Болна тема, Стил на живот, Топ статии

ПЕДОФИЛИЯТА

Престъпникът жертва
 
 
 
Снимка © Piotr Kozikowski – Fotolia.com
 
През последните години на територията на България жертви на педофили станаха десетки деца. Категоричното обобщено мнение на обществеността е, че педофилите са чудовища, недостойни за снизхождението и съчувствието ни. Чувствата ни към тези хора са смесица от гняв, ярост, страх и безсилие. Да, съчувствие наистина липсва. Сигурно защото ни е трудно да повярваме, че много от тези хора са болни, както и че може и даже е нужно да бъдат лекувани. Така поне твърдят психолозите и психиатрите.
Знаем ли какви хора са всъщност педофилите? Чии пациенти са те (или по-скоро би трябвало да бъдат)? Какво причинява тяхната болест? Кои деца рискуват най-много да станат техни жертви? И как де се държим, за да предпазим детето си от тях?
 
Диагнозата
Педофилията е сексуално разстройство, заболяване, характеризиращо се с постоянни еротични фантазии и действия по отношение на деца, по-малки от 13 години (тази възрастова граница е приета от лекарите в много страни по света). В общия случай под „педофилия“ се разбира всякаква сексуална активност, свързана с малолетни лица (деца – както момчета, така и момичета). Педофилия е както осъществяването на полов акт с малолетно лице, така и използването му без акт за постигане на сексуална цел. Т.е. дори и без детето да е докосвано, самото му използване за постигане например на възбуда се смята за педофилски акт. Сексуалните действия на педофилите по отношение на детето най-често се изчерпват с поглаждане на гениталиите или с орален секс. Вагиналното или аналното сношение с деца, в това число с прилагане на насилие, се срещат доста по-рядко. Предполага се, че в тези случаи педофилите страдат и от друго, по-сериозно психично заболяване – шизофрения, епилепсия или старческо слабоумие.
Доказан факт е обаче, че НЕ САМО психически болни хора изпитват сексуална възбуда от детското тяло. Когато родителите гласят дъщеричката си за някакъв празник, винаги ще се намери някой мъж, най-често братовчед, който да възкликне: „Тази малката, като порасне, ще стане мъжемелачка! Много е хубава!“
„Този пример илюстрира, че архаичният мъжки мозък може да „види“ в момиченцето жена – обяснява френският псхиатър Ролан Кутансо (Roland Coutanceau). – Има много повече хора, отколкото можем да си представим, способни да се възбудят от деца. Но това не означава, че всеки възрастен човек, чиито сексуални фантазии включват и деца, веднага ще пожелае да ги реализира. Опасността не се крие във фантазиите, а в незрелостта на психиката. Някои педофили никога не стигат до нападение на дете, защото притежават достатъчно развита психическа организация, която не им позволява да направят това.“
Има логика. Сексуалният маниак, който постоянно си фантазира, че прави секс с конкретна жена, също едва ли би предприел нападение над нея. Или би го направил, но в много редки случаи.
 
Кои пристъпват към действие
И все пак в живота има хора, готови не само да фантазират за сексуален акт с деца, но и да се опитат да реализират своите фантазии.
Някои от тях извървяват дълъг път от фантазирането към действията. Те осъзнават цялата аморалност и противозаконност на своите намерения, преживяват тежък вътрешен конфликт, но в края на краищата възбудата и влечението им към деца започват да доминират и над моралните забрани, и над страха им да не бъдат уличени в престъпление.
По-особена група педофили са хората, които не просто блудстват с деца, но често упражняват насилие върху тях – бият ги и даже ги убиват най-хладнокръвно. Тези педофили въобще не се отнасят критично към своите желания и действие по отношение на децата. Те не приемат своето поведение като нещо ужасно, безнравствено и престъпно. Освен педофилия обаче в повечето от случаите тяхната диагноза включва и още някое сериозно психично отклонение.
 
