Полет надълбоко

Кой знае защо, но повечето хора посрещат Нова година с тежки, дори понякога непосилни обещания към себе си. Най-често срещани са заканите „От следващата година спирам да пуша“, „От януари започвам да спортувам“, „През новата година ще отслабна“ и още какво ли не. И като че ли жените са по-склонни към тази болест от мъжете или поне повече говорят за това. Интересно и малко тъжно е, че

много с всяка следваща година. Просто отлагаме годината на реализация. От малка си спомням думите на баба, която на всеки 31 декември ми заръчва: „Хайде, от новата година говори по-бавно, по-тихо и по-малко.“ Кой знае, някога може и да го осъществя. Чудя се обаче защо трябва да планираме нещо в рамките на 365 дни и защо за по-голямо удобство не планираме сезонно например?

Реших да изпробвам този метод и да установя най-рационалния вариант и съответно този, който дава най-добър резултат. Да планираш поетапно, е все едно да ядеш пицата парче по парче. Вие цялата наведнъж ли я изяждате? И ето че

започва. Годишният се реализира по-трудно просто защото имаме повече време за… отлагане. При сезонното планиране си казваш „Това лято ще се науча да се гмуркам“ и го правиш!

За да разгледаме нещата поред, нека първо се запознаем с историята на скуба гмуркането. Scuba diving (от англ. – водолазно гмуркане) е вид подводно гмуркане, при което водолазът използва водолазна екипировка и диша под водата. Гмуркането може да бъде за развлечение (на англ. – recreational scuba diving), с изследователска цел и т.н. Повечето хора, които започват да се гмуркат, гледат на него именно като на развлечение, възприемат го като удоволствие и наслада. Техническите дисциплини, свързани с тази дейност, също имат своите разновидности – гмуркане в пещери, гмуркане до потънали обекти и т.н. По-специфичните разновидности на гмуркането професионално упражняват изследователи, военни, хора, които се занимават с подводно снимане и подводна археология.

Но нека ви разкажа за

Като един истински изследовател първо трябва да установя причината, която кара хората да го правят. А тя може да е различна – присъщото любопитство и закодираният откривателски дух в човешката природа. Може да е физиологична заради човешкия организъм, който е съставен от около 60% течности и който именно във водата се чувства един вид вкъщи. Последен вариант, но не и последен по важност, са обичта към гмурканията и усещането, което те носят, без да има ясна или осъзната причина.

Хубавото на гмуркането е, че независимо дали имате дълги или къси крака, дали сте с руса или червена коса, дали ръстът ви е равен на 158 см или пък на 196 см, можете да се гмуркате. Стига само да сте физически здрави и да разбирате какво правите. А за да разбирате какво правите, трябва първо някой да ви научи. За щастие в България има достатъчно квалифицирани инструктори водолази, които с удоволствие биха ви въвлекли в красотата на подводния свят, достатъчно е само да пожелаете.

Лимитите за спускане на дълбочина са Open Water Diver – 18 м, Advanced Diver – 40 м (за жалост основната терминология, която използват инструктурите е на английски език). По-разбираемо горните неща звучат така: след завършването на курса за водолаз в открити води лимитът на спускане е до 18 м дълбочина, а след завършване и на курс за напреднали водолази максималната дълбочина е 40 м, което е и пределният лимит за всички спортни водолази.

Изкачването по нивата на курсовете за гмуркане означава спускане до по-дълбоко.

Курсовете се провеждат спълна водолазна екипировка, осигурена от инструкторите, което означава, че единственото, което трябва да носите със себе си, е положително настроение и нагласа за нещо изключително вълнуващо и различно.

Никога не съм летяла в космоса, всъщност освен в сънищата си. Но когато облякох водолазната екипировка и влязох във водата за пръв път, бях убедена, че

както аз в този момент. Под водата дори времето не тече така, както на повърхността ù. Ние, хората, сме свикнали вечно да бързаме, да живеем на високи обороти. Водата предлага друго. Тук бавно и равномерно се спускаш надолу и после също така бавно и равномерно излизаш. Стресиращи за човешкия организъм са първите секунди на адаптация на тялото.

