ПЕНТАГРАМ

Пентаграм – 5 истории за мода и още неща
 
от Теодора СТАНКОВА
Снимки
Личен архив
 
май, 2008 г.
 
На голямата си любов модата Жоро Пентаграм е отделил всеотдайно 12 години от живота си – време, през което календарът спира да отброява съботите и неделите. Поредица от години, през които не е виждал морето… „Работех, но не се уморявах, защото обичах работата си.“
„Пентаграм“ беше и си остава най-добрата в българската мода кожена марка. Каквито и думи да използвам, за да представя Жоро, най-краткото и изчерпателно е… Пентаграм. Това е, което всички знаят за него, без значение с какво точно се занимава – мода, телевизия, списания, писане, рисуване… Защото Пентаграм за него е мултимедия. А също и пет посоки. Повечето от които Жоро смята, че е извървял през последните 10 години – времето, през което „Бела“ прохождаше и също намери своя път.
 
Красиво е, когато пъстрите цветове дефилират по улицата. През тази пролет ще доминират именно те. Освен лилавото също и комбинацията на лилаво със зелено. Ще черпим настроение още от синьото, червеното и жълтото.
Това го анонсира Жоро Пентаграм, който обожава черния цвят: „Този цвят никога не прави грешки.
 
ЧЕРНОТО Е ДЖЕНТЪЛМЕН
На неговия фон всеки друг цвят – без значение дали бяло, червено, розово, зелено и лилаво – стои много по-добре, много повече грее. На черен фон червеното става кървавочервено. Жълтото – още по-жълто, бялото – чисто бяло.“ Разбрах още, че черното не излиза от мода, то винаги е основата на шарката. Върху него се гради цялата цветна палитра. То е нещо като спасителен цвят за много случаи. „Един погрешно избран кафяв колан може да опропасти целия тоалет, но един черен колан – никога.“
Всъщност Пентаграм не обича кафявото и сивото. Причината може би е нежеланието му да приеме униформеността на тези цветове. „Дълги години всичко около нас беше кафяво и сиво“ – спомня си той. Но това са негови проблеми с миналото. Връща се към настоящето и към
 
КОЖЕНИТЕ АКСЕСОАРИ
за които твърди, че тепърва ще преживеят ренесанса си. Рокстилът се опитва да се завърне в гардероба ни, но много по-култивиран. Но не агресивният рок, а „рокът на гладката, чистата кожа в стил Гучи“. Актуални през сезона пролет/лято 2008 ще са изработените от кожа аксесоари в съчетание с камъни или благороден метал. „Те изглеждат много по-благородно в сравнение с една изцяло златна гривна например“ – допълва Жоро. Среброто ще е по-популярно от златото. „Вълната на златните ланци и гривни с всякакви размери, тежести и обеми вече отмина. Хората се наситиха на златни бижута и ги обявиха за пошли, за кич. В момента актуални са малките бижута, в чиято изработка участва и кожата. Носят се по няколко, защото са много фина плетка и позволяват натрупване. Сменят се всеки ден според тоалета и настроението. Но има случаи, когато е най-добре да не се носи никакъв аксесоар“ – препоръчва Пентаграм.
 
ВТОРА КОЖА
Той започва модната си кариера с кожа, защото с този материал намира допирни точка. Експериментирал е и с текстил, но кожата му влиза под кожата. „С нея имам общ език, веднага минахме на „ти“. И най-точно се изразявам чрез нея.“ Тя е суперскъп материал и обработката й изисква много повече време и енергия от другите материи.
Пентаграм работи по 12 часа на ден. Работи, но не се уморява, защото обича работата си. Но се стига и до раздялата с кожата, с втората му кожа. „Не спрях от умора или от желание да изляза от модата. Спрях, когато започнах да вредя на здравето си. Кожата се обработва с ацетоново лепило, в организма ми имаше големи депа от ацетон… Трябваха ми години, за да се изчистя.“
Той никога не е предполагал, че с малката шевна машина, с която започва да гради имиджа на марката „Пентаграм“ на един таван, три години по-късно ще облича толкова много хора, почти всички, които работят в шоу бизнеса в България. „За „Пентаграм“ в началото знаехме само аз, жена ми и котката ни. После се затрупах с толкова работа, че ако исках да оцелея, трябваше да спра. Иначе трябваше да умра върху шевната машина. Не можех да си позволя да наема шивачки – това е като да отида в салона на Капанов и вместо него да ме подстриже негов ученик. Марката „Пентаграм“ хората свързват именно с моята работа, с това, че всяка дреха трябва да мине през ръцете ми, за да е „Пентаграм“. С това всъщност аз се прочух. А не толкова с кожата сама по себе си.“
В ревютата, които прави, той влага цялата си емоция, създава спектакли, превръща модата в театър. „Най-близкото до модата изкуство обаче се оказа
 
