Обратна връзка със стреса
от Агнешка ДЕЙНОВИЧ-ВЕЛИЧКОВ, невротерапевт
ноември, 2010 г.
Снимка © Nerses Hakobyan | Dreamstime.com
Стрес! Депресия! Паника! Защо през есента и зимата не можем да минем без споменаването на тези три грозни думи? Има ли наистина ефективен начин за спасение от тях? Методът биофидбек.
Всеки от нас в по-малка или по-голяма степен е изпитал на гърба си какво е стрес. Стресът е биологична реакция на организма в условия на поставени към него изисквания. Тя изразява готовността ни действаме в полза на оцеляването си в момент на опасност. Тогава мозъкът генерира повече адреналин, дишаме по-учестено, сърцето ни тупти по-бързо…
Излиза, че стресът е
физиологично правилен отговор
на организъм, поставен в необичайна ситуация. Проблем се появява, когато тази стресова готовност започне да се задържа прекалено дълго и с течение на времето стресът стане хроничен.
Когато са под стрес, някои от нас се затварят вкъщи, победени от чувството за безсилие. Други нямат сили да станат от леглото или ако стават, го правят с огромно усилие и без никакво желание. Лошите и болезнени спомени са неизменна част от стреса! Ставаме по-раними – една само дума е достатъчна, за да ни разплаче. Паметта ни отказва да работи.
Пушачите започват да пушат повече. По-често имаме нужда от чаша вино и от още една, и още една! Нямаме сили и желание за действие.
Когато тялото ни е поставено в ситуация на необичайно напрежение
"Практиката на кабинет за невротренинг (ЕЕГБиофидбек) се развива от януари 2009 г. Невротренинг се работи при дефицит на вниманието (със или без хиперактивност), синдром на Аспергер, състояния от аутистичния спектър, епилепсия (с изоставане в развитието), речево-говорни нарушения, поведенчески отклонения, тревожност, емоционална нестабилност, ниска мотивация, неувереност. Всеки случай е строго индивидуален. Като цяло промяна и подобрения в състоянието се наблюдават при всички случаи, но с различен интензитет. Основното е, че постигнатият резултат е стабилен във времето."
Мариета Игаренска, психолог от Пловдив
„химията“ в мозъка ни се променя
коренно. Ще сравня процеса с едно обикновено пране. Нормално е първо да сложим прах за пране и омекотител в пералнята, да изперем, да изчакаме дрехите да изсъхнат и чак тогава да ги приберем по шкафовете. Обаче се случва да ни изненадат неприятно неизпрани петна. Тогава третираме тези дрехи с по-силни детергенти, в по-големи количества, за да се изперат петната. В стресова ситуация мозъкът ни прави същото – отделя по-голямо количество от едни вещества и произвежда допълнителни, за да неутрализира заплахите отвън. За сметка на това някои мозъчни центрове, като този на удоволствието и самочувствието, блокират.
От невротерапевтична гледна точка
обяснението за стрес е още по-просто.
Мозъкът не е нищо повече от обикновен трансформатор – трансформира различни входящи сигнали отвън в електромагнитни кодове.
Когато той промени грешно сигнала, ние наричаме това стрес, депресия или просто лошо самочувствие. „Грешките“ на мозъка аз наблюдавам на специален монитор (част от компютърната апаратура, с която се прилага методът биофидбек) като процентни промени на мозъчната активност в различни обхвати. Те могат да се променят, когато се намери траен положителен стимул, който да деактивира „лошата“ мозъчна карта, или по-просто казано, погрешно създадените „стресови“ мозъчни връзки. В случай че не съм успяла да го обясня, ще ви представя най-честите въпроси, които пациентите ми задават, когато заговорим за стрес. Дано отговорите ми осветлят казаното от мен по-горе.
► Защо едно малко нещо може да ни вкара в голямо нервно разстройство, което не можем да контролираме?
– Причината може да се корени в миналото ни. Още Брус Пери през 1992 г. описва колко трайни и ужасни могат да са травматичните преживявания в детството ни и колко голямо влияние те имат върху целия ни последващ живот. Запечатаните модели на реагиране на стресово състояние лесно се активират.
► На какво се дължи следродилната депресия?
– Специалисти твърдят, че бременната жена е по-малко интелигента. Защо? Защото мозъчните й ресурси отиват, грубо казано, в друга директория и това е нормално! Хормоните й са заети със задачата да предпазят плода. Затова жената през този период става по-плаха, по-емоционална, по-ранима. След раждане женският организъм и мозък се нуждаят от време (понякога от доста повече, отколкото ние очакваме) да се върнат в нормален режим на работа.
► Къде е границата между стрес и депресия?
– Тя според мен е много тънка. Дълготрайно задържане на стресовата готовност може много лесно да доведе до първите симптоми на депресия. Но да не забравяме, че депресията все пак е болест, патология. В медицината депресията се описва като патологична модификация на вид настроение, наричано тъга. Стресът може много лесно да се промени в депресия. А депресията е наистина много сложно и опасно заболяване.
