НЕ ПАДАЙ ОТ ХАМАКА

Люш насам, люш натам. Вятър в косите, небе в очите, книжка в ръцете… Хубавият живот не омръзва, е казал народът. Но пък и бездействието уморява, бих добавила аз.

Сигурно някой умник е измислил термина „активна почивка“, докато е търсил крехкия баланс между правене и нищонеправене. Да практикуваш антицелулитни упражнения, докато се къпеш в морето, да оползотворяваш времето, прекарано на плажа, за дихателни упражнения, да играеш фризби с цел отслабване, докато събираш тен, и въобще да превърнеш отпуската си в трамплин към самоусъвършенстване на духа и тялото…

Ако се питате защо иронизирам ценните съвети, които ще прочетете по-нататък в този брой на БЕЛА, ще ви отговоря честно. Защото… паднах от хамака. И беше болезнено. Направих погрешно усърдно движение, за да се наместя уж по-удобно върху люлката, и тупнах като круша на земята. Това ми подейства така, както ябълката – на Нютон. Открих неочаквано, че много често пасивността е за предпочитане пред активността. И че е полезно и разумно да хармонизираш деятелностите си с оздравителния ритъм на битието, ако искаш да се радваш на добри резултати.

Люш насам, люш натам – ритъм плавен, бавен и спокоен до безметежност. Като да си в хамак за постоянно.

В този люлеещ се рай живеят не точно безделници, а хора, които действат със съобразена активност – нещо като съобразена скорост, но не с условията на пътя, а с условията на ритъма, който съществуването ни налага.

Не се заблуждавайте, че животът на тези хора е застинал в безсмислие, пустота и скука или пък е затънал в лепкав хедонизъм. Просто в него липсват излишни движения, а следователно и пропуснати ползи.

Те никога не падат от хамака, защото използват инерцията на момента за засилка, а не се засилват срещу нея и срещу себе си.