Не вярвам, че ще успея да…
от Райна АНГЕЛОВА, психолог
март, 2009 г.
Няма по-големи изненади от тези, които ние поднасяме на самите себе си. Ако до вчера нещо ни се е струвало немислимо, недопустимо, невъзможно, днес може и да се гордеем с него. И все пак понякога пред внезапен порив, желание или препятствие се улавяме да мислим или казваме: „Не вярвам, че ще успея да…“
Откъде идва този страх?
Неизвестното засилва нашите тревоги, прави ни по-предпазливи, по-нерешителни. Разяждащите съмнения стопират инициативността ни, парализират личността ни. Някак си преставаме да се окуражаваме, да даваме шанс на способностите ни да се изявят.
„Ако не бях толкова възрастна, щях да се посветя на живописта. Обичам да рисувам, но сега вече е късно. Нямам време, пък не ми достига и смелост“ – споделя моя клиентка.
Смелост за какво?
Да опиташ да правиш нещо, което харесваш, и да поемеш риска да се провалиш? Но може и да успееш. Нагласата, че желанията ни непременно ще се разбият в плочника на реалността, ни кара да робуваме на предразсъдъци, да се оглеждаме в очите на другите и задължително да получаваме одобрение за нещата, които предприемаме.
Още по-нелепо звучим, когато обясняваме успеха си с думите „Никога не съм вярвал/а, че ще успея“. Това е най-категоричното отхвърляне на собственото „аз“. Зад тези думи личат ниската ни самооценка и
липсата на доверие в самите нас
От омагьосания кръг на съмненията и тревожностите се излиза само когато се осмелим да осъществим нашите желания или поне опитаме да го направим. Защото успехът е винаги на страната на смелите. Знам, че сте го чували. Време е да го повярвате и да действате.