Пак съм влюбена
от Мирослава ИВАНОВА
юли, 2009 г.
Докато останалите хора са заети с други неща, тези са заети с това да се влюбват
Снимка © Yuri Arcurs – Fotolia.com
„Достатъчно беше да попадна в компанията на внимателен мъж и веднага се влюбвах в него, като си въобразявах, че точно той е човекът за мен, човекът, с когото ми се иска да прекарам целия си живот. Разочарованието настъпваше също толкова бързо, колкото и влюбването. Не ми се удаваше да изляза от този порочен кръг и реших да се обърна към психоаналитик. Когато му разказах за своите отношения с баща ми, си спомних детските преживявания. Стори ми се, че баща ми не ме е забелязвал никога. Никога не си е играл с мен, не ми е чел книжки… А като малка аз много се стараех да привлека вниманието му, да му угодя. Тези спомени ми помогнаха да разбера, че аз всъщност пренасям върху други мъже своята неудовлетворена потребност от любов и признание.“
Ана, 24 години
И какво, мило момиче, като си разбрала, че баща ти е виновен? А? Да не би вече да си спряла да се влюбваш? Или си направила още по-лошото – намразила си родителя си?
Ако някой си позволи да се намесва в отношенията между баща ми и мен, просто бих му фраснала един. Ако се опитва да ми пречи да се влюбвам, бих му фраснала още един. Пък дори за побоя веднага да се окаже виновна майка ми, която кой знае къде е сбъркала във възпитанието ми преди 25 години и сега заради тази нейна грешка аз да съм изправена пред възможността да се превърна в
мадама, пребила психотерапевт
Това писмо не дойде до нашата редакция, прочетох го в едно списание. Веднага се сетих за онези дизайнери жени, които казват за себе си, че са влезли в бранша поради простия факт, че са искали да правят дрехите, които желаят да облекат. Е, заех се да напиша един от онези текстове, които аз искам да прочета. Това в някаква степен е израз на желанието ми да живеея точно собствения си живот и че „кройките и моделите“ на психотерапевтите изобщо не ми харесват.
Вероятно има много момичета и жени, които преживяват чувства, подобни на тези, които преживява Ана. Влюбват се по-често от останалите хора и са направили голяма грешка, като изобщо са отишли при психотерапевт, за да търсят помощ за нещо такова.
Не сте ли чели списания и книги и не знаете ли, че на тези сеанси неизбежно ще бъде извикан духът на детството? Непременно трябва да ви кажа, че именно ретроспективният анализ (дълбоките сондажи в детството, които психоанализата използва като основен метод) отдавна биват упреквани в безперспективност.
Психотерапевтите отиват много далеч, когато
говорят зад гърбовете на бащите
на нещастните си клиентки и ги наричат „символично или реално отсъстващи от живота на детето“. На всичкото отгоре ги обвиняват за скритото нежелание на клиентките си, които се влюбват често, да се сбогуват с детството си и да помислят за бъдещето си. Понеже именно бащата обикновено се явява фигурата, която помага на детето да се впише в настоящето и да се ориентира към бъдещето. „Ако бащата отсъства в качеството му именно на такъв авторитет, детето остава символично залепено за майката и когато стане възрастен, продължава да живее с мисълта, че по-рано е било по-добре.“
Чудя се докога ще се занимаваме с психоанализата и ще дърпаме до скъсване панталоните на бащите си и полите на майките си? Горките ни родители! Нима са подозирали, че тяхното поведение, докато са ни отглеждали, ще бъде най-претенциозно разкоствано от хора, които не са намерили какво друго да учат. Е, питам, какво казва психоаналитикът, който обявява, че бащата на момичето Ана е виновен? Каква е рецептата му? А, извинете, забравих, че за да се наричат професионалисти, те не трябва да дават рецепти, а само да оказват помощ за самопомощ. Та как й помагат? Нима е възможно тази млада жена да изживее детството си отново или пък да има други родители?
