Неудобният подпис
от Венета МЛАДЕНОВА,
психолог и майка с положен подпис
Снимка © Pavel Losevsky – 123rf.com
декември, 2009 г.
Квотите за деца на самотни майки за ясли и детски градини са гледани-недогледани
Преди години по време на соца самотните майки бяха сочени с пръст и бързо-бързо напускаха родните селца и малки градове, за да се скрият в анонимността на големия град от любопитните очи на близки и познати. Те с трудности отглеждаха децата си.
Днес също има самотни майки. И макар че те по-рядко са сочени с пръст, продължават да отглеждат децата си също толкова трудно, а понякога даже и повече. Но не точно за тях ми е думата. Макар че и те заслужават няколко добри думи. Шапка им свалям, че са се решили да отгледат децата си сами. Без значение дали защото бащата е избягал, преди още да осъзнае колко хубаво е да си баща. Дали защото въпросната самотна майка няма доверие на мъжете, или пък защото в борбата с галопиращото време на биологичния часовник е осъзнала, че трудно ще води „мирно съвместно съществуване“ с представител на силната половина на човечеството, но без дете няма да остане. Каквато и да е причината – хвала на смелостта, ентусиазма и силата на тези жени.
Думата ми обаче е за новото поколение
уж семейни, но реално небрачни двойки
които живеят като нормални семейства, но без да са положили подписи, с които да заявят пред държавата „семейните“ си намерения. Не ме разбирайте криво! Аз и тези несамотни майки и бащи харесвам. Какво пък, подписът не е нито морален ангажимент, нито тежка окова, от която не можеш доживотно да се освободиш. Както се женят хората, така и се развеждат. Както живеят без брак, така и понякога всеки тръгва по пътя си. Но по-често и в двата случая създават деца.
За тях, естествено, се грижат и двама родители, които пазаруват заедно, поделят си задълженията и както си му е редът, докато майката е в майчинство, таткото чинно „снася“ цялата си заплата в полза на малкия човек. Само дето майките, които не са полагали брачен подпис и не знаят какво е това да се луташ безпомощно по магазините в търсене на сватбена рокля, автоматично попадат в графа „Самотни майки“.
И това начаса ги включва в две нелоялни надпревари.
Тази за ведомствени жилища и другата – за места в детски ясли и градини. И тогава точно в морален план нещата загрубяват.
Фалшивите самотни майки
обикновено печелят състезанието за места в детските ясли и покрив над главата пред истинските самотни майки и пред майките, имали разумието или пък неблагоразумието да се подпишат под граждански акт за сключен брак.
Несправедливо ми се струва жени с ценз, които могат да бъдат действително полезни за обществото, да са принудени да си останат вкъщи, за да „пазят“ децата си, единствено и само по причина, че са сключили брак. Познавам достойна лекарка, търсен специалист, която вече поредна година не може да тръгне на работа, защото няма кой да гледа детето й. Познавам и една истинска самотна майка, която тръпне в очакване дали ще приемат детето й в ясла, за да може тя да се върне на работа и да изкарва пари. Нейното дете няма друг родител, разчита единствено на нейната заплата.
Много още жени в тяхното положение будуват и се тревожат нощем за сметка на спокойния сън на уж самотните родителки.
Май е крайно време да се определи и наложи точен критерий за различаване на едните от другите.