НЯМА КАКВО ДА ОБЛЕКА

 

 

 

© Nataliya Yakovleva / www.123rf.com

 

 

Кристина е на 25 години – стройна, ефектна, облечена по последна мода, тя все пак е твърдо убедена, че… няма какво да облече. „Измъчвам се с този проблем всяка сутрин“ – признава тя. И не е важно, че шкафовете и гардеробите є едва се затварят – толкова са претъпкани с дрехи. „Беше време, когато не можех да мина покрай отворен бутик, без да вляза вътре, а когато влезех, не можех да спра да купувам… Но в някакъв момент кредитите ми превишиха пет пъти моята заплата и аз паднах от небето на земята.“ Днес Кристина вече е приключила с импулсивните покупки, но страхът „няма какво да облека“ продължава да я измъчва.

 

Впрочем страхът „няма какво да облека“ е идентичен на „Няма какво да кажа“ или „Да не би да изтряскам някоя глупост“. Както си има правила за говорене, така си има и правилен дрескод, който е добре да се спазва.

„Отношението към собствената ни женственост винаги влияе на начина, по който възприемаме нашата външност – обяснява психологът Лидия Тайб (Lydia Taieb). – И проблемът „няма какво да облека“ може да възникне на всякаква възраст и при всякакво равнище на доходи“.

Дори не само при жените. Да, да бъде красиво облечена, за една жена означава почти винаги да привлича вниманието на противоположния пол. Тази асоциация се предава от поколение на поколение. Но от друга страна, днес мъжете придават все повече значение на своята външност. В този смисъл те се измъчват от още по-големи страхове! Защото на територията на модата и красотата са доста по-консервативни от жените, които са склонни да експериментират – и с облеклото, и със своята външност като цяло.

Да си спомним например епохата на еманципация, появата на т.нар. нова жена: тогава изборът на мъжете и победното шествие на деловия костюм по света бяха свързани преди всичко с мъжкия страх „да не би да изглеждам смешен и недостатъчно мъжествен“. Но тогава защо отчаяното „няма какво да облека“ по принцип звучи по-често от женските уста?

 

От ранното си детство девойката гради представа за себе си, оглеждайки се в очите на баща си. Именно от бащиното отношение, внимание, възхищение и подкрепа зависи нейното самочувствие – да се чувства женствена, привлекателна и в най-широк смисъл достойна за любов. Оценката на бащата е много важна, защото помага на бъдещата жена психологически да се отдели от майката. Тя е нещо като защита от майчиното всемогъщество, защото напомня на младото момиче, че то всъщност е отделна личност, а не е копие на майка си. Освен това през т.нар. едипов период момичето прави своите първи опити да съблазнява баща си – първия мъж в живота му. Тези опити, естествено, биват отхвърлени и по-късно това позволява на младата жена да се влюби в друг мъж.

Мнението и оценката на майката за външността на дъщерята е не по-малко важно, но неговата роля е съвсем друга. Майка и дъщеря играят нещо като игра на огледала. Във външността на майка си дъщерята открива елементи от своята женственост, за чието изразяване непременно служат и дрехите. А майката от своя страна проектира върху дъщеря си отношението към собствената си външност. Например момиче, чиято майка е много загрижена за своята външност, в бъдеще е склонно да преувеличава значението на гардероба за самочувствието си.

„Ако се замислим, нашето отражение в огледалото почти не ни принадлежи – обяснява Лидия Тайб. – То по-скоро отразява нашето виждане как биха гледали (или гледат) на нас другите хора. Излиза, че всъщност ние се обличаме за другите: именно на тях ние показваме своите тела, „облечени“ в този или онзи имидж.“

 

Вълнението, което ни обзема пред препълнения гардероб, се оказва полезно, защото ни напомня за потребността да се самоосъзнаваме. То поражда съмнение у нас самите – от леко безпокойство до истинско страдание. Някои жени сякаш не носят дрехите си, а те тях „носят“. Това говори, че лекотата на отношенията между жената и дрехата е силно накърнена. На дрехите се възлага задача, която ги превъзхожда – с тяхна помощ жената се надява да стане някоя друга, да утеши душевните си болки, да скрие истинските си чувства зад маска, да реализира идеалната представа за себе си. Но отвореният гардероб ни връща към реалността и походът в магазина за нови поли и панталони далеч не винаги решава проблема. Понякога се случва точно обратното – покупката влошава настроението ни, защото усещаме, че за пореден път сме попаднали в капан. Та нали рекламата или модните списания постоянно се опитват да ни натрапят разбирането, че ние сме несъвършени и непълноценни, ако не притежаваме тази или онази вещ. Но се оказва, че с нея животът ни не става по-щастлив, а без нея не спира.

Дрехата свързва нас и нашето тяло с външния свят. В периоди на физиологични промени (тийнеджърска възраст, бременност или менопауза) жената променя отношението към самата себе си и това се отразява на начина, по който се облича. Тогава тя най-често прави промени в гардероба си.

„След раждането на дъщеря си стоях безпомощно пред гардероба – спомня си 36-годишната Ели. – Големият корем бе изчезнал, аз даже почти не бях напълняла – просто не бях в състояние да облека своите предишни дрехи. Сякаш не се разпознавах в огледалото. Постоянно плачех. Може би оплаквах онова безгрижно младо момиче, която бях преди. И което бе обикнал моят мъж…“