► Стресът опасен ли е?
– За мен, да. Казвам го и като невротерапевт, и като обикновен човек с различен опит, травми, страхове и много изронени женски сълзи зад гърба си.
Да намесим и невротренинга
Как той може да ни помогне да се избавим от стреса и депресията?
Невротренингът е нещо като нова, приятна и положителна дейност. Вече съм казвала (в предишни статии, публикувани в „Бела“), че практикуването на нова и положителна дейност може да ни накара да променим мозъчната си „карта“ (тази карта всъщност се състои от електричните връзки между отделните неврони). Ние сме в състояние да решим кои мозъчни мрежи да са активни и кои – не. Невротренингът ни помага точно в тази задача. Той е нещо като
"Невротренингът мобилизира „силите“ на пациента и по ненадминат начин събужда мотивацията и личната му отговорност. Той е интересно предизвикателство за него, възможност всеки сам да наблюдава и отчита резултатите си. Създава се атмосфера на самостоятелност и неприкосновеност при пациенти, които държат на това. Този метод не „вади“ болезнени спомени и преживявания. Той може да се комбинира с въздействието на медикаменти и нещо повече – чрез него дори може да се проследява ефектът от лекарствената терапия."
Д-р Венета Никифорова, психиатър от София
огледало за нашия мозък
След като невротерапевтът сложи електроди на скалпа на пациента, самият пациент като в огледало (на монитора на компютъра) вижда как работи неговият собствен мозък. И цялата тази сложна информация той получава под формата на игра. Вашият мозък изпраща сигнали към компютъра, а компютърът ви връща обратно визуална картина на състоянието на мозъка ви за конкретния момент.
За да ви стане по-ясно, ще опиша играта „Аквариумът“. Тя предлага три елемента, които могат да бъдат променяни от играещия/пациента: количество риби, количество въздух и цвят на водата. Тези три елемента показват всъщност активността на различни центрове в мозъка, които отговарят за различни състояния. Рибите демонстрират дали и как генерираме положително мислене. Въздухът показва дали умеем да задържаме интереса и мотивацията си. Водата пък – как се справяме с напрежението, стреса, страха, притесненията. Когато сте с поставени електроди и видите, че на екрана на компютъра водата от светлосиня стане сива, значи сте напрегнати.
Тези параметри много трудно се контролират в ежедневието, може би защото не си даваме сметка, че трябва да се грижим
мислите ни постоянно да са… екологично чисти
Играта нагледно ни демонстрира модела на нашата мозъчна активност, помага ни да направляваме онова, което се случва в мозъка ни. Сеансът се състои от 10 игри, всяка от които трае 3 минути. През тези 3 минути „пациентът“ се учи да влияе и на трите параметъра от играта, така че да получи максималния брой точки. Когато „губи“ положителното си мислене, рибата във водата на екрана веднага изчезва. Това е знак, че трябва да „потърси“ положителното мислене отново и когато успее да го намери, рибата пак се връща във водата. Ето това е биофидбек – принципът на обратната връзка. Ако малко се разсеете с електроди на главата, ако за кратко загубите интерес, това веднага се вижда като изчезващи мехурчета въздух на екрана.
Въпросът е как тази игра ни помага да се разделим със стреса или депресията. Докато в рамките на тези три минути се опитваме
да постигнем добър резултат от играта
ние всъщност задържаме променено, близко до нормата състояние на мозъка, при което едни мозъчни клетки са активни, а други – изключени. Може да се каже, че невротренинг е вид поправка на трансформатора, тоест на нашия мозък. Повторено 20–30 пъти, задържането на положителното мислене дава основа за трайна промяна на мозъчната ни „карта“, тоест за трайна промяна на количеството активни и неактивни мозъчни мрежи. С помощта на невротренинга терапевтът прави и пълна диагностика, която му дава яснота къде и какво е разбалансирано. На пациента не му се налага да разказва много. Мозъкът сам разкрива тайните си. Стига да има специалист, който да ги „прочете“ и дешифрира.
В ефективността на този нов метод са се уверили и български учени и лекари. Цитирала съм мненията им (в каретата), защото те са важни за мен.
А ако вие имате някакъв въпрос, задайте го на manager@elmiko.bg! Ще ви отговоря лично или в следващата статия.
"Радвам се, че имах възможност да се срещна с този метод, да се обуча как се работи с него. Аз сама от практиката си виждам какви трайни резултати дава и това е най-голямото удовлетворение. Приятно да видиш човек, който се е „разделил“ със стреса си или с чувството на нещастие, или лошо самочувствие, или с „някаква“ фобия. Невероятно е, когато деца с хиперактивност, проблеми с говора, депресии и др. пред очите ти започват да са по-спокойни, по-мотивирани и по-усмихнати."
Севджихан Еюбова, клиничен психолог и невротерапевт от София