Новата двойка слуга–господар
април, 2008 г.
Домашната помощница не е детегледачка, нито някоя от онези жени, които помагат в домакинството на стари фамилии и постепенно се превръщат в членове на семейството. Тези последните ги има най-често в чуждестранните филми. Говорим за друго. Домашната помощница не е част и от двойката слуга–господар, най-експлоатираната от западноевропейската литература в далечния XVII в. Да имаш домашна помощница и да го казваш, беше неприлично в годините на равенство и братство през миналия век. Прислугата (може и така да я наричаме) днес не е разкош. Жените наистина нямат време и домашните помощници са в услуга не само на хора, които разполагат с огромно състояние. Наемат ги и семейства от средната класа, които нямат много високи доходи, но също както и някои богаташи, са изключително заети хора. Има и такива, за които домашната помощница е въпрос на престиж.
„Домашна помощница“ е израз, който напоследък се използва в рекламни обяснения, които имат за цел да ни убедят колко безценни за домакинството са редица електроуреди.
Че е незаменима
домашна помощница, можете да чуете по адрес на микровълнова печка, кухненски робот, кафе машина или миялна. Никое от тези бръмчащи устройства обаче не е истинска домашна помощница. Ютията, пералнята и прахосмукачката са само персоналните компютри на жената, която помага вкъщи.
„Домашна помощница“ – така коректно наричаме жените, които са готови да правят за другите
неприятната и рутинна работа в семейството.
неприятната и рутинна работа в семейството.
За някои от тях това е добър начин да се задържат на повърхността, гледат на него като на временна или допълнителна работа. Като домашни помощници те започват да работят не по своя воля, а по стечение на обстоятелствата в живота им. Мнозина виждат в тази работа възможност да поправят личния си бюджет или целенасочено да съберат средства (за обучение, за лечение и т.н.).
За други това занимание е непрестанен източник на доходи и е тяхна
постоянна професия
Работата е неблагодарна, защото професията е неофициална, а съответно в заплащането обикновено не се предвиждат здравни и социални осигуровки. Отпуските също не са регламентирани. Няма възможност за преминаване в различни позиции, понеже няма как да станеш изпълнителен директор на мръсните чинии или завеждащ-отдел „Прах и други мръсотии“.
Старанието се стимулира не чрез йерархия, в която може да се расте, а чрез препоръките на хората,
които са наели жената.
които са наели жената.
Някои домашни помощници с течение на времето се превръщат в реликва, която се предава от семейство на семейство в приятелски кръг. Това е важен стимул за старание, защото много хора не допускат никого в дома си без препоръка.
Това е и причината в тази професия липсата на опит също да бъде страхотен проблем за всички, които са решили да опитат късмета си
на слугинското поприще
„Ако мога да се справя с домакинската работа вкъщи, значи ще мога да го правя и в чуждо семейство.“ Това са мотивът и грешката на повечето жени, които се захващат с работата, а преди това са били само домакини. Жената домакиня не е обременена. Цялото свое време тя прекарва вкъщи, стреми се да създава уют, да се грижи за мъжа и децата си и да решава битови проблеми. В собствения си дом тя сама може да разпределя работата си, както и да не прави това, за което няма настроение. В дома на чуждите хора тя не само трябва да направи всичко, което се изисква от нея, но и да го изпълни в срок. Освен това нейните понятия за хубаво и чисто също трябва да съвпаднат с тези на хората, които са я наели.
„Щом работя в къща, значи ще се чувствам като у дома си“ е друга грешна посока на мислене. За да стане част от чуждия дом, жената би трябвало да поработи там поне две-три години. През това време хазаите є ще поддържат пропастта между помощницата и тях. Така че тя не трябва да обръща внимание на това, че в дома не се интересуват от нейните проблеми и мнение по някакви въпроси.
Наетите нямат представа докъде се простира
границата на тяхното подчинение
Наемателите пък често нямат понятие как да се държат с прислугата, изхождат от факта, че те дават парите и отношението им може да е грубо.
Първото, което всяка от двете страни на съвременната двойка слуга–господар трябва да направи, е да се прости с някои илюзии и да се опита да се постави на мястото на другия.
Как реагира мениджърът на голяма компания, когато след инфарктно заседание получи обаждане от домашната си помощница, която се извинява, че не е успяла да измие всичките прозорци в дома и във вторник ще дойде да продължи? Вероятно ще се усмихне и ще помисли „Всеки си има проблеми“.
Неизмитият прозорец на домашната помощница не може да се сравни с неподписания договор на преуспяващата бизнес дама. Но така е само на пръв поглед.
Вълненията и на едната, и на другата жена са професионални. И в този смисъл неизмитият прозорец и неподписаният договор са напълно равностойни несвършени дела. Това обаче не искат да разберат повечето хора, които наемат домашна помощница. Повечето семейства изобщо не се интересуват от това, че жената, която ще чисти къщата им, е с университетско образование и прилично говори поне два чужди езика, че е много чувствителна и т.н. Подценяването на работата на помощницата не би било проблем, ако става тихомълком, наум и без присмех.
Проблеми могат да възникнат, ако наемателят е от онези разглезени хора, които не знаят какво искат или пък знаят, но не могат да го обяснят и вечно са недоволни.
Установяване на съвместимост
„Ами ние сме имали поне около десет опита да се погодим с помощниците, но все попадахме на разни откачалки. Давам само няколко примера: чистят с една и съща гъба пода и масата, мият купичката на кучето в умивалника над чиниите, търкат три часа килима с мокра четка за дрехи, докато мухляса, опитват яденето с черпака над тенджерата, а капките, които правят по време на опитването, са равни на половината от съдържанието на тенджерата. А като започнат да чистят стаята ми тъкмо когато съм решила да полегна… и да обсъждат дрехите ми, вещите и личния живот… е, мерси.“ (Изповедта извадихме от един форум – бел. ред.)
Наемането на помощница означава, първо, че в дома ви влиза чужд човек и, второ, че вие трябва да сте готови да понесете някои неудобства, които произхождат от това.
Не може хем да искате някой да изчисти под краката ви, хем пък да не искате да си ги вдигнете.
Във времето, в което вие сте на работа, редът вкъщи и храната за семейството ви могат да бъдат осигурени без ваше участие.
Опитната домашна помощница не трябва да се учи на всичко тепърва. Тя вече знае кое как трябва да се направи и се отнася с уважение към важните за вас вещи. Това е нейната работа и за това вие є давате парите си. „Исках да ми нареже салама, ама не с този нож“ не е повод да уволнявате жената, която сте наели, нито пък тя трябва да се запознава с всичките особености на изтънченото ви инфантилно поведение. Както наемателят не се интересува от сълзите в очите на жената, която бръмчи с прахосмукачката, така и помощницата не е изкупителна жертва на глезотии.
Възпитанието на наемателите и професионализмът на помощницата изискват отношенията да се държат на повърхността.
Господарите да се информират, че нарязан салам не се продава само в „Жената зад щанда“, и като не им харесва как им го реже някой друг, да си го купуват нарязан. А домашните помощници трябва да приемат, че само в някои филми господарят се жени за слугинчето.
Търси се
Когато започнете да си търсите помощница, вие неминуемо изхождате от всичко, което сте гледали в сериалите. Там във всеки богат дом има прислуга, а филмите показват както нейните положителни, така и възможните є отрицателни страни. Има ли опасности при наемането на домашна помощница? Почти никакви, ако сте подходили разумно и сте се възползвали или от агенция за подбор на такъв персонал, или от препоръките на приятели.
У нас съществуват вече мого агенции, предлагащи домашни помощници на заинтересувани лица. Те осъществяват подбора на двойката слуга–господар, като изхождат от психологическата им съвместимост. По този начин агенцията, която ви е предложила домашната помощница, ще влезе в ролята на гарант пред вас и ще гарантира за вас пред нея. Съвместимостта може да се провери с едноседмичен изпитателен срок.
Възрастта на жените, които се занимават с подобна работа, се колебае мужду 20 и 50 години. Но най-подходящи са тези на възраст между 35 и 40 години. Услугите на по-младите и по-старите се предпочитат рядко.
Заплаща им се почасово. Тези, които идват един или два пъти в седмицата, получават парите си в края на седмицата или на месеца.