, са специални субстанции, съдържащи се в някои растения. Молекулата им прилича по форма на тази на естрогена, което им позволява да действат на естрогеновите рецептори в организма – например да компенсират загубата на костна маса, свързана с дефицита на естроген.

Тези вещества се наричат селективни естроген рецепторни модулатори (СЕРМ). Идеалната комбинация на СЕРМ е открита в растението черен кохош (Cimicifuga racemosa). Данни, публикувани от комитета по изследване на природната медицина на ЕС, потвърждават, че действащите вещества на това растение облекчават психовегетативните симптоми на климактериума не по-лошо от хормонозаместителната терапия. При това, както потвърждават изследователите, черният кохош не стимулира разрастването на естрогенозависимите тумори. Това позволява създаването на лекарствени фитопрепарати, който помагат да се преодолеят климактеричните синдроми.

В народната медицина се използват редица растения с подобни свойства. Растителните естрогени с най-висока естрогенова активност се наричат изофлавони. Соевите продукти, люцерната, сусамът и зеленият чай са богати източници на изофлавони.

Естрогеноподобното действие на растителните компоненти се използва в козметологията. Състоянието на кожата ни също пряко зависи от хормоните – дефицитът на естроген се отразява зле на нейната еластичност. Затова тя също се нуждае от средства за поддържане на еластичността през периода на големите хормонални промени.

За да се преодолее хормоналното стареене на кожата и да се съхрани зрялата красота, козметичните лаборатории работят в сътрудничество със специалисти – гинеколози и ендокринолози – в търсене на революционно решение.