ОСТЪР ПЕРИДОНТИТ

Остър периодонтит
 
 
от д-р Цветан ПЕШЕВ, стоматолог
 
 
 
 
 
 
  
април, 2009 г.
 
Периодонтитът е възпаление на околозъбните тъкани. Най-често той се развива в резултат от нелекуван пулпит или след травма на зъб. Инфекцията се разпространява през кореновия канал до костта около зъба, с което започва и периодонтитът.
 
Снимка © Kurhan – Fotolia.com
 
Острият
периодонтит представлява остро възпаление на костта и меките тъкани около зъба. Той, както и обостреният хроничен периодонтит са причините човек да се „подуе от зъб“ и да се наложат срязване на венеца и вадене на болния зъб.
Според вида на течността, образувала се при възпалението, острият периодонтит бива два вида – серозен (когато се образува само лимфа) и гноен (когато се образува гной).
При серозния не се наблюдава инфекция около зъба. По-често той е резултат от травмиран чрез удар зъб, висока пломба, ортодонтско лечение или лечение с арсен. Много често зъбът е още жив. След като се излекува травмата, той се шинира (в случай че се е разклатил) и периодонтитът постепенно отшумява.
Гнойният периодонтит за жалост е много по-често срещан. Развива се, когато инфекцията от пулпит мине през кореновия канал и навлезе в костта. Гнойният периодонтит обикновено минава през
 
4 фази на развитие
През първата гнойта е само около кореновия връх – зъбът боли при почукване върху него, болката е тъпа, с тенденция към засилване. 
Втората фаза започва, когато гнойта премине в костта. Болката е значително по-силна, зъбът се усеща като по-висок, боли и при стискане на зъби. Може да започнат и общи прояви на възпалението: отпадналост, безапетитие, главоболие, повишена температура. 
Трета фаза се характеризира с най-силна болка. Това се дължи на факта, че гнойта освен в костта се е събира вече и дълбоко под венеца, около кореновия връх (напипва се като малка болезнена подутина) и разтяга тъканите там. Болката е толкова силна (често е пулсираща и винаги е постоянна, без затихване), че е невъзможно зъбът да бъде и леко докоснат.  
През четвърта фаза гнойта пробива през тъканите и стига до подвижните, меки лигавици около зъба. Налягането в костта рязко спада и болката драстично намалява за сметка на подуването на бузата. Големината на отока зависи от това, кои тъкани на лицето е започнал да обхваща, и от тежестта на развитие на възпалението. През тази фаза от зъбен проблем възпалението се превръща в сериозна заплаха за целия организъм.
 
Лечението
е различно в зависимост от фазата на развитие на периодонтита, но най-често се състои от няколко задължителни манипулации, целящи да „дадат път“ на гнойта, за да може тя да се елиминира от организма и да се сведат до минимум пораженията върху костта. Ако зъбът все още подлежи на лечение и спасяване, той се отваря, за да може гнойта да изтече през кореновия му канал. Но ако зъбът не е перспективен за лечение, направо се вади, за да не се влоши състоянието на пациента. През третата и четвъртата фаза е изключително важно да се среже венецът, за да се спре подуването.
Най-важно е да не се прилага самолечение! Много хора робуват на максимата, че ако те боли зъб, пиеш аналгин и някакъв антибиотик, за да ти мине. Проблемът е, че дори острото възпаление привидно да мине, то се спотайва и чака да премине действието на антибиотика. После се задълбочава наново. Тогава ваденето на зъба е неизбежно. А понякога се стига и до тежко увреждане на костта и до животозастрашаваща инфекция.