ОСЪЗНАТИ ХАПКИ

 

 

 

Според философията на будизма да се храниш осъз­нато, означава… да можеш да задаваш въпроси на самия себе си. За будиста осъзнатото хранене е лесна и достъпна задача за всяка медитация. За да я усвоите и вие, първо трябва да се научите да различавате видовете глад. Така ще можете да избирате най-подходящата за вас храна в съответния момент.

 

Ако пренебрегнем разсъжденията за смисъла на поста и за неговото влияние върху духовността, можем да отбележим, че пости съществуват практически във всяка култура. Твърде е възможно тогава обичаят известно време да се отдава предпочитание на растителната храна наистина да подобрява самочувствието ни и да носи ползи за здравето – както на отделния човек, така и на обществото.

Трябва да признаем, че, да, естествените отношения с храната при нас отдавна не са в равновесие. Всякакви плодове и зеленчуци са достъпни за нашите съвременници през всички сезони; масово пием консервирано прясно мляко и консумираме продукти, претърпели сложна промишлена преработка… Но въпреки това ние все пак можем да регулираме отношенията си с храната по начина, по който са го правили предците ни. Както и да се научим да доставяме на нашия организъм оптималното количество храна. При това, основавайки се не на препоръките на религиозни или научни авторитети, а опирайки се изключително и само на нашите собствени усещания и желания.

В будизма различните видове глад се асоциират с различни органи на тялото – очи, нос, уста, стомах, клетки на нашия организъм (или тялото като цяло), мозък (нашето съзнание, умът) и сърце (което бие „в такт с нашите чувства“). Днес идеята за „глада на сърцето“ не звучи странно и е позната на повечето ни съвременници – човек, който изпитва емоционален глад, обикновено е склонен да го засища с… храна.

Да чувстваш и да се наслаждаваш

В същността си осъзнатото хранене е лесна медитация, която може да бъде усвоена, ако успеете да различите кога какъв вид глад изпитвате (вж. упражнението, описано в карето). Чак тогава можете да изберете и храната, която е най-подходяща за вас.

Според будизма, за да осъзнаете храненето си, трябва да можете сами да си зададете няколко въпроса по отношение на чувството за глад и след това да им отговорите. След като изследвате всичките седем вида глад (предполага се, че това няма да ви отнеме повече от 10 мин), можете да седнете на масата за хранене.

Ако искате да подобрите отношението си с храната, а и да отслабнете с няколко килограма, е препоръчително да направите упражнението повторно – някъде по средата на съответния прием на храна. Възможно е след това да констатирате, че гладът на стомаха вече е заситен, но очите или носът ви продължават да са гладни. Или че езикът ви иска още нещо вкусничко.

Наблюдавайте се, осъзнайте особеностите на своя глад и ги приемете. Това просто упражнение ще ви научи постоянно да сте във връзка с тялото си и да разбирате неговите нужди. То ще развие чувствителността ви към фините процеси, които протичат в организма ви, и ще ви помогне да получавате по-пълно удовлетворение от храната и по-ярки усещания от живота.

 

Будисткият монах Фра Синлапаче Сантикаро предлага упражнение, с чиято помощ да разпознавате кой от седемте вида глад е най-типичен за вас и кой от тях изпитвате във всеки конкретен момент, когато ви се прииска да сложите нещо в уста.

Сложете пред себе си чиния с храна (количеството няма значение). В началото е добре да провеждате тази медитация насаме, за да не се разсейвате. Гледайки храната, си задайте въпроса „Кой е гладен в мен?“. Поемете дълбоко въздух и „погледнете“ навътре в себе си. Възможно е да почувствате…

Разгледайте храната пред себе си. Обърнете внимание на цвета й, формата, текстурата и повърхността й. Запитайте се доколко е силен гладът на очите ви по отношение именно на тази храна. Опитайте да оцените това по десетобалната система – от „съвсем не я искам“ до „бих я изял веднага“.

Помиришете храната. Първо от разстояние, а след това я приближете съвсем до носа си. Отдръпнете чинията на известно разстояние, за да освежите възприятието си, след което повторете обонятелния „тест“. Задайте си въпроса, доколко вашият нос иска именно тази храна, и отново оценете този тип глад по десетобалната система.

Преди да пристъпите към хранене, задайте същия въпрос и на езика си, който е отговорен за вкусовите усещания. Насочете цялото си внимание към рецепторите на езика. Представете си какво биха изпитали те и доколко храна с точно този вкус би им харесала.

Точно стомахът ни „подсеща“, че е настъпило време да се храним. Гладът ни се превръща във вълчи, ако, увлечени в някаква работа, се случи да пропуснем хранене. Но все пак повечето от нас не дочакват истинския „глад на стомаха“ и започват да ядат доста по-рано.

Опитайте се да определите доколко е гладен стомахът ви, като му зададете същия въпрос.

Може да се нарече и „глад на тялото“. Определя доколко организмът ни се нуждае от тези хранителни вещества, които се каним да му предложим. Опитайте се да насочите вниманието си към организма като цяло и да определите степента на неговия глад по отношение на тази храна.

Сега се опитайте да се вслушате и в това, което умът ви „казва“ за тази храна. Той обикновено разсъждава така: “Не трябва да ям това, защото е вредно!“ или „За мен е полезно да ям това…“. Ръководейки се именно от съжденията на ума, ние често пренебрегваме други „гласове“ – а именно на носа, очите, езика и тялото, които помагат на всички живи същества да правят оптимален избор на храна и да останат здрави. Слушайки гласа на ума си, трябва също да определите степента на неговия глад по отношение на дадената храна, и да го вземете под внимание.

Този тип глад винаги се свързва с чувства. С усещането за недостиг на нещо, за наличието на емоционална празнина, която искаме да запълним. Именно това, което будистите наричат „глад на сърцето“, е в основата на много хранителни разстройства. Склонността „да похапваш заради неприятности“ е характерна за много от нас. Някои психолози дори смятат, че я придобиваме буквално с майчиното мляко. Тясната връзка между храната и усещането за психически комфорт и безопасност се утвърждава в нас от младенческа възраст, по време на кърменето. Задайте си и въпроса, има ли пръст тук в момента „гладът на сърцето“. И се опитайте да оцените отговора си също по десетобалната система.