Пиянството на една жена
от Мариана ЯНЕВА
септември, 2012 г.
.jpg)
© Wavebreak Media Ltd / www.123rf.com
Вечерите на все повече жени завършват с… вино. И то не с чаша, а с цяла бутилка. Какво е утаено на дъното й – тъга, умора, страх, неувереност, самота или просто скука – няма значение. Кой посяга към бутилката – студентка, „стара мома“, дама в Балзакова възраст, майка на две деца, бизнес лейди или чистачка в банка, също не е особено важно. Пият, така да се каже, и кралиците, и камериерките. И работещите, и безработните. И неудачниците, и щастливите. И нещастните, и успелите и известните (справка – Линдзи Лоуън и Бритни Спиърс, които трудно биха могли да бъдат наречени бедни и нещастни). Най-добрите приятелки на алкохола обаче са самотните, лишени от всякакво вдъхновение за живот и никому ненужни домакини. Особено бездетните.
Далеч не всички домакини пият, но статистиката сочи безделието и домашния „затвор“ като водещи причини за развитие на алкохолна зависимост сред жените. С други думи, обобщеният образ на съвременната „алкохоличка“ е затъпялата от нищонеправене, забравена между четири стени, никому ненужната жена. (Помислете дали още днес да не започнете да си търсите работа.)
Какви са другите причини, които тласкат дамите да се наливат всяка вечер? Най-общо казано, те се свеждат до душевен дискомфорт от всякакъв характер. Типичното женско алкохолно опиянение е от типа „шампанско и сълзи“ – неконтролиран запой без повод и компания, накиснат в локва от самосъжаление.
Специално внимание обаче заслужават жените, които не пият нито от мъка, нито от радост, а просто така. По-вероятно е те да са работещи еманципантки, доволни от живота си и най-вече от това, че са постигнали и алкохолно равноправие с мъжете. Но за жалост обществото (а още повече мъжете!) въобще не е готово да оправдае алкохолизираните същества от женски пол. Пияният мъж също предизвиква неодобрението му, но пияната жена провокира злобата и агресията му и би могла да бъде убита с камъни и днес. Не наистина, а символично. Затова й се налага да пие тайно и сама.
Тя надига чашата грациозно и отпива от нея уверено, като мъж. Лицето й не е подпухнало, гласът й не е дрезгав, очите й не са кръвясали и тенът й не е мътен, както подобава на изпаднала алкохоличка. Напротив, за да скрива лошите последици от алкохола, тя се е научила да си служи умело с козметиката.
Женският алкохолизъм днес може и да е приятно гримиран като за изискан коктейл, но характерът му си остава все така отблъскващ и презрян като за напиване в мизерна кухня. Той никого не може да заблуди. След прекаляване с алкохола и най-изискано гримираните дами стават истерични, злобни, агресивни, несдържани, сълзливи, егоцентрични и най-важното – много сексуални, но не и секси (кой мъж би си легнал с такава отрепка).
Ето това лице крият те дори от себе си – лицето на феминизирания и по неволя лукав алкохолизъм. И упорито отказват да се съгласят с предупрежденията и констатациите на най-близките си хора: „Пиеш много и доста често.“ За пред обществото си имат друго дежурно извинение: „Какво може да му стане на човек от няколко чаши бяло вино/бира?“ Това, че от слабоалкохолните напитки човек не се напива, е една тиражирана глупост. Медицински погледнато, няма никаква разлика с какво точно питие започва своя алкохолен път човек. Това може да е коктейл, сухо бяло вино, вермут или марков коняк. Този път обаче рано или късно води до зависимост от алкохола. Тогава за какво им е на жените тази алкохолна еманципация (думата „еманципация“ означава освобождаване от зависимости, ограничения и предразсъдъци), след като не ги прави свободни и обичани (най-вече от мъжете)?