От игла, но не до конец

месец март, 2014 г.

от Мирослава ИВАНОВА

„Къде са иглите?“, питам аз, нахлувайки в кабинета му, подобно на милиционер от времето на социализма, който е дошъл на обиск. Иглите за акупунктура не са ежедневни предмети, които просто се използват в друг контекст. Нямат дупка в единия край и е невъзможно да си зашиеш чорапите с тях. Сама намирам с поглед, каквото търся. Няколко големи кутии, едната е отворена и наполовина пълна със запечатани малки прозрачни пакетчета с фини стоманени игли. „Много са остри“, казвам аз. „А представяш ли си да бяха тъпи?“ – усмихва се той.

Дали защото ме болеше кръстът, но по този агресивен и тъп начин от моя страна и спокоен и остроумен от негова започна срещата ми с д-р Дончо ЛИСИЙСКИ. Дошла съм при него на иглотерапевтичен сеанс, след който ще го интервюирам.

Акупунктурата е лечебн метод, идващ от древен Китай. Западното наименование на тази терапия е образувано от латинските думи acus – „игла” и pungere – „убождане”. Впрочем като споменах милиционери, с настъпването на комунизма в Китай много от практикуващите иглотерапия там емигрират (основно в Америка, Хонг Конг, Тайван), като по този начин запазват знанието за нея в чист вид, непроменен от материалистичната философия.

Д-р Лисийски е завършил висшия медицински институт в София, работил е в почти всички институции, свързани със здравеопазването – ХЕИ, управление „Здравна профилактика и държавен санитарен контрол“ на МЗ, включително и в Националната здравноосигурителна каса. След курса на обучение по акупунктура обаче той се потапя изцяло в иглотерапията и се стреми да я практикува в класическия й вид. Той

престава да поставя диагнози

или поне не такива, каквито очакваме да чуем. Ако сега използва определения от традиционната за страната ни медицина, то е само за да се опре на познатите за хората понятия. Д-р Лисийски говори образно. Според него болните места в тялото са такива, защото в тях са навлезли „студ и вятър” или „влага и горещина” и пр. Сеансът започва с разговор, в който той задава въпроси, от чиито отговори очевидно си изработва своеобразна картина за човека, който седи пред него. „Ако оприличим западната  медицина на административна карта на тялото, то китайската медицина прилича на географската му карта: тук има свлачище – показва тя, а там има река…Човекът е един и същ, но призмата, през която той бива разглеждан е различна.“ Тази образност, или по-скоро знание и говоренето за него, които са от съвсем друг порядък, според мен са една от причините акупунктурата да не е толкова широко разпространена. Достъпна е и пътят до нея няма нищо общо с трънливите клинични пътеки. Само че онова, което не ни е познато, не ни изглежда надеждно.

При поставянето на иглите почувствах убождането –

по-болезнено на някои места

и по-неусетно на други. За да разбере къде да постави иглите и за колко време, той използва традиционната китайска диагностика – изследва пулса, разглежда езика, докосва корема и точки по тялото. Около акупунктурата, като лечебна практика, съществуват много други пластове, които д-р Лисийски използва, защото през цялото време имах чувството, че прилага цяла група от техники. Все едно е човек-оркестър, вещ и опитен, и използващ различни невидими инструменти, които се допълват взаимно.

Докато лежах с малките фини остриета, забодени в плътта си, мислех, че това е първото ми интервю, в което събеседникът ми ще научи повече за мен, отколкото аз за него. Той дори ще „чуе“ онези откровения на тялото ми, които са тайна и за самата мен.

Има случаи и хора, на които иглотерапията не може да помогне. Също и звена, в които не може да замести западната медицина. Но диапазонът на възможностите й е огромен. Затова ви препоръчвам да опитате метода. Докосването до нещо ново или води до взаимодействие с него, или не води. Но оставите ли се на иглите да усилят връзката ви със самите вас, няма да се уплашите от тази среща. Иглотерапевтичният сеанс няма нищо, ама абсолютно нищо общо с посещението или престоя в болница (коренът на думата идва от „болен“ и „болест“, а не от „здрав“ и „здраве“ ).

Акупунктурата първо провокира, а после променя

и разширява кръгозора и отношението на човека не само към оздравителния процес, но и към целия живот. Поне така се случи с мен. Някак си много фино ми подсказа, че вместо да живея само в града, мога да живея в света.

Нали ви казвам. Влязох агресивна, глупава и скърцаща от болки в кръста, а си тръгнах замислена, усмихната и мека като кадифе отвътре.

– Според „Уикипедия” акупунктурата не е научно оправдана форма на терапия и не съществуват доказателства за ефект от нея, по-различен от плацебо ефекта.

– Тези твърдения са опит да бъде преценено въздействието на акупунктурата през понятията на западната медицина. Ще дам пример. Според лекар, практикуващ западна медицина, пациентът с язва на стомаха има язва на стомаха. Практикуващият китайска медицина признава, че човекът има дискомфорт в стомаха, но той е възникнал от дисбаланс, който е различен за всекиго. Практикуващият китайска медицина не се стреми да премахне язвата, а да възстанови баланса. Западната медицина лекува болестта, а източната – човека. Китайската медицина взема предвид едновременно тялото (материята), емоциите и духовно-менталното състояние. Всичко има значение и показва кои органи трябва да бъдат подсилени, кои – успокоени, за да се върне балансът.

Когато науката преценява дали работи китайската медицина, тя прилага своите рамки върху нещо, което е извън тях. То е все едно да гледаш триизмерно кино, но без очилата за 3D. Ако се избере друг подход за доказване на ефекта от иглотерапията, тогава ще е различно. Подходът обаче е подбран грешно. Това до някъде е обусловено и от арогантността и високомерието на съвременните медицински изследователи, които смятат, че с развитието на технологиите виждат и знаят всичко и не е възможно да има и друга вярна гледна точка.

