Ползата от изисканата храна
Да се наслаждаваш на храната, без въобще да се безпокоиш за теглото си?! Звучи нереално за повечето от нас. Изобилието от храна и рафинираното стимулиране на консуматорския инстинкт, характерни за съвременното общество, разпалват апетита. А това пък ни подтиква постоянно да следим теглото си, за да избегнем свързаните с покачването му психологически проблеми и здравословни тегоби. Отношенията ни с храната се усложнява от постоянното ни безпокойство да не напълнеем, както и от чувството за вина, след като прекалим с хранителните удоволствия.
.jpg)
© stockphotos – Fotolia.com
Любителите на добрата храна могат да ни преподадат урок как да глезим вкусовите си рецептори, без да изпадаме в истерия, че ще качим няколко килограма и никой няма да ни харесва. Скъпите вина, екзотичните плодове и деликатесите са изтънчена храна за нашите чувства. Възпитанието в чувственост и изострянето на възприятията ни ни помагат по-добре да познаем самите себе си и околния свят.
Разкошът на избора
Вечеря със сребърни прибори, на свещи, но в домашна обстановка – в това няма нищо чак толкова претенциозно. „Предвкусвам този вечеря по пътя от работа към къщи – разказва 32-годишната Светла. – Очаквам момента, когато най-накрая ще остана сама със себе си и ще мога да си хапна естетски с чаша любимо вино в ръка. Това е удоволствие, което може да се сравни по сила единствено с добрия секс!“
Храната като сувенир „Изисканата храна е най-приятният подарък, който можете да направите на другите или на самите себе си – твърди 30-годишният Александър. – Няма ли да се зарадвате на кутийка сирене, купено за вас специално от Франция? Или пък на бурканче сладко от рози, изпратено ви от бабата на най-добрия ви приятел? Или на бутилка чилийско вино, което вашата приятелка е пренесла от хиляди километри, за да седне и да го изпие точно с вас? Това са чувствени удоволствия в чист вид.“
Принципът на пазаруване на храна е същият като този при покупка на други вещи – избирайте
не количество, а качество
Вместо да се отказвате от удоволствието да ядете, просто можете да преориентирате своя избор. Социолозите твърдят, че тенденцията да преразглеждаме своите предпочитания е резултат от демократизацията на културата на хедонизма и засяга най-вече средната класа.
Деликатесите, които се продават в скъпите супермаркети, са безусловен разкош за някои, но все пак не са „Ферари“ и напоследък стават все по-достъпни за повечето хора.
Изисканите храни далеч не са само повод да демонстрираме статуса и финансовите си възможности, а да изразим личността си, спирайки избора си точно на тях. Тези деликатесни храни изпълняват много по-важна функция – позволяват ни да повишим самооценката си и да възпитаме чувствено отношение към храната.
Пробвай на вкус
Да придаваш значение на това, което ядеш, е равносилно на това да пробваш живота на вкус. Начинът, по който се отнасяме към храната, е начинът, по който се отнасяме въобще към живота. Човекът, който не е придирчив към онова, което слага в уста, е точно толкова всеяден и в живота. Или ако има проблеми с храносмилането, той не е в състояние да „смели“ онова, което се случва в живота му. А ако преяжда, най-вероятно и в живота поглъща механично и пасивно всичко случващо му се, без да го усвоява (тоест без да прави осъзнат избор и без да си вади поуки).
Потребността да се яде повече, отколкото е нужно, за да се поддържат жизнените функции, е признак за неудовлетвореност. Често преяждащите хора не умеят да удовлетворяват потребностите си в контакта си с другите – а това са предимно потребности от любов и реализация.
Пак да се върнем в детството
На бебето е практически невъзможно да дадете повече храна, отколкото то може да погълне, тъй като малкото същество още не може да контролира рефлекса си за повръщане. Не можете да заставите малкото дете да яде онова, което не му харесва, или да яде, когато не е гладно. Постепенно обаче родителите приучават отрочето си да се храни в определени часове, да консумира онова, което е полезно, и толкова, колкото е полезно.
