„О“ ИЛИ „У“

 

 

– Да живеят в стимулиращата среда на грамотни хора.

 

– Не ми се ще да драматизирам. И все пак грешките в правописа и правоговора, неумението да се изразяваш ясно на родния си език не са детски или тийнейджърски проблем, той засяга всички възрасти. Живеем в мърлява езикова среда.

 

– Ще дам само няколко примера. Главните букви са забравили къде им е мястото („Супа по Провансалски“, „Курсове за Шофьори“ и дори „Уроци по Български език и Литература“), възвратните притежателни местоимения изчезват („Вземете вашата награда“ вместо „своята“), няма ги дори когато се получават недоразумения („Той краде пари от неговата майка“). Публични личности, телевизионни водещи и журналисти често допускат езикови грешки. Нямам предвид само „ходиме, говориме“. Правилното съгласуване на причастията при учтивата форма се среща почти по изключение. Чуваме „Вие сте ходилА еди-къде си, г-жо Петрова“, а не „ходилИ“, както е според езиковата норма.

С колеги сме съставяли езикови тестове изцяло от реални текстове: реклами, етикети, инструкции за използване на електроуреди, субтитри на филми, менюта… Объркващо е, защото не живеем в правописен справочник, а в словесна среда, която ни влияе, особено когато нашите знания за книжовните норми са колебливи.

 

– Нищо повече от добросъвестност. Тя няма да ни позволи да разпространяваме текстове, пълни с грешки. Всяка фирма, организация, рекламна агенция и т.н. може да ползва услугите на коректор или редактор.

 

– Отдавна. Не един министър на образованието е казвал „училища“ с ударение на последната сричка за огромно огорчение на поколения учители по български език.

Значителна част от книгите, включително и сред чудесно оформените, се изпълни с първолашки правописни и пунктуационни грешки. Сега коректорите се търсят повече, макар и да са все така учудващо нископлатени.

 

– Не си представям такова опростяване на правилата, че да се усвоят без учене. Освен това езикът би загубил, без да спечелим ние. А как се членуват думите от мъжки род, единствено число, се осмисля за час. Още един час е нужен за упражнение. После при писане винаги се проверява дали е членувано както трябва, това е единственото усилие.

 

– Спазването на езиковите норми е свързано с отношението ни към нормите въобще.

Но езиковата норма не спъва мисълта, нито заличава нейната оригиналност. Правописните, пунктуационните или правоговорните грешки са резултат на невежество, а не на бунтарство.

Мисля, че с основание изискваме от училището да осигури стабилна подготовка на децата по родния им език и да ги мотивира да се изразяват без груби грешки.

Тази промяна е обвързана с приемните изпити (след VII клас, но и в някои вузове) и с планираните матури. Съществена част от всички тях е проверката на езиковата компетентност. Най-грамотните ни ученици като че ли са добре подготвените седмокласници. Лошото е, когато решат, че от 8. клас нататък няма защо да разсъждават дали еди-къде си трябва да има запетая, или не.

 

– Според мен колегите от средния курс имат най-голяма заслуга за езиковата култура на учениците (след ограмотяването в началното училище). В периода 4–7 клас се правят стотици упражнения и тестове. На мнозина преподаватели в гимназиалната степен практическите занимания с правопис и пунктуация им изглеждат елементарни и се придържат към по-теоретичния подход на учебниците по български език, които изследват предимно стилистиката и историята на езика. Жалко, защото има ефект от решаването на езикови задачи.

 

– Да му осигурим речници – правописен, правоговорен, синонимен, на чуждите думи в българския език, и то последните издания на Института за български език – в тях се отразява актуалното състояние на книжовните норми и на речниковия фонд. Удобен за ползване справочник за основните езикови правила също е нужен – един, не десет! (Същата работа върши и предговорът към правописния речник.) Подтиквайте детето да проверява спорната дума в речника, не му подсказвайте правописа є!

 

– Това е лесното. По-сложно е да направим писането естествена съставка на ежедневието. Поизчезнаха бележките кой кога ще се върне, какво трябва да се купи; написаните на ръка поздравителни картички са рядкост, дневниците са изключение, за благодарствените писма да не говорим. Нещо повече: мнозина все още пишат на латиница своите имейли или мнения във форумите, въпреки че има кирилица, а това не подпомага спазването на книжовните норми на родния език.

Изобщо внасянето на дози „писмовност“ в домашния живот е полезно и забавно.

 

– Да се възползваме от всеобщата слабост на нас, грешните хора – радостта от откриването на чуждите пропуски. Децата биха могли да записват или да заснемат бисерите и куриозите в речта край нас, да си направят сбирка, да излъчат „фаворит“.

 

– Нашата школа „Лого 3“ ще предложи курс по правопис за завършили училище. След като има хиляди курсове по чужди езици, защо да няма и такива по родния език? Може би сред нашите курсисти ще има и родители.