ПИЖАМА ПАРТИ
или свободата да пораснеш
от Теодора СТАНКОВА
Защо децата имат нужда от свобода, а родителите я преживяват болезнено?
Изключително демократична и с модерни разбирания, с деликатен контрол над крехкия емоционален мир на 15-годишната ми дъщеря, се хванах да й крещя безпомощно: „Ще направиш това, което ти казвам. Защото съм ти майка!“
Тя просто ми заяви, че прекалено изкъсо я контролирам, защото аз категорично забраних да пренощува у нейна съученичка. „Какво толкова?! Пижама парти“ – ми рече тя.
(Не)зависимост
Винаги съм споделяла мнението, че децата са деца на собствения си живот. И както един родител не бива да изпада в зависимост от наследниците си, така и децата трябва да се развиват самостоятелно. Родителите са, за да водят детето за ръка в живота, докато то укрепне. И да уцелят момента, в който да пуснат ръката на вече сигурно пристъпващата си рожба.
Кога обаче ние сме готови за подобно решение? От раждане детето започва да прави опити да се освободи от родителите си, да пусне ръката, която го води. Самата природа е заложила този механизъм, позволяващ да се премине от физическа и духовна зависимост към самостоятелен живот. И колкото и да са подготвени родителите, те винаги тежко преживяват момента на раздялата. Не се примиряват. В резултат на това светът е пълен с възрастни деца, които никога не са готови да се отделят от мама и тате и които така и не създават собствено семейство. Този извод наистина може да помогне на всеки родител да се пребори със собствените си страхове. Както и да осъзнае необходимостта и значението на тези „излети от семейното гнездо“.
„Бягството“ на тийнейджъра
не е задължително да бъде желание за откъсване от семейните порядки, породено от това, че родителите не го разбират. То е естествен процес, продиктуван от закономерната нужда от повече лична свобода и желание за самоосъществяване.
Моите родители и досега не знаят за ред събития от детството ми, станали паметни за съзнателния ми живот. Например когато в 7-и клас отидох на средношколски лагер в Равда, заедно със съквартирантките ми посред нощ напуснахме лагера и си спретнахме нощно капане, без да обръщаме внимание нито на появилите се привечер вълни, нито на дълбокото на водата, нито на тъмното на нощта, нито на всички кошмарни обстоятелства, съпътстващи неразумното ни решение. Създала си авторитет на отговорна и примерна ученичка, за мен тази случка беше повод за неописуем възторг. Аз вече не бях аз, бях дръзката и смелата, каквато съм искала, но не съм била.
На ученическа бригада за череши пък проявих бунтарство, като заедно с „пройдохите“ на випуска се скътах горе на черешата. Без да сме изпълнили нормата от 5 касетки, се настанихме удобно в гъстата корона на най-голямото дърво, за да играем карти и да си разказваме вицове.
Всяко подобно кривване не е просто проява на детското недомислие и глупост, а е необходимият на детската душа опит, възможност да изучаваш себе си сред заобикалящия свят. Децата живеят заедно с нас
само че в други измерения
И това, което на нас ни се струва обикновено и скучно, за тях е вълшебно, примамливо, неописуемо и интересно. Реалия, в която се случват потресаващо забавни случки. Спомням си преди години, че заведох дъщеря си на скучен излет за възрастни, на който нямаше други деца. Но тя безкрайно се забавляваше, защото й бяхме разрешили да участва в паленето на огъня, а след това й бяхме гласували доверие да бърка в каймата и да мята кюфтета в барбекюто. Какво по-забавно от това?!
На теория го приемам, но само щом си помисля, че 15-годишната ми щерка ще поиска да повтори моите подвизи, тръпки ме побиват. И този страх парализира логичната ми мисъл. Знам обаче, че тя също ще има своята череша, на която да се качи и сама да избере дали да скочи, или ще падне от нея.
Е, реших да съм
съвременна майка
Обясних на тийнейджърката си, че се тревожа за нея, но вярвам в уменията й да се справя самостоятелно с проблемите и да взима верни решения. Исках просто да съм сигурна, че мога да съм спокойна както за нея, така и за хората, при които отива на въпросното пижама парти.
Ще я пусна, а после надълго ще си поговорим. Тя ще ми разкаже за приятелите си, за вълненията и отношенията си с тях. Просто ще си поговорим за живота. Ще я пусна, а аз нервно ще барабаня с пръсти по масата и ще я чакам. И бавно, но вярно ще осъзнавам неизбежното: за да дам на детето си необходимата му порция свобода, аз трябва да съм силна.
А това никак не е лесно. Изисква усилия. Първо, за да подготвя почвата. И второ, най-важното – да успея да оставя за себе си страховете и истериите си и в никой случай да не вменявам на детето си чувство на вина за това, че иска да е свободно.
Сякаш от момента, в който за пръв път поемаме в ръце младенеца, ние поемаме и товара на
всепоглъщащия страх
за него. И с всяка следваща крачка, отдалечаваща го от нас и доближаваща го към неговата самостоятелност, страховете ни само се усилват. С времето все по-ядно се изправяме пред избора – да продължим здраво да държим детето си за ръчичка или да му дадем възможност да порасне, като крачка по крачка, милиметър по милиметър увеличаваме територията на тази необходима за всички и трудна свобода.
Всеки родител иска най-доброто за детето си. Но това, което всеки родител трябва да разбере, е, че детето е отделна личност и това, което би направило родителите щастливи, не е задължително да съвпада с това, с което би се чувствало щастливо детето.
Изкуството да бъдеш родител е да знаеш кога трябва да се намесиш и кога – не. Не можем да предпазим детето си от всички проблеми и да го предупредим за всички възможни опасности. Единственото, което е по силите ни, е да го научим на отговорност. В крайна сметка да си родител, не означава само да родиш, а и да възпиташ, т.е. да научиш детето си да се справя само. Защото свободата е избор, който не всеки може да приеме.
Епилог
Лятото е в разгара си. И кога един тийнейджър да експериментира със свободата си, ако не сега, когато няма уроци за учене и изпити?! Когато може да тича бос по тревата, да пали огън на морския бряг, да се рее мислено с чайките и да създава приятелства „за цял живот“.
Примирих се. Пуснах дъщеря си на пижама парти. Тя се почувства значима от предоставената й самостоятелност, а аз приех факта, че тя вече не е зависима и беззащитна.