Човекът, управляван от режим, може да работи по осем часа на ден с прекъсване от половин час почивка на обяд и напълно да забрави да се ориентира по потребностите на собствения си организъм. Така постепенно той губи контакт с тялото си, особено що се отнася до храната. Доста често ние ядем механично, докато гледаме телевизия или четем вестник, без дори да усещаме вкуса на храната, която слагаме в уста. Необходимото за организма количество храна се определя по общоприет грамаж на порциите, а не по естественото чувство за ситост. Доста хора практически никога не изпитват глад, защото се придържат към триразовото хранене (закуска, обяд и вечеря), а някои пък не изпитват истинско чувство за ситост, защото не си позволяват да се наядат, тъй като броят калории, за да поддържат фигурата си. Как да се храним по-естествено и съответно по-удовлетворяващо?
Осъзнат гурман
Гурманският избирателен подход към храната ни принуждава да се концентрираме върху вкуса є, да усещаме неговите оттенъци. Например когато вкусваме нещо ново, ние оценяваме вкуса му, потапяйки се в своите усещания. Дегустацията, намерението да изпробвате продукта на вкус, ви дава възможност (макар и за кратко време) напълно да се фиксирате върху чувствения контакт с околния свят. За да усетите по-пълно вкуса на храната, е необходимо в този момент да не правите нищо друго – да не четете книга, да не гледате телевизия, а в идеалния случай даже и да не си общувате с никого. Намирайки се в такъв пълен контакт с това, което яде, човек не изяжда повече, отколкото е нужно на организма му. На същия принцип той не може да изяде онова, което не му харесва на вкус.
Опитайте се да приемате храната в режим на дегустация, за да се упражнявате в осъзнаване на нейния вкус – смучете я на малки порции. Така ще дадете възможност на вкусовите си рецептори напълно да я оценят, а вие ще се върнете към естественото състояние да се вслушвате в тялото си.
Наслаждение и наказание
Насладата от вкуса е един от пътищата да регулираме своите отношения с храната. Но за това ще ни се наложи да преодолеем много мощни блокажи, вкоренявани в човешкото съзнание в продължение на хилядолетия.
Чревоугодничеството е смъртен грях. Тази идея е водеща в християнската култура. Но днес тя е натоварена с предразсъдъци и пуритански морализъм, които в миналото са имали отношение към сексуалността. Всеки грях трябва да бъде наказван, затова и насладата от храната е така тясно свързана с чувството за вина.
Време е да се освободим от тези сковаващи ни концепции и да се доверим на себе си, като се вслушваме в своя апетит. Нито един хранителен продукт не е лош по своята природа. Мястото на всяка храна в живота ни зависи от нашите потребности, глада ни, желанията ни. Изключително калоричните храни не бива да отсъстват от хранителния ни режим, а просто да се консумират с особено внимание – бавно, с удоволствие.
Защо „вкусно” = „вредно”
Вкусни ни се струват именно висококалоричните продукти, явяващи се важни доставчици на енергия за организма. А според диетолозите вредни са не те самите, а излишествата от тях в менюто ни.
Репутация на вредни имат определени храни, които за повечето от нас са вкусни. Например сладкото, което почти всички обичаме и даже използваме като синоним за върховно удоволствие и удовлетворение – „сладко хапнах“, „сладко спах“ или „сладък живот“.
Сладките храни действително стимулират производството на хормоните на удоволствието – никак не е чудно тогава, че се стремим към наслада със сладки вкусове.
Мазнините пък притежават свойството да поглъщат и съхраняват аромати, а ароматите са важна съставна част от вкуса на продукта. И захарта, и мазнините са важни доставчици на енергия – вероятно затова природата ги е направила толкова примамливи, вкусни за нас. „Вредата“ им е свързана на първо място с високата им калорийност.
Но сладкишите, които днес сервираме на масата, не съществуват в чист вид в природата (например рафинираната захар) и съответно тяхната калорийна стойност е прекалено висока. Освен до затлъстяване сладкото и мазното могат да доведат до много по-сериозни здравословни проблеми – например до захарен диабет или атеросклероза.