ТЕЛЕВИЗИЯТА
С това се занимавам в момента. Готвя авторско предаване, ще бъде актуален нощен блок, но няма да е изтърканият формат на токшоу. И място за мода ще има в него, но засега предпочитам да го запазя в тайна.“ Каза, че предаването му вероятно ще се излъчва всяка вечер. Сигурно и то тотално ще му изпие силите. „Ако успея да го направя, ще се чувствам също толкова щастлив, колкото и когато правех мода.
Това, което ми дава сили и ме вдъхновява, е синът ми, който е на годинка и половина. Той е мощният мотор и силният ритник на всяка моя идея. Той ми прочиства сетивата, изостря ги, връща ми детския поглед към света. По-пъстър го виждам този свят напоследък. Синът ми е най-хубавото нещо, което успях да създам.“
 
ПРОТИВООТРОВА НА РЕАЛНОСТТА
Модата е неосъзната хорска реакция, нещо като съпротива, нещо като броня. Когато живееш в смутно време, облеклото ти в никакъв случай не може да е пъстро и ярко. Обличаш се в тъмни цветове, обличаш се като рицар, като воин преди битка. „Времето, в което живеехме, ми помагаше при избора на теми. Една от наградените ми колекции беше „Ъндърграунд“. Тогава трупове се валяха из София през ден, а улиците опустяваха в 20.00 ч. Беше смутно време на политически промени, битки пред парламента. Не можех да направя цветна колекция тогава. Нямаше кой да я облича. И когато направих едни тъмни шлифери, дълги до земята, елеци с много джобове и патрондаши, и якета, закопчани догоре в стил наемен убиец, тази колекция се разпродаде за по-малко от седмица. Тя отговаряше на времето. Ако я бях представил в чужбина, сигурно още щеше да си стои по витрините, а тук много бързо намери собствениците си, защото хората имаха нужда точно от нея.“
По думите на Жоро спокойното време отпуска, събужда желание за нещо пъстро, за нещо лежерно. Откога не сме виждали коприната да шества по нашите улици? Няма как да я видим. Такова смутно време не е време за коприна. Модата винаги реагира на времето, в което живеем, тя е своеобразен резонанс. Когато има напрежение в едно общество, модата става все по-тъмна, все по-кожена, все по-милитари – високи ботуши, груби токове, тъмни гримове. Хората имат нужда от защита, искат да изглеждат застрашителни и затворени. Няма място за лежерност и романтика. „Ако живееш в Швейцария, сигурно би излязла да се разходиш край Женевското езеро в копринена рокля. Няма нищо по-подходящо за тази разходка от копринена рокля на цветя, съчетана с широкопола шапка. А кавалерът ти сигурно ще върви до теб в бял костюм. Ако обаче в София някой излезе на разходка, аранжиран по този начин, ще го сметнат за луд. Аз лично бих облякъл един хубав светъл ленен костюм – много прозрачен и малко намачкан – само на морето. Някъде, където се чувствам свободен и спокоен. Където мога да събуя обувките, да навия крачолите и да се разхождам по пясъчната ивица.“
 
 
Художника го оценява бояджията
Нe станах художник, нито актьор, въпреки че исках. В модата съсредоточих цялата си амбиция, там почувствах, че мога. Във всяко изкуство творците винаги са били редактирани от хора, които не разбират от тяхната работа. Художника го оценява бояджията. Не, не съм гневен. Гневът не идва, когато те подценяват хора, които не могат да те оценят. Това може да ме амбицира даже.
Вече 15 години съм все в някакво „чуждо пространство“. Това са години на битки, на „разчистване на територии“, а не на безкрайни удоволствия за мен. Макар че сме малка държава, се оказа, че кандидатите за слава и за успех са твърде много.
За мое голямо огорчение българската мода не можа да устои на външната инвазия. След като в България нахлуха чужди фирми, българските дизайнери заеха позиция кръгова отбрана – работеха на парче, не можаха да се ориентират в пазарната ситуация, в хаоса от реформи в държавата. Това погуби българската мода. Защото, за да си творец, трябва да имаш спокоен живот. Стресът винаги рефлектира със знак минус върху творчеството. Затова модата ни не успя да оцелее. Нямаме нито едно име, с което да кажем, че сме известни по света. Дори нямаме име, което да е наложило стил в собствената ни страна. Затова и родните модни списания избягват да лансират българска мода.
 
