ПЕЩЕРАТА УХЛОВИЦА

В шапката на туриста
 

от Мирослава ИВАНОВА
Снимки Авторът

 
февруари, 2011 г.
 
 
Когато бил на шест години, Малкият принц научил от една книжка, че змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я дъвчат. После нарисувал боа, глътнала слон… Започнал да показва рисунката си на възрастните, като ги питал дали неговата рисунка не им вдъхва страх. „Че защо една шапка ще вдъхва страх?“ Тогава Малкият принц нарисувал вътрешността на змията боа, за да могат възрастните да разберат неговата рисунка. Защото, както казва Екзюпери в своята прочута книга, на възрастните „винаги трябва да се обяснява“.  
Хайде да ви водя и да ви обясня какво научих за едно място, което повечето хора биха нарекли пещера, но то е всъщност място, където
 
земята е глътнала катедрала
Посоката е Средните Родопи, местността Сините вирове, на три километра от село Могилица.
Надморската височина до входа на пещерата е 1040 м, 170 метра е денивелацията от реката (и асфалтовия път). Името й е Ухловица и идва от улулица – име на нощна граблива птица от вида на совите, която е характерна за района.
Мястото представлява тектонска пукнатина, през която някога е минавала река, за да оформи днешната подземна катедрала.
Проучено е през 60-те години от пещерния клуб при град Чепеларе под вещото ръководство на Димитър Райчев. Спелеолозите откриват в района на Могилица още 23 пещери. Засега само Ухловица е благоустроена.
 
 
Пещерата е двуетажна
Първият етаж е известен като „Зала на пропастите“, понеже оттук няколко пропасти се спускат надолу към втория етаж. Посетителите слизат по стъпалата на стръмна 18-метрова пропаст. Впрочем до входа на Ухловица се стига по 180 железни стъпала. Във вътрешността й са внесени 45 тона желязо и са изградени още 280 стъпала. Огромният товар е пренасян от местното население на Могилица на ръце, на гръб, с катъри. На 8 септември 1984 г. Ухловица е отворена официално за посетители.
Казвам ви, че пещерата не е от скромните. Дължината й е 460 м, благоустроените са 330. Тъй като е пропастна пещера и не е била удобна за живеене, в недрата й не са открити артефакти. Тук се срещат три вида прилепи и никакви други животни.
Сакралната природна архитектура е решила
 
да насити Ухловица с дендрити
Пещерни образувания, които се срещат по-рядко в сравнение със сталактитите, сталагмитите и сталактоните. „Дендрос“ е гръцка дума и означава дърво. Поради приликата на тези образувания с морските корали второто им наименование е коралити.
От един участък нататък пещерата е почти суха, само на отделни места капе вода, което означава, че процесът на образуването й е почти приключил. Температурата е постоянна – 10 градуса.
Една от най-красивите части на пещерата е галерията с кристалния варовиков водопад. Чистият варовик е бял, но под влиянието на светлината на прожекторите по него са се образували мъхове и водорасли, които са оцветили някои участъци в зелено. Рано през пролетта, когато се топят снеговете, по този кристален водопад се стича вода, която
 
 
образува седем езерца
Мястото с групата от леко изкривени настрани сталактити указва някогашния изход на пещерата. Но изходът не е открит и се предполага, че е затрупан при земетресение. Връщането става по същия път.
Много или малко са благоустроените пещери в България? Има ли достатъчно места, на които обикновеният турист да удовлетвори любопитството си към подземния свят? Трудно ми е да ви отговоря, но знам, че непременно трябва да дойдете тук. Бихте могли дори да си пожелаете нещо. Усещането, което спохожда човека тук, е много подобно на това, което изпитва, когато влезе във величествена катедрала. Ухловица е една от най-старите пещери в Родопите и се предполага, че природата е „работила“ тук 3 500 000 години. Трудът на хората, работили по благоустрояването на пещерата, е изчислен на над 2000 работни дни. Вие бихте могли да й посветите един уикенд и да си починете активно. Нахлупете една шапка и просто тръгнете натам, за да глътнете още един от стоте национални туристически обекта на България.
Ухловица е отворена целогодишно.
Почивните дни през зимния сезон са понеделник и вторник