Петър Стойчев: На „ти“ съм със сладките води

Интервю на Фани БЛАГОЕВА

– Имаш предвид, че баща ми Райчо бе треньор по волейбол, а брат ми Юлиян е един от най-добрите сабльори на България? Е, тя и майка ми Стефка ме подкрепяше да спортувам… Изобщо ние сме си спортно семейство. Аз направих своя избор като малък, водата ме прие с отворени обятия и нямаше начин да є „изневеря“. Естествено, заслугата е и на треньорите: в началото в Смолян – Евелина Георгиева и Огнян Георгиев, после в Русе – Атанас Тодоров, а „по съвместителство“ в казармата в „Левски“ и в националния отбор – Красимир Туманов, с когото постигнахме успехи на световно ниво. Впрочем аз съм си го избрал и целенасочено. Краси е бил състезател на дълги дистанции и неговият опит е много ценен за мен. Така че логиката ни събра.

– През 1993 г. участвах в традиционния Охридски маратон и станах втори само на 19 секунди след победителя. Оттам се заредиха участията ми на дълги разстояния и се видя, че са ми по силите и вкуса. Обичам езерото в Охрид не само заради победите и лавровите венци по-късно през годините, а защото е сладководно и приятно за тялото. По-леко се плува в такива води. Дългото плуване в солени води е неприятно.

– Грубо пресметнато, само около 30 дни не съм във водата. Тренирам по два пъти всеки ден. Сутрин започвам много рано. Следват състезанията от годишния календар – у нас и по цял свят…

– Най-добрите състезатели на 10 и на 25 км са от Австралия, Русия, Германия, САЩ и Испания. Около 20–25 плувци сме равностойни. Колкото до състезанията, най-добре са организирани в Канада. Защото се опират на традиции и история, които ги правят изключително престижни. А и природата е дала на Канада чудесни езера и реки. Интересът на местното население към тези състезания е много голям. Всичко минава като един голям празник.

– Това безспорно е една моя осъществена мечта! Преплувах го за рекордно време (нашето момче преплува 38,430 км – от Дувар до Кале – за 6 часа, 57 минути и 50 секунди – б. а.). Първият път бях възпрепятстван от неподходящото време и този път доста бях се „наострил“ да се преборя с условията, диктувани от природата. Е, успях и зарадвах всички. Помогнаха ми всички близки, благодаря им за пореден път!

– Нещата поеха естествения си житейски път: на 11.11.2007 г., празника на св. Мина, сключихме брак с Ася. Сватбата ни бе във Военния клуб и наистина минахме по пътека, обсипана с розови листенца. Посрещнаха ни с родопска гайда. Беше като в приказка, истинско щастие… (на младото семейство кумуваха Здравка и Тодор Баткови – б. а.). На 7 март тази година в София се роди дъщеричката ни Стефания (3,250 кг, 51 см). Благодарим за грижите на д-р Георгиев от родилен дом „Тина Киркова“. Само ден по-късно след един малък гаф (откраднаха ми очилата за плуване и плувах с чужди, които не ми пасваха и не се чувствах комфортно) покрих норматива, който ми отвори вратата за участие на Олимпийските игри в Пекин на 1500 м. Така че радостните случки продължават да се случват. През август в Китай ще бъде наистина интересно.

– Много по-силни са впечатленията ми от Сидни. Игрите там бяха невероятни. В Атина навсякъде имаше полицаи, охрана, проверки… Един е животът в Австралия, съвсем друг – на Балканите. В Сидни бе първата ми олимпиада, бях на друга възраст, с повече чувства в сърцето, сега съм по-зрял и нещата минават повече през главата, през разума ми…

– От гледна точка на физическото и психическото натоварване нещата се отработват с непрестанни тренировки. А от финансова гледна точка съм много благодарен на ДАМС в лицето на г-жа Весела Лечева. Обяснявам си подкрепата ù с факта, че тя самата бе спортистка от класа и си дава сметка как се прави големият спорт днес. Останалото са труд и хъс.

– И аз имам огромно желание за успех в дългите дистанции, въпреки че „моето“ състезание си остава състезанието в открити, естествени водни басейни. Но пък една олимпиада е преживяване за цял живот, извоювал съм си място и дори самото участие е своеобразна победа.

 „Вълнички“ в ежедневието му

– Скоростите ги обичам, но българските пътища те принуждават да шофираш внимателно. Карам БМВ, но не съм забравил онова малко трабантче, което си купих след първата победа в Охрид.

– Чета списания, слушам музика, гледам филми – обичам екшъни, трилъри, комедии. Впрочем гледам и слушам с интерес новини.

– Не съм капризен. Обичам различни храни от различни кухни по света, но най-важното за мен е храната да е качествена. А иначе гозбите на мама винаги си остават най-добрите, както знаете. Пия доста течности – най-вече фрешове и енергийни напитки. И, както е известно, не пуша!

– Нося се спортно, но съм убеден, че класическата елегантност е непреходна. Колкото до цветовете, падам си по свежите светли тонове. Не залитам по модерното, а по качественото и удобното за мен и за съответния случай облекло.

– Две зависещи едно от друго понятия. Но нека не забравяме, че човек може и с много, и с малко – в зависимост от ситуацията, от предложената му от живота възможност. Аз мога да живея много скромно, убеден съм! Живял съм и живея в България все пак… Важното е да усещам, че съм здраво стъпил на земята, а не че хвърча в облаците. Останалото е съдба.

– Този момент наближава, но още не съм решил какво точно ще правя. Имам идеи, обичам и плуването, и бизнеса, и кинезитерапията. Но ще разберете с кое ще се захвана, като му дойде времето.