Д-р Ильо Стоянов
за естетиката в поведението и хирургията
интервю на Мирослава ИВАНОВА
февруари, 2008 г.
.jpg)
Снимка Global Vision
Визитка
Д-р Ильо Стоянов е естетичен пластичен хирург и мениджър на Есте клиник. Завършва медицина в МА – София, и до 1995 г. работи като общ хирург и кардиохирург. От 1996 г. специализира и работи в областта на естетичната пластична хирургия в Прага, Лондон и Бон. Дипломиран специалист по пластична хирургия е и в България. Един от специалистите на шоуто „Пълна промяна“. Казва, че с тази хирургия се сблъскал случайно и в началото му била чужда, защото психологическата нагласа на хирурга е, че той трябва да спасява животи. След това се влюбил в естетичната хирургия и твърди, че може да говори от сутрин до вечер за нейните проблеми. Сега толкова много я обича, че тя е станала негово хоби. Всичко останало в живота си д-р Стоянов нарича работа.
Eстетичните интервенции вече не са запазени само за звезди от сцената и екрана. Пластичната хирургия слезе при обикновените хора, а тази достъпност означава и нужда от информация. Събеседникът ми недоумява как е възможно по-внимателно да се избират чифт обувки например, а операцията за корекция на бюста да следва съвета само на една приятелка.
– Има ли естетически идеал за красивите гърди, познат ли е той на жените, или те просто искат по-голям бюст?
– В търсене на идеалния модел са правени много неуспешни опити. Стандартизиране в изкуството, наречено естетична хирургия, не може да има. Всеки е индивидуален и иска да бъде още по-индивидуален. Точно по тази причина хората прибягват до скалпела на естетичната хирургия. Ние, хирурзите, не можем да наложим единно мнение за това, кой бюст е идеален. Ако за мен е идеален малкият, стегнатият и добре оформеният, друг мъж би си паднал по големия, леко провисналия, с капковидна форма бюст.
– И все пак не смятате ли, че естетичната хирургия унифицира? Много хора твърдят, че всички силиконови гърди са еднакви…
– Може би имате предвид представителките на поп-фолккултурата в България, която налага един модел на говорене, на обличане и на… бюст. Да, те всички са руси, с изкуствени коси и с огромни гърди. Аз имам твърде малко пациенти от тази таргет група, не знам защо. Моите пациенти са други – бизнес дами и по друг начин успели хора, които бягат от унифицирането. Освен това хората имат различни анатомични характеристики. Гръдният кош на всеки е с различна костна структура, ширината на раменете не е еднаква, подкожната тъкан е различна, кожата е различна… Затова една и съща операция с едни и същи имплантанти дава коренно различни резултати при двама души.
– Как една жена може да се ориентира в избора на имплантанти?
– Използват се гелови и такива с физиологичен серум, които се пълнят по време на операцията. Хирурзите от европейската школа и аз самият предпочитаме да работим с гелови имплантанти. Въпреки че имплантантите с физиологичен серум имат редица недостатъци, те все още се използват масово в Америка, защото доскоро само те бяха разрешени от закона. Водно-солевите имплантанти, т.е. тези с физиологичен серум, много често изпускат течност, вследствие на което се получава дефлацио (намаляване на обема на бюста) – понякога неравномерно, само на едната гърда. Те издават специфичен звук поради местенето на водата вътре в имплантанта. По-малко твърди са, не са толкова еластични и меки, защото течността няма еластичност, не притежава пъргавината на гела. При тях се разчита единствено на пъргавината и еластичността на самата обвивка. Гелът при геловите имплантанти е еластичен, при натиск променя формата си, а когато натискът се отпусне, заема първоначалната си форма.
– С кои марки работите вие?
– Фен съм на фирмата „Макган“. За мен това са най-щадящите имплантанти, които тялото въобще не усеща. Във всяка кутия с имплантант от тази марка има четири паспорта, които са с еднакви номера. Единия паспорт го залепвам на епикризата на пациента, вторият остава в моите документи, третия го изпращаме във фирмата, вносител на имплантантите „Макган“ в България, и четвъртия го изпращам в централата на корпорацията. Във всеки момент може да се провери кой имплантант в коя точка на света е и в коя жена е въведен. Това е една огромна индустрия, която не може да си позволи да допусне грешка. Грешките се допускат от пациента.
– Кои други марки граничат с качеството на „Макган“?
– Изборът трябва да бъде между двете американски марки – „Ментор“ и „Макган“. Следват ги френските „Пи ай пи“ и „Евросиликон“. В България се поставят масово имплантанти от „Евросиликон“, защото са най-евтини, но моето мнение е, че те са с най-лошо качество от гореизброените.
– Какви са цените на изброените от вас имплантанти?
– Директно казвам цените, изобщо не ме е страх от никого. Кръглите имплантанти „Евросиликон“ струват около 1000–1100 лв. „Макган“ – 1800 лв., а кръглите „Пи ай пи“ – 1620 лв.
– Какви са методите за въвеждане на имплантанта в тялото на жената?
– Кардинален въпрос е къде да бъде поставен имплантантът – подмускулно или надмускулно. Дали да бъде в непосредствен контакт с жлезата, или между жлезата и имплантанта да има мускул. През 1996 г. се появиха първите публикации за подмускулно поставяне на имплантантите. Аз започнах да работя по този метод през 1997 г. Подмускулното поставяне може да бъде наполовина подмускулно и изцяло подмускулно. Изцяло подмускулното разполагане е изключително прецизна работа, която изисква много умения от страна на хирурга. Късните резултати са в пъти по-добри, отколкото ако имплантантът е поставен надмускулно или наполовина подмускулно. При подмускулното поставяне няма капсулни контрактури (изолиране на чуждото тяло със „стена“ от съединителна тъкан, което води до стягане и притискане на самия имплантант); няма риплинг ефект (набръчкване на имплантанта); имплантантът не стои като топка, залепена за гръдния кош; в легнало положение гърдите не отиват чак до подмишниците, както се случва с надмускулно поставените имплантанти, и последно, но не последно по важност – имплантантите не изконсумират собствената жлезна тъкан на гърдата, което е най-важното предимство на този метод. Когато имплантантите са поставени надмускулно и ги държи само кожата, те упражняват от вътре навън налягане върху собствената жлезна тъкан на гърдата, която с течение на времето атрофира, т.е. губи от масата си.