– Кой има интерес да не бъде признат ефектът от иглотерапията?

– Съществува от една страна подценяване, а от друга нежелание за разбиране на китайската медицина. Някои медици специализират в Китай, но ако никога не излязат от западнярската си гледна точка и не се опитат да усетят другия начин на мислене, до голяма степен престоят им там е загуба на време. Освен това цялата система на западното здравеопазване е и един много могъщ бизнес. А всяко едно съсловие, включително и лекарското, и фармацевтичното, пазят ревностно териториите си.

– Но не е ли вярно, че ако ти си добър иглотерапевт, то е и защото си завършил класическа или западна, както ти я наричаш, медицина?

– Разбира се. Познанията по анатомия, физиология, както и разбирането на западната медицина за заболяванията и лечението им са безценни. Това ми позволява да превеждам понятията от едната медицина на езика на другата. Също така трябва да познавам това, което правят колегите. А и не мога да отрека постиженията, които има модерната медицина, особено в сферата на спешната помощ.

Повечето хора идват с вече поставени диагнози. Някои от тях се страхуват, други пък се радват, защото вече знаят от какво ще се лекуват с определени лекарства. На мен диагнозата ми подсказва други неща. От моя гледна точка голяма част от заболяванията на опорно-двигателния апарат, дори някои автоимунни заболявания, са свързани с проникване на външна енергия в тялото, която защитната енергия не може да изтласка навън, примирява се и я складира някъде – в мускули, в сухожилия, в кости. Това са „складове” на външна енергия, които я задържат, и й пречат да проникне в органите. На тези места започват проблемите. Когато се сложи игла на такова място, на патогенната енергия й се позволява да излезе навън. Иглата също така съсредоточва защитната енергия на цялото тяло към мястото, където е поставена. За да дойдат „войничетата“ и да изтласкат това, което е външно.

Друга, не по-маловажна причина за болестите, особено на вътрешните органи, са силните емоции, задържани, потиснати и натъпкани в тялото.

– Можеш ли да кажеш още нещо за функцията на самата игла?

– От една страна, иглата е добра само в добри ръце. От друга, ако човек знае къде да я сложи, до каква дълбочина, дори никакъв майстор на иглите да не е, помага. Поставя се на различна дълбочина и под различен ъгъл в зависимост от желаното въздействие. Тонизиращо – по посока на потока на енергия, успокояващо (изчистващо) – в обратна на посоката на енергията. С вертикалното забождане и при подходяща манипулация с иглата, може да се постигнат и двата ефекта. Иглите директно стимулират и тонизират вътрешните органи, за да работят добре. Те действат и като малки антенки, през които тялото ни се зарежда от електро-магнитното поле на земята. Връщането на вътрешните органи към нормална функция стимулира производството на повече защитна енергия. Активираната от иглите защитна енергия отива там, където боли и избутва каквото е влязло. Има ли болка на дадено място, значи има блокаж на енергията.

– Говориш за различни енергии? 

– Акупунктурата е енергийна медицина. Иглите са материален обект, но с тяхна помощ се влияе върху енергиите, а по този начин се въздейства върху физическото тяло. Енергиите в тялото са най-общо три – наследствена, защитна и хранителна. Наследствената ни се дава от родителите в момента на сливането на половите клетки на родителите. Силата, която ги слива, призовава силите на небето и на земята, които също дават отпечатък на ембриона. Хранителната и защитната енергии зависят от това, с какво и как се храним. Те се разделят на хранителна и защитна от храносмилателната ни система  при преминаването от един орган в друг. Някои органи работят като разделители на енергиите. Защитната енергия се движи много бързо по различни меридиани (енергийните линии в тялото ни), но и по повърхността на кожата и извън нея. Част от аурата ни е защитна енергия, т.е. защитната енергия минава и по пътища, които не са анатомично обособени.

За да се работи акупунтура адекватно е необходимо практикуващият да се занимава редовно с чигун или „работа с енергията” (подобно на индийската йога). Не може да регулираш енергия в едно тяло, ако нямаш усещания за нея.

– Освен с иглотерапия, по какъв друг начин тези енергии могат да се засилват?

– Освен с подходящо хранене и съобразено физическо натоварване, също и със сън, медитация и молитва. Последните две отпадат за повечето хора. Остава само сънят. Но тъй като, когато са под голямо напрежение, много хора не могат да спят, това отново „дърпа” от основните резерви на организма.

– Защо се разболяваме?

– Според китайската медицина има външни, вътрешни и нито външни, нито вътрешни фактори за възникване на заболяване. Вътрешните са емоциите, външните са вируси, бактерии, радиация, пестициди, студ, горещина, вятър, сухота, влага, плесени. За съжаление западната медицина обръща внимание предимно на външните фактори и почти никакво на емоциите като причина за голяма част от болестите. Нито външни, нито вътрешни фактори са навиците на сън, на хранене, на работа, на физическа активност. Всички видове енергии се изтощават, ако се преуморяваш, независимо дали е със спорт, със секс или с работа. Основното правило да не се разболяваме е „умереност във всичко”.

– Има ли случаи, при които акупунктурата е противопоказна?

– При крайно изтощени хора, недоспалите, пияните или тези, които не са се хранили дълго време. При спешни състояния би могла да бъде съпътстваща терапия, ако разбира се лекуващите лекари допуснат и такава намеса. Може да се използва за по-бързо възстановяване след операции – намаляване на болката, по-бързо зарастване на разрезите и укрепване на силите на оперираните. По-бързо зарастване при счупвания и възстановяване на движението.