И защо пък да изключваме вероятността това момиче да е с една идея по-облагодетелствано от другите, които се влюбват средно по половин път на всеки десет години.
Влюбването е храна и не ми се струва нормално да се налагат ограничения по отношение точно на нейното приемане.
Влюбеността ни помага да живеем по-леко, да забравим страховете си и да гледаме оптимистично в бъдещето си. Редвното влюбване е като че ли по-характерно за жените (ако щете, и поради самата им циклична природа), отколкото за мъжете.
Влюбчивите приличат на сърфисти, които непрекъснато търсят гребена на вълната и искат колкото се може по-често да изпитват точно тази емоция, която им носи движението по надигащата се като вълна любовна повърхност. За тези хора се казва, че живеят от своята
влюбеност във влюбването
но, кой знае защо, на честото влюбване се гледа като на нещо много лошо, като на съществуващ проблем. Една от причините, които се изтъкват за това лошо отношение, е фактът, че тази особеност на индивида му пречи да създаде по-продължителна връзка. Ето защо, ако вие сте една от тези жени, то психолозите много авторитетно ще ви посъветват да намерите заместител на силните емоции, които вие си набавяте чрез влюбването. Например скачайте с бънджи, ходете на рафтинг, ходете на стрелба и пр. Съмнявам се, че това ще ви помогне и ще престанете да се влюбвате, което обаче изобщо не бива да ви спира от това да опитате горните занимания. Просто казвам, че да държиш в ръцете си лицето на любим човек и да стискаш пистолет, не е все едно и също.
Много жени нямат продължителни връзки поради множество други
лични стечения на обстоятелствата
Подчертавам, че ако тези жени изгубят безценната си възможност да се влюбват, те съвсем ще намалят шансовете си да срещнат мъжа, който е за тях.
Не само че не мога да се съглася с това, че влюбването е проблем. Нещо повече, наричам го способност. А способността ни да се влюбваме в мъже поддържа и изгражда възможността ни да се влюбваме в други неща, да не губим сетивата си към това, което се случва около нас.
Всичко това обаче не бива да ви избавя от задължението да си задавате въпроса „Какво очаквам от партньора си и какво получавам от него?“. По този начин ще покажете, че имате мисъл за бъдещето и се стремите да преодолеете факта, че връзките ви все помятат, преди да са родили брак или поне по-продължителна връзка.
Важното е да не губите контрол, да не се отделяте от здравия разум, да не го заменяте с психотерапевтичен.
Пак съм влюбена.
Татко, обичам те! Толкова съм ти признателна, че никога не знаеше в кой клас съм (или поне се правеше, че не знаеш). Не ти се сърдя, че не си ми чел книжки, защото майка го правеше по-професионално (нали е детска учителка). Това ми помогна да стана поне толкова умна, че да не се влюбвам във всеки мъж, който се държи по-внимателно с мен, и ми даде свободата толкова да се удивлявам на живота, че да се влюбвам по-често от останалите.
СИМПТОМАТИЧНО
Ето ви няколко нормални описания на някои характеристики на хората, които се влюбват.
• На прекалено честа влюбчивост са способни големите фантазьори, които се чувстват най-добре в света на своите влюбени мечтания.
• На по-чести любовни трепети (най-често несподелени) се отдават и онези, които искат винаги да се чувстват господари на любовните отношения. За тях влюбването е власт, която те упражняват и в споделените си любовни връзки.
• Постоянната влюбеност, която никога не прераства в по-сериозни отношения и не се превръща в дълбоко чувство, може да бъде и совеобразна защита срещу страха от сериозни дълги отношения.
• Влюбчивите жени се чувстват още застрашени от това да изпаднат в зависимост от любимия човек, да се привържат към него и да изпитат силна драматична болка при евентуална раздяла, ако отношенията им се разпаднат.