Психологически портрет
Напълно възможно е да се обобщят психологическите черти, присъщи на педофилите. За тези хора са характерни ниска самооценка, неувереност в себе си (като в сексуален партньор), страх при общуване с възрастни жени. Те са необщителни, тревожни, страхливи, неспособни да сдържат импулсите си. Тези личностни особености се формират под влияние на няколко фактора.
Повечето педофили в детството са били жертви на насилие – тях са ги унижавали, насилвали, преживели са инцест (сексуални отношения между членовете на едно семейство). И когато пораснат, в своите сексуални действия те започват да възпроизвеждат травматичния си опит от детството (осъзнато или не тръгват да отмъщават за болката и унижението, които са преживели в миналото). Но защо някои от тях въобще не смятат своите постъпки за аморални и противозаконни? Сигурно защото в детството си самите педофили са били обекти на сексуална експлоатация. В тяхната психика се е запечатло, че да правиш секс с деца, е нещо напълно нормално.
Освен това много педофили преживяват първия си травматичен опит в подрастваща възраст, когато се формира сексуалността им. Първият сексуален опит при педофилите често е неуспешен – поясняват клиничните психолози. В миналото педофилът може да е бил отхвърлен от жена или пък след претърпян сексуален неуспех да е бил подложен на подигравки от страна на партньорката си. Мнозина дотолкова се травмират от тези случки, че тяхната сексуалност си остава на нивото на инфантилната еротика. Когато преживяното насилие се сблъска с проблемите на преходната възраст и с все още дисхармоничната личност, за която са характерни нестабилност и импулсивност, „сместа“ може да се окаже взривоопасна.
 
Лечение или наказание
Педофилията се лекува от психиатри и сексолози, специализирали в областта на сексуалната патология. Всъщност проблемът е в това, че тези, които осъзнават в себе си влечение към деца (фантазии за полов акт с дете, сексуално удовлетворение от гледането на детска порнография и желание да разглеждат детско тяло или да го докосват), рядко се обръщат за помощ към специалистите. Те се срамуват да признаят за своите фантазии. Боят се, че ще бъдат осъдени, отхвърлени или за тях ще бъде съобщено на правоохранителните органи. И така тези хора все повече затъват в своята болест. Накрая стават „клиенти“ не на лекарите, а на полицията. Излиза така, че по-често лечението на педофилите започва, след като те бъдат заловени в престъпление. И доколкото болшинството от тях се признават за психически вменяеми, се изпращат в местата за лишаване от свобода, където никой не ги лекува. Ако такъв човек излезе на свобода, вероятността отново да извърши престъпление е много голяма.
Лечението на педофилите (индивидуално и групово) се провежда в няколко направления. Психолози, психотерапевти и лекари помагат на страдащите от педофилия да открият причината за сексуалното им влечение им към деца, за страха, който изпитват от контакти с възрастни партньори, за неувереността и за неспособността им да контролират импулсите си.
 
