Пари и страх
от Албена УВАКОВА
септември, 2011 г.
© Sergey Novikov / Depositphotos.com

Май на „Уолстрийт“ се беше родила крилатата фраза „Парите и страхът движат прогреса“. Парите са най-силният мотивиращ фактор за успеха, а страхът е най-разрушителният му враг.
Но в света на човеците всичко може да се купи и продаде. По-високата и силна позиция в почти всяко общество може да се купи и продаде с купища пари. Но забележете, не се купуват купищата качества на индивида, а по-високата позиция. А между двете купчини все пак има съществена разлика – трудно доловима за богатите и болезнено приемана от бедните.
Девизът на една моя позната, която е частен собственик и определено си е надвила на масрафа, е един риторичен въпрос, произнасян бойко и с апломб: „Какво е човекът без пари?! Нищо!“ И една приятелка веднъж й отговори:
„А какво е човекът с пари?!
Пак нищо!“ Настъпи мълчание, придружено от помътняване на погледа на моята позната с парите.
Струва ми се, че типичното средностатистическо мислене у нас малко трудно осъзнава и разбира теориите за личната мотивация, по които белите държави съумяват да организират работата си.
И това е нормално, защото народът ни е стъпил много здраво на земята, а парите са толкова могъща стихия, че в различните езици са се появили думички, свързани само и единствено с тях. Като „алчност“ и „стиснатост“. Абсолютно всички ги мразят, но почти всички са им подвластни в една или друга степен. Световната практика обаче е показала, че хората съвсем не работят само и единствено за пари. Американският психолог Маслоу измисля
йерархията на потребностите
според която човекът е „искащо животно“, стремящо се да задоволява пет групи свои потребности, подредени винаги по следния начин:
1. Физиологически – храна, вода, подслон, облекло, секс, отдих.
2. Сигурност – надеждна работа, пенсионна система и т. н.
3. Принадлежност – всичко, което ни приобщава към някого или нещо: любов, участие в група, клуб и др.
4. Уважение и самоуважение, чрез които човек се чувства личност, полезна и значима и за себе си, и за останалите.
5. Самореализация – показване и развиване на потенциалните сили и креативността.
Както се оказва, типично нашенската радост, че си оцелял, съвсем не изчерпва психологическите бутони, които една личност трябва да задейства, за да се чувства щастлива. Аз нямам абсолютно никаква представа какво всъщност за българина означава удоволствие от работата и удовлетворение, че е добър в нея. И имаме ли въобще потребност да бъдем добри професионалисти, или просто се задоволяваме и заспиваме пред върховното ни постижение
да надхитрим някак си ситуацията с безработицата
И каква е представата ни за реализацията на личността? Защото си имаме своя собствена, доста стара и не особено крилата, но затова пък хитряшка истина: „Ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат.“
Къде тук са уважението и самоуважението, къде е самореализацията? Държавата ни е малка и тарикатлъкът дебне отвсякъде – и от двете страни на барикадата. И носи със себе си един огромен страничен ефект – страха.
Той си е човешко чувство и всички хора на земята изпитват в една или друга степен страх от това, какво ще кажат другите или как ще реагира шефът, ако сгрешим. Или по принцип от неуспеха и провала.
Страхът е основният враг на мотивацията
и активното съзидателно действие и с времето води до леност и мързел.
Най-стопиращ и деградиращ е страхът от болката – била тя физическа или психическа. Понякога човек е готов да избяга от нещо много хубаво и много желано само и само за да си я спести. Това, разбира се, е дълбоко
погрешно.
погрешно.
Защото най-хубавите мигове в живота ни са свързани с болка и всъщност тя липсва единствено и само след смъртта. Има ли живот, има и болка. Целият смисъл е в преодоляването, което обаче е свързано с воля и самодисциплина. И ако това са общовалидни положения за всяко човешко същество, без значение в коя точка на планетата се намира, то ние, българите, сме подвластни в по-голяма степен и на един друг страх – този от високо вдигнатата глава. Опитайте се да преведете поговорката „Наведена главица сабя не я сече“ на някой чужденец. Няма да ви разбере. Защото истината е точно обратната.
Точно наведената глава я сече сабята
защото изправената се пази и реагира своевременно и адекватно. На нас обаче ни е удобно да се крием зад този вековен навик да склоняваме глава и личната ни мотивация се размива точно между принудата да печелим пари за оцеляване и страха да не ни отсекат главата. Защото сме убедени, че „Една птичка пролет не прави“!
Докъде, смятате, сме се докарали, след като съседите ни гърци издигнаха лозунга „Тихо, да не събудим българите!“. Е, философски погледнато, това е чудесно, защото, ако светът ни пази тишина, то няма за пореден път някой друг да ни буди. Рано или късно ще ни се наложи ние сами да си причиним това върховно „страдание“.
Много ми се иска да повярвам, че така ще се случи.
Във всяка теория за личната мотивация се казва, че човек всъщност се мотивира сам, необходимо е само да му бъдат създадени съответните стимули. Аз мисля, че е крайно време ние, българите, да преодолеем страховете си и да положим повече усилия да се мотивираме, дори и когато сме сгънати на две от безпаричие и всичко ни се струва абсурдно.
Защото всъщност всичко може да се купи с пари – и любовта, и дори здравето, – всичко с изключение на едно-единствено –
достойнството
То е много над парите, много над страховете. И доста под разбиранията, стремежите и вярванията на българина. А всъщност ако човешкият живот има някакъв смисъл, то той е не просто да оцелееш, но и да съумееш да остарееш красиво. И в това, разбира се, всеки влага различен смисъл. За мен означава не само финансова сигурност и спокойствие, но и стремеж да съхраниш онова състояние на духа, което да запази достойнството ти на човек.
А личната мотивация е винаги емоция. Защото човек казва „Чувствам се мотивиран“, а не „Мисля се мотивиран“.
И, да, този свят се движи от парите и страха, но и от още нещо – от усещането за стойност отвъд парите.