Непосредствено след потопяването гмуркачът се настройва за дишане през устата и направо забравя за използването на носа. Този начален момент, особено при първите спускания във водата, е стресиращ за повечето хора. Когато тялото и съзнанието привикнат към средата и обстановката, нещата се променят. С всяко следващо влизане надълбоко във водата този дискомфорт се усеща все по-слабо и все по-слабо. Движенията стават плавни и грациозни и от първите въртеливи и неориентирани махания с крайници във всички посоки не остава никаква следа. Започваш да поглеждаш спокойно настрани и се сливаш с околното пространство. Веднъж успокоил се

(нали си спомняте онзи физичен закон на Архимед за тяло, потопено във вода). Синхронизираш ли се със средата, ти ставаш част от нея и тогава започва истинското удоволствие.

Под водата трябва да изпълнявате упражнението за изравняване на налягането – стискате носа и надувате. Ако сте забравили да го правите непременно ще усетите дискомфорт в ушната мида, който пък може да ви спука тъпанчето.

Излизането трябва да бъде плавно и равномерно, като на определени метри се правят дълбоки вдишвания и издишвания, за да може тялото да се изчисти от натрупания азот.

Човешкият организъм има предел на гмурканията – не повече от две за 24 часа. Желателно е първото гмуркане за деня да бъде по-дългото и по-надълбокото, а второто да бъде по-кратко и до по-малка дълбочина.

Освен всичко, което може да ти даде едно спускане в дебрите на непознатото, гмуркането се оказва и една чудесна психотерапия. Там, долу, нямат значение нито социалният ти статус, нито религията ти, нито полът ти, нито кариерата ти. Рибите не се вълнуват от твоя престиж и известност. Подводният свят те приема, без да има информация за твоите банкови сметки или материално имущество. Там, долу, дори самият ти не си толкова важен. И именно осъзнаването на това носи със себе си своето очистващо действие. Забравяш за проблемите, за политика, дори за така натрапчивата икономическа криза. Защото там властват други закони. И докато привикваме към тях, не бива да забравяме, че спортното гмуркане е изключително опасно за онези, които не знаят как да го практикуват. Предполага се, че веднъж придобил сертификат, човек е запознат с техниките и организацията на безопасното водолазно гмуркане. Поговорката „Не ходи в планината без другар“ важи и за дълбокото. Много прецизно се избира партньорът, защото той е човекът, на когото разчиташ в непредвидена ситуация или при проблем с екипировката. В неговите ръце поверяваш живота си при инцидент. Независимо дали в планината, или във водата, това са места, където човек показва себе си. Не се прикрива и не слага маски. На базата на своите действия и решения той открива истинската си същност. Затова трябва да познаваш добре човека до теб и да си 100% сигурен, че можеш да разчиташ на него, ако това се наложи.

Независимо как разпределяте времето си занапред, наистина ви препоръчвам някъде в препълнения си график да включите и скуба дайвинга. Ако впоследствие решите, че той не е за вас, винаги можете да се откажете. Другият вариант е да се запалите много и да продължите. Във всички случаи правото на избор е ваше, както и самото решение. Само че би било наистина жалко, ако по време на цялото си съществуване се държите само на повърхността на живота си, без да направите нито едно истинско гмуркане в него или поне в морето.

– И двете!

– Желание, целенасоченост и спокойствие.

– От десетгодишна възраст, докато си жив.

– Гмуркам се от малък. Започнах с фрий дайвинга (гмуркане без водолазна екипировка) и на 16 години преминах към скуба дайвинга.

– Достойни за възхищение водолази има много. За мен пример в дайвинга е Владо Явашев.

 – Всичко и нищо… Зависи дали са в кондиция.

– Това „долу“ е един чудесен различен свят. Смятам, че любопитството и желанието да се докоснем до нещо ново и чуждо ни карат да се гмуркаме.

– Морето е красиво навсякъде, стига да уцелиш подходящия момент и партньор, с когото да го споделиш.

– Аз харесвам най-много пролетните и есенните гмуркания, а понякога и зимните. За мен дайвингът не е сезонен спорт, а начин на живот.

 Базовата водолазна екипировка се състои от: