НЕ ИСКАМ ПРОМЯНА

 

 

 

 

Винаги съм се чудела откъде извира неистовият стремеж да се променяме и да променяме. Новите години са виновни. Вместо да ги посрещаме спокойно и разумно, ние се втурваме да правим списъци за това, какво искаме да променяме. Вместо да се наслаждаваме на тържествения момент на промяната на една година с друга, ние се мъчим да приличаме на Нови години във всичко, което мислим, правим и използваме. За новата 2012 г. ви предлагаме нещо по-оригинално. Направете списък на това, което не искате да променяте. Гледайте на този списък като на една малка хитрост, която ще ви помогне

 

Питали ли сте се защо много от промените, които планираме, не можем да осъществим? Ами просто защото на нещата, навиците и хората, които искаме да бъдат други, не им е минало времето. Но желанието ни те да бъдат променени и неговото несбъдване ни карат да се терзаем излишно. Защо? Защо е нужно? Защо не умеем да се радваме на това, което имаме, и винаги мислим какво искаме да променим? По този начин година след година губим възможността да се развиваме на базата на това, което имаме, и това, което сме. Новото не означа непременно по-добро. Промененото не означава по-качествено. И още… Лошото на невротичното ни желание за промяна е, че то обикновено означава „Искам да променя всичко“. А това е най-разрушителното отрицание.

Ще използвам същата коледна украса и ще посрещна празниците със същите хора и на същото място, както и миналата година.

Няма да си купувам нов мобилен телефон. Този е отличен. Няма да сменям нито телевизора, нито мебелите, нито любимата си чаша за кафе със знамето на Швейцария.

 

която си купувам. Толкова съм привързана към точно този плътен вкус и прекрасен аромат.

Не искам да променям килограмите си, нито носа, нито устните си, нито зъбите. Няма да си слагам нови изкуствени мигли, нито пък ще променя цвета и марката на лака, който използвам. Няма да променя и маникюристката си. Нищо че салонът, в който работи, е с нов адрес. Деси работи отлично. Освен това винаги иска нещо да й разказвам, смее се на моите истории и вече се е отказала да ме навива лакът ми да бъде ярко червен. Ами фризьорката? Сигурна съм, че не съществува друга, която толкова добре да подстригва късата ми коса. Това означава и че няма да си пускам дълга коса. Да, прическата и дължината на косата ми ще останат същите, каквито са били през последните десет години.

Не искам да се променя улицата, на която се намира новият ни офис. Нека останат

 

които работят тук. Ще продължа да минавам по същите улички, докато вървя пеша дотам.

Искам отново да направя интервю с Харалан Александров, Ирина Папанчева, Мариян Вълка, с Мая и Ники, със Симо и Богдана, и с Горан Благоев също, с Теди и Алек от TED, както и с Диана Петрова, момичето, което пише приказки, с което ви срещаме в този брой.

Не искам да променям вкуса на сутрешното кафе с повече захар, нито тортата, която си поръчвам в любимия ми виенски салон.

Няма да променям профилната си снимка във фейсбук. Защо да го правя, при положение че не съм променила прическата си и тази година?

Няма да променя мястото, откъдето си купувам вестник, защото чичкото винаги ми казва, че съм много хубава, и пита: „К во става с гаджетата?!“

 

както миналата година валя само веднъж. На парцали, бавно и чисто. Искам също така децата от съседния двор да направят същия снежен човек като този, който направиха миналата зима. С очи от портокал и копчета от сидита.

Няма да купя същите подаръци за Коледа и ще сменя мобилния си оператор и парфюма си. Но знаете ли? Това не са точно промени. Това са онези малки и различни неща, с които се държим в добра кондиция, с които се развиваме и с които си определяме мярката. С помощта на тези малки и различни неща оставаме същите.

 

И не само защото е в женски род. Останете жени и пробвайте. Опитайте се да направите и вие своя списък с нещата, които искате да останат същите.

Вие можете да започнете така:

„Искам всяка сутрин да се събуждам до същия мъж и заедно да събуждаме същото наше дете…“