ХООСЕКСУАЛНА ПЕДОФИЛИЯ
Хомосексуалисти ли са мъжете, които блудстват с момчета?
Защитниците на хомосексуализма настояват да се разграничава педофилията от хомосексуализма. Педофилите, които блудстват с момчета, не бива да се смятат за хомосексуални, ако някога през живота си са били женени или ако са имали сексуални отношения с жени.
Истината е, че термините „хомосексуалист“ и „педофил“ не са взаимно изключващи се. Те характеризират две пресичащи се форми на сексуално привличане. Хомосексуалистът се привлича от лица от същия пол.  Педофилът – от деца.  В първия случай става въпрос за пола на сексуалния обект, а във втория – за възрастта на сексуалния обект.
Следователно мъж, хомосексуален педофил, е някой, който е привлечен (но не изключително, виж долу) от момчета, докато жена, хомосексуален педофил (колкото и рядко да се срещат, има и жени педофили), е привлечена от момичета. 
Терминът „хомосексуален педофил“ е използван за пръв път в началото на XX век от виенския психиатър д-р Ричард вон Крафт-Ебинг (Richard von Krafft-Ebing), пионер в изследването на сексуалните извращения.  Крафт-Ебинг описва педофилите като хетеросексуални, бисексуални или хомосексуални. Това разделение е прието от самите педофили и от съответната специализирана литература: академичният журнал The Journal of Sex & Marital Therapy публикува изследване какво е пропорционалното съотношение между хетеросексуалната и хомосексуалната педофилия. Според изследването процентът на хомосексуални педофили е доста по-голям от процента на хетеросексуалните педофили.
Много педофили смятят себе си за хомосексуалисти. Според изследване, проведено сред 229 лица, осъдени за блудство с малолетни, и публикувано в Archives of Sexual Behavior, 86% от тези, които са извършили престъпления срещу момчета, се описват като хомосексуални или бисексуални. 
Има и множество доказателства, които показват, че макар че се интересуват предимно от деца, педофилите демонстрират широка гама от сексуални поведения, включващи и връзки с жени. Но доклад на американското министерство на правосъдието обръща внимание на стратегиите, които педофилите използват, за да скрият истинските си желания: „Сексуалните престъпници могат да се уважавани членове на обществото. Те почти винаги имат достъп до деца, например чрез брак, или в квартала, или на работа.“ 
Следователно хомосексуалните педофили не могат да бъдат описани единствено като хора, които са привлечени единствено от млади момчета. Но е факт, че има голямо общо множество между хомосексуализма и педофилията.
 
 
Да можеш да казваш „НЕ“
Трябва да се признае, че престъпленията на сексуална основа, разкривани от правоохранителните органи, са само върхът на айсберга. Има много педофили, които извършват своите престъпления абсолютно безнаказано. Това се дължи на факта, че педофилите умеят безпогрешно да избират жертвите си. Те нападат деца, за които са сигурни, че няма да разкажат за онова, което им се е случило – най-често безпризорни деца, които просто няма на кого да се оплачат.
Често тези деца са подрастващи, готови да изпитат своя първи сексуален опит и по тази причина интересуващи се от сексуално общуване с възрастни. Жертви на педофилите стават и децата на доминиращи родители, защото тези деца обикновено не умеят да казват „не“ на възрастните.
Не бива обаче да се успокояваме, че нашите деца не влизат в т. нар. рискови групи. Защото жертва на педофил може практически да стане всяко дете или тийнейджър, независимо от възрастта, умственото и психическото си развитие.
 
Снимка © Gaby Kooijman – 123rf.com
 
Помощна тема: ИНЦЕСТЪТ
Общественото мнение е убедено в това, че всички възрастни, които насилват или се гаврят с деца, са психично болни хора. В действителност повечето прелъстители на деца са обикновени мъже, които са женени и имат деца. Бащите и пастроците, изнасилващи и блудстващи със собствените си деца, не посягат принципно към чуждите. Те имат много малко общо с педофилите и сексуалните маниаци.
По този въпрос не е нужна предохранителна стратегия (как да запазим децата си от сексуални посегателства), а позитивна стратегия – как да им осигурим психическо и сексуално здраве и блегополучиe, смятат някои сексолози. Основните средства за това са родителската любов и топлата емоционална атмосфера в семейството, позволяваща на децата да не се чувстват самотни и да запазят доверието към родителите си. Един от важните елементи на доверителната семейна атмосфера се явява уважението към личното пространство на детето и към неговата сексуалност, както и внимателното отношение към нейната поява.
Нетърпимостта на родителите към сексуалните интереси на детето, наказанията за мастурбация или разглеждане на еротични списания увеличават вероятността от това в някакъв момент детето да се отдаде на рисковани сексуални експерименти.
Още от ранна детска възраст момичетата и момчетата трябва да бъдат предупреждавани за това, че някои контакти с възрастните следва да бъдат избягвани. Обяснете им, че под никакъв предлог не бива да взимат подаръци или пари от непознати хора, да приемат покани за гостуване, кино или за посещение на кафене – колкото и съблазнително и обосновано да звучат тези покани и предложения. Нужно е да говорите тактично за това пред детето си, без да го плашите и да пробуждате у него болезнена подозрителност към околните хора и към неговата собствена сексуалност.