Мъжете са по-добри моделиери
В модата, както и в готварството, мъжете са по-добри. В България обаче по-изявените имена, за които се сещам, са все женски. Може би ако са имали шанса да бъдат на друго място, сега щяха да са световни звезди. Просто нямахме този шанс. Станахме жертви на прехода, по време на който хората имаха нужда просто да се обличат. Да се обличат топло, без да ги интересува как изглежда дрехата.
По времето, когато по-прилични неща можеха да се купят само в „Кореком“, се надигна вълна от български дизайнери, които се отприщиха, започнаха да шият и предлагат интересни неща. Оцеляхме може би не повече от десетина имена. Сега в момента са не повече от три, и то все женски.
 
  
Модерните професии по декади
Забелязал съм, че като се върнем във времето, различните декади имат свои модерни професии.
През 80-те години най-авторитетната и престижна професия беше манекен. Когато се правеха конкурси за Пловдивския панаир, на кастингите се явяваха по 12 хиляди души за 12 места (6 за момчета и 6 за момичета). Бил съм свидетел на този „цирк“.
90-те години ще се запомнят не само с бума на модните списания, но и с бума на дизайнери. Най-модерната професия тогава беше дизайнер.
В момента живеем в декадата на телевизията.
 
Скандален без скандали
За да влезеш в модата, трябва да си скандален и екстравагантен. Трябва да направиш впечатление. Не скандал, а впечатление, защото хората се умориха от скандали – скандали в жълтата преса с голи модели, интриги зад сцената, с мъже, облечени като жени, с жени, облечени като мъже… Това вече не впечатлява никого.
Кожата, с която започнах и с която успях да популяризирам марката си, в най-агресивната си форма бе предназначена предимно за мъжката аудитория. За по-малко от година обаче „Пентаграм“ стана марка, която облича предимно жени. Според мен, за да успее една марка, тя трябва да знае как да ухажва жената. Да я кара да се чувства добре и дори да я стимулира да облече и мъжа си в същата марка. Обратният вариант май е невъзможен.
 
 
Лукс по нашенски
Българите не създават лукс, а го консумират, внесен отвън като спортна стока и „шлифован“ от културата на попфолка, която изкривява вкусовете. За съжаление ценностната ни система е такава. Дори в модата опошляването е стигнало дотам, че тази субкултура се е превърнала в лице на цяла камара марки, които от своя страна диктуват модели на поведение, на обличане, на лайфстайл и даже на обичане. Като започнем от лъскавите коли и стигнем до изкуствените коси, силикона, ботокса, бижутата, камъните Сваровски, които вече се считат за задължителни… Представата на българина за лукс е като за натруфени с капсички и финтифлюшки бели ботушки на супервисоки токчета. Логоманията е повсеместна – непременно трябва да ти пише на задника, че дънките ти са „Долче и Габана“. Всичко това е пошло и се свързва с културата, която наложи попфолкът у нас. Тя пък заимства от стила на негрите в Америка, от арендби изпълнителите. Малцина може би знаят, че основните мотиви в облеклото на арендби изпълнителите са копирани от облеклото на… магистралните труженички. Цялата тази култура е тръгнала от крайните квартали и гетата. Не знам защо ние никога не можем да вземем най-доброто, а копираме най-лошото.
Дразня се, когато една жена подражава сляпо на модата. Смешно е едно момиче, високо 1,50 м, да носи смъкнати дънки. Дразнят ме изкуствените коси, тупираните перхидролени прически в 10.00 ч. сутринта. А също и очите, скрити зад огромни очила, по-големи от главата, изкуственият бюст, който се подава от деколтето на 19-годишно момиче…