– Възможно ли е изваждане на надмускулно поставени имплантанти и поставяне на нови имплантанти подмускулно?
– Понякога е възможно, но понякога не е, защото надмускулно поставеният имплантант вече е изконсумирал гръдната жлеза. В такъв случай, поставяйки нови имплантанти изцяло подмускулно, рискувам да се получи тъканен дефицит, т.е. да имаме недостиг от тъкани, които няма да могат да бъдат покрити от новия имплантант, та дори и той да е по-голям от стария. Обикновено новият имплантант се прави с около 200 мл по-голям от стария, което звучи страшно, но всъщност гърдите остават толкова големи, колкото са били и преди операцията. Голямата трагедия е, че масово у нас имплантантите се поставят надмускулно, което е огромна, подчертавам, огромна грешка. И пациентите също бъркат, защото не са информирани, няма откъде да получат тази информация. Задачата на медиите е да им показват верния път, за да взимат те правилните решения. Имам случаи на оперирани пациенти, както у нас, така и в чужбина, които идват при нас, защото имат някакъв проблем. Знаят, че операцията им е била направена подмускулно, но когато ги прегледам, се оказва, че не е така. Оказва се също и че нямат документ за това.
– Значи има фолктенденции и в средите на хирурзите?
– Едно име се гради с години и се разваля само с двама или трима „ненаправени“ пациенти.
– Как могат пациентите да търсят правата си?
– Епикризата е единственият официален документ, на базата на който пациентът може да търси правата си.
– Как трябва да се поддържа бюстът след такава операция?
– Много жени си мислят, че след като си направят такъв бюст, вече могат и дори трябва да ходят без сутиен. Грешка. Те трябва да пазят този бюст като очите си. Час, два, три могат да ходят без сутиен, но не постоянно. Тези жени дори трябва да спят със спортен сутиен без ръбове, а през деня задължително трябва да са със сутиен.
– Вечен ли е този бюст?
– Имплантантът е вечен, но бюстът не е. Влияние оказват процесите на стареене, процесите на умора и отслабване на тъканите, които покриват имплантанта и до голяма степен определят формата на бюста. В резултат на тези процеси формата на гърдите се променя и пациентът може да дойде за втора операция. Втората операция е значително по-лека. Изваждаме старите имплантанти и поставяме нови, с един номер по-големи. Затова съветът ми е да не се поставят огромни имплантанти на първата операция. С което не искам да кажа, че втората операция е задължителна. Един пациент може да носи имплантантите и цял живот, стига да не му пречи това, че с процесите на стареене бюстът се променя.
– Вредна ли е подобна интервенция за жени, които не са раждали?
– Не. Особено когато имплантантът е разположен изцяло подмускулно и не е прекалено голям. Има колеги, които убеждават пациентите, че при надмускулно поставяне на имплантантите също няма проблем. Да, така е, но проблемите започват след раждането. По време на кърменето се получават мастит и задържане на кърма, създава се възможност по каналчетата на млечната жлеза да навлезе инфекция, която да стигне до капсулата на имплантанта, и тогава се образуват капсулни контрактури.
– В кои случаи една жена не подлежи на такава операция?
– Ако има раково заболяване в областта на гърдите. При диабет (макар че, ако тежестта на заболяването не е много голяма – може) или друго системно заболяване – увреждане на черния дроб, бъбреците, както и на трансплантирани пациенти. Трудни са процесите на зарастване при пациенти с хашимото или друго автоимунно заболяване, но това не е противопоказание за операция.
– Колко време трае възстановяването?
– От седмица до две. На четвъртия-петия ден болките спират, а останалото е въпрос на раздвижване. Мускулът трябва да се отпусне, да се предаде, трябва да свикне с това, което сме сложили под него.
– Има ли у нас достатъчно добри специалисти?
– В България има достатъчно добри специалисти и аз съм един от тях. Имам такъв инструментариум, с какъвто разполагат само няколко клиники в Европа. Тук е силата на един хирург. Приказките за златния скалпел, сребърната ръка и платинените пръсти са приказки от хиляда и една нощ. Човешкият фактор е основен фактор, но решаваща роля, особено през последните десет години, и то не само в тази хирургия, играят машините и инструментариумът.
– С какво все пак човекът изпреварва машините във вашата работа?
– От огромно значение е това, как един хирург оперира, как се държи спрямо тъканите. Мое мнение е, че капсулните контрактури се дължат предимно на грубото манипулиране с тъканите от страна на хирурга по време на операцията – дърпане, късане и т.н. С тъканите трябва да се работи невероятно фино и това се учи. Имах добри учители още в ранните си години като хирург. По разпределение отидох в Кнежа, където попаднах на един невероятно елегантен хирург. Няма да забравя първите му думи, когато му се представих. Той ми каза: „Колега, операционната е храм за хирурга. Вътре не се пее, не се подсвирква, не се говори високо, не се издават резки заповеди. Там се говори бавно, премерено, точно. Движенията са плавни, меки. Вие трябва да обичате тъканите, вие трябва да бъдете техен любовник.“ Това е, което не трябва да забравя един хирург, докато е хирург.