ОПТИМИСТ ЗА 24 ЧАСА

Оптимист за 24 часа
 
март, 2012 г.
 
Възможно ли е човек да промени светогледа си изведнъж? Да, с няколко психологични техники, които в рамките на едно денонощие могат да преобърнат негативните ви настройки в позитивни.
 
 
© Invictus999 | Dreamstime.com
 
Песимизмът идва от настроението, оптимизмът – от нашата воля. Поне за това мненията на съвременните философи не си противоречат. С други думи, ако мрачният поглед към света не изисква от нас никакви усилия, то оптимизмът често ни обзема, след като сме свършили определена духовна работа и сме опознали себе си. Избрахме за вас няколко упражнения, разработени от специалисти по когнитивно-поведенческа терапия и личностно развитие, и си представихме как би протекъл денят, в който решите да се научите на оптимизъм.
Разбира се, този наш експеримент предлага една доста условна картина за промяна на мирогледа. Съгласни сме, че за да се усвои трайно позитивният поглед към света, са необходими повече време и доста повече воля. Но нищо не ви пречи да опитате в рамките на един ден да не се отклонявате от „правилата“ на оптимизма.
 
7.30 ч.
Веднага след събуждане
Чувствата ви са все още неясни, но неврофизиолози смятат, че в момента на събуждане човек е особено възприемчив. Затова първите минути след ставане от сън е добре да се оползотворят за създаване на положителна настройка за предстоящия ден. Помислете си само за приятните неща, които ви очакват. Докато още сте в леглото, си представете, че се намирате в киносалон и на екрана виждате самите себе си – такива, каквито искате да бъдете. Представете си, че точно днес ще се осъществи една голяма ваша мечта. Опи­тайте се да усетите прилива на щастие, който ще ви обземе, ако това наистина се случи. Намесете в „картинката“ и своите близки – тях също си ги представете благополучно реализирани и щастливи.
Ако през деня почувствате, че оптимистичните сили ви напускат и настроението ви рязко се влошава, припомнете си „видяното“ сутринта. Това ще ви „влее“ енергия.
(По методиката на американския психолог Стивън Хасан, автор на книгата „Освобождаване от психологическото насилие“)
 
10.00 ч.
В офиса
Ако започвате разговора с шефа, колегите или партньорите ви със страх, че ще ви откажат нещо, значи е много възможно наистина да получите отказ. По-лесно ще постигнете своето, ако мислите, че срещата ви ще завърши успешно и ако участвате в разговора като равноправен и уверен събеседник. Но въпросът е как да не изгубите самочувствие, ако шефът ви погледне строго и ядосано. Веднага си представете как вашият събеседник бяга по къси гащи и раздърпана тениска сутринта в парка или пък как прави кулички от пясък заедно със своите деца или внуци. Виждайки в негово лице един обикновен човек, вие го лишавате от ролята му на диригент на положението. Тогава разговорът ви има шанс да протече по-естествено и гладко. Не забравяйте, че често превъзходството на събеседника е само сценичен ефект, подсилен от обстановката в кабинета, дрехите, маниерите и социалния му статус.
(По методиката на Юлия Крижанска и Виталий Третяков, автори на книгата „Граматика на общуването“)
 
14.30 ч.
Обедна почивка
Да направите пауза насред работния водовъртеж, невинаги е възможно, но е нужно. Със скоростта, с която живеем живота си, напоследък ни е все по-трудно да изпитваме истинска радост и да намираме време за консумиране на удоволствието от живеенето абсолютно осъзнато. Затова, каквото и да ви струва, поне за 10 минути излезте от офиса в обедната си почивка и се разходете пеша. Крачете уверено – не много бързо, но не и много бавно. Дишайте бавно и дълбоко. Така ще стопите вътрешното напрежение. Погледнете с интерес на света около вас – сякаш виждате за първи път улицата, по която вървите. Любувайте се на облаците, дърветата… Ще усетите как постепенно ви изпълва чувство на покой. Помислете за природните цикли – например че след зимата винаги идва обновяваща пролет… Това ще ви изпълни със сила.
(По методиката на
Мартин Селигман, автор на книгата „Как да бъдем оптимисти“)
 
16.00 ч.
Важна среща
Напрегнатият работен ритъм се забързва. В главата ви продължава да отекват откъси от току-що приключил разговор… Трябваше да окажете съпротива, да задействате тежката артилерия от аргументи… Иска ви се времето да се върне назад и да проведете този разговор наново, но по-успешно. Стоп! Опитайте се да прекъснете този поток от преживявания. Представете си, че можех­те да реагирате на думите на събеседника си още по-лошо – като съборите ядосано папките от бюрото си на земята. Само мисълта за още по-лошия изход от ситуацията ще доведе до взрив от емоции и ще освободи енергия, в резултат на което настроението ви ще се подобри веднага. В този момент се върнете отново към реалните думи, с които приключихте въпросния разговор. Сега вие сте в състояние спокойно да обмислите и анализирате онова, което е станало, защото във въображението си преживяхте върховния изблик на отрицателни емоции. И те вече не замъгляват разума ви.
(По методиката на Лариса Грачева, автор на книгата „Емоционален тренинг: изкуството да
владееш себе си“)
 
19.00 ч.
В задръстване
Вие сте уморени, гладни и в душата ви се надига раздразнение: „Закучи се. Отново ще закъснея. И отново няма да успея да поуча заедно с децата и да вечерям човешки, без да бързам!“ Започвате да нервничите, пулсът ви се ускорява. Това е типична реакция на песимиста, убеден, че задължително ще се случи нещо лошо или дори още по-лошо. Но е във ваша власт да спрете тези тревожни усещания. Просто помислете за по-благоприятен, крайно оптимистичен изход от ситуацията: „Пътят много скоро ще се освободи и аз ще пристигна навреме.“ След това си представете какво може да стане реално, ако заемете средна позиция между песимистичното и оптимистичното мислене: „Да, ще закъснея, но не много. Което не успея да проверя, ще питам децата по пътя за училище. А да вечерям мога леко, на бърза ръка.“ Такава гледна точка не е по-малко реалистична, отколкото гледната точка на песимиста.
(По методиката на Вера Лосева и Алексей Лунков, автори на книгата „Учим се да бъдем щастливи“)
 
22.00 ч.
На дивана вкъщи
Чувствате се неудовлетворени: „Денят отлетя, а нищо не свърших както трябва!“ А какво ще ви стане, ако си припомните само онова, което ви се удало да свършите?! При това не точно днес, а по принцип. Спомнете си моментите, когато сте се гордели със себе си, какви добри навици сте придобили, кои хубави качества сте развили.
Превключете вниманието си на положението на своето тяло. Ако сте седнали в неудобна поза (например погледът ви сочи надолу, главата ви е наклонена неестествено напред или встрани), значи вътрешно вие все още сте загрижени за проблемите в работата. Седнете изправени, облегнете се на дивана или на креслото, отпуснете ръцете и краката си, леко повдигнете глава и погледнете нагоре. Запитайте се: „Какво искам наистина?“ Помечтайте! Възможно е в съзнанието ви да изплуват други възможности за развитие на събитията. Този начин – с промяна на позата и начина на мислене – е добре да използвате в ситуации, когато ви се струва, че сте в задънена улица и не знаете как да постъпите.
(По методиката на Роберт Дилтс, автор на книгата „НЛП – навици
за ефективна презентация“)