Ти си нашият изключителен избор!
октомври, 2010 г.
Трябва ли да кажем на детето истината за неговото осиновяване? Как да го подготвим? Как да постъпим в случай, че то разбере истината само?
© Valua Vitaly | Dreamstime.com
Много осиновители напускат родния си град или село, за да запазят тайната на осиновяването. Това е излишна мярка за сигурност. Практиката показва, че осиновеното дете рано или късно узнава истината.
Само от вас зависи дали ще разкриете тайната, или ще оставите съдбата да си свърши работата. Обмислете добре вашия конкретен случай.
Най-добре е детето да узнае истината от вас, вместо неговите съученици да му я разкрият, наричайки го „копеле“.
Помислете си и как ще се почувства възрастният вече човек, когато разбере, че родителите му цял живот са го лъгали.
1. Приучвайте детето си да мисли, че родителите са не тези, които са го родили, а тези, които са го отгледали. Ако и вие самите вярвате в това, детето също ще мисли по този начин.
2. Малките деца възприемат истината естествено и леко. Ако детето разбере истината за осиновяването едва в пубертета, душевното сътресение ще е много тежко. Докато още е малко, му разкажете приказката за намереното дете, отгледано от добри хора, които го имат като свое. Така то ще приеме, че осиновителите с нищо не са по-лоши от рождените майка и баща, които са били в невъзможност да го отгледат.
3. Кажете на детето, че е осиновено, още преди то да започне да разбира значението на думите: „Как ни провървя, че успяхме да осиновим именно теб. Толкова много те искахме.“ И когато детето вече разбере значението на думата „осиновен“, вашето откровение ще събуди у него истинско радост. Идеята е така да поднесете новината, че детето да се почувства специално, прието, изключително, желано и най-вече ИЗБРАНО. Опитайте се да му внушите, че самият акт на осиновяването е нещо удивително и благородно и това, че то е част от точно такава семейна история, е повод да се гордее, а не да се притеснява.
4. Възможно е детето ви някога да се изпусне в гнева си: „Ненавиждам те. Ти не си ме родила.“ Не приемайте тези думи със… сърцето си. Дори и родните деца понякога са жестоки и изричат подобни обиди към майка си и баща си.
5. Възможно е детето да поиска да поговори с вас за своите кръвни роднини. Не избягвайте този разговор. Покажете му, че го разбирате, в случай че един ден то реши да намери биологичните си родственици.
6. Подрастващите често изпитват потребност да разберат кой е биологичният им родител, дали нямат братя и сестри. Разкажете им всичко, което знаете, но предоставете възможност на детето си всичко да разузнае само.
7. Ако детето ви поиска да се срещне лично с биологичните си родители, му дайте възможност да ги види и да си „подреди“ чувствата. Кажете му: „Ние те обичаме и ще чакаме да се върнеш.“
8. Никога не изисквайте от осиновеното дете благодарност, ако искате то да ви приема като свои родители. Никой не се чувства добре, когато му се вменява, че трябва да е благодарен. Излиза, че осиновителите са благородници, а осиновеното дете – техен вечен благодарен „роб“. Не изричайте думи от сорта на: „Колко си неблагодарно! Не стига, че те гледам…“
9. Повечето осиновители правят грубата грешка да се държат с детето си така, сякаш се извиняват, че са го осиновили и са заместили истинските му родители. Това не бива да се случва, защото децата умеят да „четат“ и невербални сигнали. В крайна сметка истинските майка и баща са тези, които сърцато се грижат за детето си, осигуряват бъдещето му и го обичат. Осиновителите са родители на детето, а не са заместители на нищо. Ако се държите като ерзац родители, детето цял живот ще чувства, че нещо е загубило, и по-точно, че е загубило истинските си родители. Не правете тази грешка!